Решение № 488 от 09.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. гр. Хасково, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100761 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени против С. Й. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.

415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 21R-L536900, сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID – 19“ от 27.04.2021 г., за които е издадена Заповед № 46 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 18.01.2024г., постановена по ч.гр. д. № 127/2024г. на Районен съд Хасково, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 965,08 евро (1887,54 лева), представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата; с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 16,45 евро (32,18 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2023г. до 15.01.2024г.;

Ищецът твърди по съществуващо облигационно правоотношение между банката и ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 21R-L536900 да е сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID – 19“ от 27.04.2021 г. банката се е задължила да предостави на ответника, а ответникът се е задължил да върне заемна сума в размер на 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ съгласно сроковете и 1 условия, подробно уговорени в договора за кредит и погасителния план към договора. Кредитът да е изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване, съгласно чл. 4 и погасителния план, неразделна част от настоящия договор да е 10.04.2026г. В чл.21 от Договора за кредит да са посочени и случаите, при които банката да има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви задълженията му, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Поради неплащане на задълженията по кредита, след уведомяване на ответника, кредитът да е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 24.11.2023г. Твърди да е уведомил кредитополучателя С. Й.

Д. за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. № ИД-27783-2023/20.11.2023г., получена лично на 23.11.2023г. Предсрочната изискуемост да е произвела действие и кредитът да е осчетоводен като предсрочно изискуем на 24.11.2023г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника. Поради това, на 16.01.2024г. да е подал заявление по 417 от ГПК в Районен съд Хасково, с което поискал издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника. По подаденото заявление, PC Хасково да е издал Заповед № 46 за изпълнение на парично задължение от 18.01.2024г. и Изпълнителен лист № 81 от 22.01.2024г. по ч. гр. д. № 127/2024г. срещу ответника за следните суми: 1887.54 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 20R-L536900 сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID – 19“ от 27.04.2021 г., законна лихва върху просрочената главница от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 32.18 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 24.11.2023г. до 15.01.2024г.; 38.39 лева разноски за платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да е образувано изпълнително дело № 20248740400634 по описа на ЧСИ С.П., per. № 874 с район на действие - ОС Хасково.

Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК да е връчена от ЧСИ С.П. на длъжника С. Й. Д., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя. Със съобщение от 17.02.2025г. на Районен съд - Хасково, получено в Банката съответно на 25.02.2025г., да е уведомен, че Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 127/2024г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и му е указано да предявим установителни искове за вземането си, с което обосновава правния си интерес от исковете. Иска съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които му е издадена заповедта за изпълнение.

Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, признава исковете по основаниелност и размер.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на 2 страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупности съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №20245640100127 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. рег.

№839/17.01.2024г. съдът е издал Заповед №46 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2024г. в полза на „Юробанк България“ АД против С. Й. Д. за следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № 20R-L536900 сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията о т COVID – 19“, сключен между банката, като кредитор, и С. Й. Д., като кредитополучател, а именно: 1887.54 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 20R-L536900 сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID – 19“ от 27.04.2021 г., законна лихва върху просрочената главница от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 32.18 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 24.11.2023г. до 15.01.2024г.; 38.39 лева - разноски за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника.

Установява се, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез ЧСИ С.П. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът е търсен на адреса по заявление, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника, връчителят е търсил кредитора три пъти, с интервал от повече от една седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Констатирано е, че не са установени обитатели, лица живеещи на адреса, не е намерено лицето С. Й. Д., както и лица, които да получат документите от името на длъжника. Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата. В предвидения срок двуседмичен срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил да получи съдебните книжа. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение, което е връчено на заявителя на 25.02.2025г. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

Предмет на предявените искове е установяване на вземанията, за които е издадена Заповедта за изпълнение.

Изявлението на особения представител, с което изразява съгласие с 3 основаниелността на исковете, не съставлява признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, тъй като особеният представител, назначен от съда по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК, не разполага с изрично пълномощно от ответника за извършване на разпоредителни действия по делото – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК. В тази връзка, съдът дължи произнасяне на основание събраните по делото доказателства.

От представения Договор за потребителски кредит № 21R-L536900 от 27.04.2021 г., сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID–19“, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който „Обединена Българска Банка“ АД се е задължила да предостави на кредитополучателя С.

Й. Д. (с предбрачно фамилно име Ангелова) сумата от 2400 лева с краен срок на издължаване до изтичане на 60 месеца (10.04.2026г.) от датата на усвояване на кредита съгласно погасителен план, а ответникът се е задължил да върне заемната сума съгласно сроковете и условията на договора.

От приетото и неоспорено по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че на 11.05.2021г. банката е предоставила договорената заемна сума по банкова сметка на ответника в размер на 2400 лева. На 13.05.2021г. ответникът е изтеглил на каса предоставената заемна сума.

Видно от погасителния план страните са договорили, че кредитополучателят разполага с гратисен период от 25 погасителни вноски до 10.04.2023г. След този период се дължат 34 погасителни с падеж 10-то число на месеца, всяка в размер на 66,67 лв. като първата изискуема вноска е с падеж падеж 10.05.2023г. и една последна вноска в размер на 66,55 лв., с падеж 10.04.2026г.

Процесният договор за кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, кредиторът е юридическо лице – банкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, кредитополучателят е физическо лице, за което не се твърди и не са събрА. доказателства да извършва професионална или търговска дейност.

Следователно процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК. Освен това кредитополучателят има качеството потребител по см. на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, а кредиторът – качеството търговец по см. на § 13, т. 2 ДП на ЗЗП. Следователно в отношенията между страните се прилагат защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите. В съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да обследва наличието на неравноправни клаузи в Договора за кредит.

Процесният кредит е безлихвен – страните са уговорили годишен 4 лихвен процент 0 % за редовен дълг (т. 6.1 от Договора), а ГПР е определен в размер на 1,76 %, като в него е включена единствено таксата за поддържане/обслужване на сметката, обслужваща кредита. Посочената стойност на ГПР е под предвидения в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер. Договорът не съдържа клаузи, даващи основание да се приеме, че в договорения ГПР не са включени всички действителни разходи, с прибавянето на които размерът му ще надхвърли законоустановения максимален размер от 50 %. Договорът не съдържа клаузи за едностранна промяна на лихвен процент или допълнителни такси. Съдът не констатира неравноправни клаузи в Договора за кредит.

Съгласно т. 15.5 от Договора за кредит при забава на плащането на главницата банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер, посочен в т. 6.2, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем – върху непогасения остатък от главницата се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Тази клауза е в съответствие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като обезщетението за забава се начислява само върху главницата и не надвишава размера на законната лихва.