Решение № 6205 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6205 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100500204 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 17860 от 04.10.2024 г., постановено по гр.д. № 11711/2024 г. на СРС, 32 състав, е уважен предявения от К. С. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, кантора 103, срещу Агенция „Митници“, с адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ, като е отменено като незаконосъобразно наложеното на К. С. З., с ЕГН **********, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед № 49/19.01.2024г. на Директора на Агенция „Митници“.

Решението е обжалвано в срок от ответника Агенция „Митници“, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Поддържа, че оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна. Същата е мотивирана и е издадена от компетентен орган с работодателска власт при спазване правилата на дисциплинарното производство. Неправилни, според въззивника, са мотивите на съда, че в хода на проведеното дисциплинарно производство ищецът не е бил запознат с конкретното извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, по повод което са му били изискани обяснения. В последните ищецът не е оспорил, че неколкократно 1 е заспивал на работното място, което състояние фактически препятства изпълнение на служебните му задължения и натоварва и демотивира останалите служители.

Противно на изложените от него обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство и пред съда не са ангажирани доказателства за съществуващи заболявания, които да налагат прием на медикаменти, които водят до сънливото му състояние през работно време. Същевременно изводите на съда, че от това поведение на ищеца не са възникнали вредни последици е неправилно. В случая е налице неизпълнение на трудовата функция и не е необходимо възникване на вредни последици от това неправомерно поведение на служителя.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищец К. С. З. оспорва жалбата с писмен отговор и моли решението да се потвръди като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност по жалбата, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по предявен от К. С. З. срещу Агенция „Митници“ иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 49/19.01.2024г. на Директора на Агенция „Митници" дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

С изготвения от първата инстанция делото по доклад на основание чл.146 ГПК, съдът е отделил като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ищецът заема длъжността „старши специалист“ в отдел УИТИ, дирекция ИСАД в Агенция „Митници“. В производството е представена и длъжностна характеристика за съответната длъжност.

2

От представената пред първата инстанция Заповед № 49/19.01.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, връчена на ищеца на 19.01.2024г. се установява и страните не спорят, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1 КТ. В мотивите за налагане на наказанието е посочено, че деянието на ищеца се изразява в периодично заспиване на работното място през работното време - на 07.09.2023г., на 01.11.2023г., на 09.11.2023г. и на различни други дати, което било потвърдено от разясненията на служителите на дирекцията, като същото е довело до фактическа невъзможност за ищеца да изпълни описаните в длъжностната характеристика задължения. Наказващият орган изтъкнал, че с деянието си ищецът не е изпълнил и своите служебни задължения, регламентирани в чл. 125 и чл. 126, т. 3 и т. 10 КТ, т.

5.2.2.1 и т. 5.2.2.15 от ПВТРАМ, утвърден със Заповед № ЗАМ -2036/06.12.2021г. на Директора на Агенция „Митници“, чл. 10, вр. чл. 23 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020Г., вр. чл.

107а, ал. 21 КТ, както и на т. 24 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № 109/09.02.2016г., вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1, пр. 4 и т. 10 КТ.

Установява се и страните не спорят, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от П.Т. - директора на Агенция „Митници“, който притежава работодателска компетентност, по аргумент от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

Страните не спорят и се установява, че във връзка с така описаното като извършено дисциплинарно нарушение на ищеца са били поискани писмени обяснения с покана от 23.11.2023г., връчена лично на 24.11.2023г. В поканата е посочено, че ищецът следва да се яви на 30.11.2023г. в 10.00 часа в Инспектората на Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по доклад с рег № 32-640254/21.11.2023г. и да даде писмени обяснения, по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ. Посочено е още, че неявяването на ищеца ще се счита като отказ по смисъла на чл.193, ал. 1 КТ.

По делото се представени дадени обяснения от ищеца получени от ответника на 01.12.2023г., в които ищецът е посочил следното: след като се е запознал с изложеното в доклад с № 32-640254/21.11.2023г. и материалите, приложени към него, същият е заявил, че вследствие на епилептични припадъци, за което са били взети мерки от компетентни органи на болница Исул и изписана рецепта от ВМА, с лекарства от които, следва сънливост и заспиване на работното място, е взел мерки и при нов преглед при лекар е помолил да му изпишат други лекарства, за да не пречи на служебните му задължения. В обясненията си ищецът е помолил да бъде извинен. Към обясненията са представени две медицински рецепти за медикаменти приложени по 3 делото.

В производството е представен и амбулаторен лист от 29.11.2023г., издаден от др Е.Д., в който е посочено, че ищецът е с поставена диагноза смесено-тревожно депресивно състояние и е насочен за ЕЕГ от психиатър. Представено е и медицинско направление от 25.10.2023г., издадено от д-р Кънева, в което е посочено, че ищецът има поставена диагноза «други остри гастрити и придружаващи заболявания: припадък /синкоп/ и колапс като е изпратен за ЕЕГ и ЯМР на главата».

Чрез приетата пред настоящата инстанция СМЕ, която съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че приемът на описаните медикаменти по двете представени в хода на дисциплинарното производство рецепти /част от материалите по делото/ не води до заспиване, т.е. посочените медикаменти нямат седативен ефект върху ищеца, тъй като след изписването им до първата дата на заспиване на работното място организма е имал време да се адаптира към тях в посочената доза.

За да уважи предявения иск СРС е приел, че работодателят – ответник не е ангажирал по делото вътрешните правила, които в издадената заповед за дисциплинарно наказание се цитират като нарушени с поведението на служителя – ищец. Същевременно, съдът е приел, че в поканата, с която са били изискани обяснения на ищеца във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина изразило се в периодично заспиване на работното място, не е бил посочен срок, в който следва да бъдат дадени. Същевременно, според съда, при липса на ангажирани от работодателя доказателства за причинените му от нарушението на трудовата дисциплина вреди и при ангажиране на доказателства от страна на служителя за прием на медикаменти със седативен ефект, издадената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение» се явява незаконосъобразна и същевременно несъответна на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

Решението е неправилно.

В постановените по реда на чл.290 ГПК решения, които настоящия състав възприема: решение № 149 от 3.07.12 г. по гр. дело № 1084/11 г. на ІІІ г.о, решение № 401 от 11.01.12 г. по гр. дело № 327/11 г. на ІІІ г.о., решение № 126 по гр. дело № 421/09 г. на ІV г.о.и др. е дадено разрешение, че при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Съдът обсъжда също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК и има характер на процесуално нарушение.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се 4 реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, а така също и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл. 195 КТ. Съответно, наложеното наказание може да бъде оспорено от страна на работника по съдебен ред.

Предявеният иск в случая е за отмяна на заповед на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Той е конститутивен, като в принципен план интересът на ищеца по него е да постигне правна промяна, като бъде отменена атакуваната заповед.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.

Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.