Разпореждане № 355 от 02.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 355 гр. Разград, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100098 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.

Депозирано е заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против А. Б. П. с ЕГН-********** за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 7053463039 от 20.06.2023 г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 08.01.2026 г.:

1 705,29 EUR, представляващи главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателно изплащане на сумата; 259,29 EUR, представляващи договорна (възнаградителна лихва) за периода 25.04.2025 г. – 25.12.2025 г.; 380,82 EUR, представляващи обезщетение за забава за периода 25.04.2025 г. – 08.01.2025 г. Заявителят претендира направените разноски по делото.

Към заявлението са приложени договора за кредит, извлечение от счетоводни книги, декларация за присъединяване към застрахователна програма, Сертификат за застраховка и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, в което в табличен вид са представени извършените от длъжника за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 7053463039 от 20.06.2023 г. плащания, чийто общ размер е 10377,75 лв.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2023 г. между заявителя от една страна, а от друга - длъжникът, бил сключен представения по делото Договор за потребителски кредит № 7053463039, по силата на който кредиторът предоставил сума в размер на 7000 лева, общо 1532,99 лева са предоставени като застрахователна премия по 1 застраховки „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“, при посочени ГЛП 41,07 % и ГПР 48,86 %. Договорът е с краен срок 25.12.2025 г. с план за погасяване на кредита на 30 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 13783,41 лева.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер 48,86 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Сключването на договор за застраховка към потребителския договор за кредит е посочен като правна възможност по чл. 19 от договора за предоставяне на потребителски кредит от кредитора.

Видно от представения погасителен план, застрахователната премия е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава – потребителят се е задължил да заплати застрахователна премия в размер на 1532,99 лева, платима на 30 месечни вноски, като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска кои разходи по кредита покрива.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“. Въпреки че в договора за заем е посочено, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е предвидена още със сключването на договора, 2 като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес.

Неправилното посочване на ГПР (действителния е около 72 %) може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на понисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Ето защо, съдът приема, че с посочване на ГПР 48,86 % е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума по договора е в размер на 7000 лв. и съгласно признатото от заявителя са извършени плащания в размер на общо 10377,75 лв., то главницата по договора е погасена в цялост, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52 – 54, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров и Лукас Турса, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу А. Б. П. с ЕГН-********** и настоящ адрес: гр. Добрич, общ. Добрич, ***, за следните суми, претендирани 3 като дължими по Договор за потребителски кредит № 7053463039 от 20.06.2023 г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 08.01.2026 г.: 1 705,29 EUR, представляващи главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателно изплащане на сумата; 259,29 EUR, представляващи договорна (възнаградителна лихва) за периода 25.04.2025 г. – 25.12.2025 г.; 380,82 EUR, представляващи обезщетение за забава за периода 25.04.2025 г. – 08.01.2025 г., както и за претендираните от заявителя деловодни разноски по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4