Определение № 162 от 08.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 393/2021
- Вид
- Определение № 162
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Други актове по делото
- Протокол № 73 от 28.06.2021 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 125 от 20.09.2021 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 237 от 05.11.2021 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Решение № 256 от 07.12.2021 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 74 от 18.01.2022 · Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 452 от 25.05.2022 · Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 515 от 15.06.2022 · Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 610 от 07.07.2022 · Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и т.2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162 гр. Пазарджик, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500393 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е молба с вх.№299 от 17.01.2022г. подадена от адвокат Г.Д.
Б. от АК-П. като пълномощник на „Ф.Х.“ ООД, ЕИК 202822142, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Л.“ №3, представлявано от Хр. П. Б. с искане да бъде изменено въззивно решение №246 от 06.12. 2021г. постановено по в.гр.д.№393/2021г. на Окръжен съд гр.Пазарджик в частта за разноските. Твърди, че присъдените по делото разноски в общ размер на 1043лв несъответстват на действително направените. Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на разноските за първата и за въззивната инстанции под законоустановения минимум предвиден в чл.7 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, отменена с решение на ВАС от 23.07.2017г., като съгласно чл.195 ал.2 от АПК се предвижда ,че правните последици възникнали по отменени подзаконов нормативен акт се уреждат служебна от компетентния орган и в срок не по-дълъг от 3месеца от влизане в сила на съдебното решение. Допълва, че предвид непредприемането на такива действия възниква празнина в Наредбата с оглед на което била приложима предходната на отменена редакция на МРАВ от 08.06.2019г., поради което присъдените от съда разноски за първата и за въззивна инстанции ще са в 1 размер под законоустановения минимум. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение следва да се определи с оглед материалния интерес на предявените искове или материален интерес в общ размер на 19633.80лв, а и с оглед фактическата и правна сложност. Твърди, че с решение от 06.12.2021г. Окръжен съд Пазарджик отхвърля изцяло иска по чл.242 във връзка с чл.128 от КТ, на насрещната страна, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК във връзка с чл.7 ал.1 т.1 и във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ, редакция към
08.06.2010г. минималния размер на адвокатското възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска е от 810лв без ДДС и че пълномощникът на ответното дружество е регистриран по ЗДДС. Цитира се §2а от НМРАВ, че регистрираните по ЗДДС адвокати дължимия ДДС се начислява върху възнаграждението по Наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение, като се дължи съобразно ЗДДС.
Затова се посочва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата в редакцията й от 23.05.2017г. е от 972лв с ДДС. Посочва, че минималния размер на адвокатското възнаграждение е само долната граница, под която не може да се договарят възнагражденията за оказаната правна помощ, което не било равнозначно на „обоснован и справедлив размер“ по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗА. Оспорва се извода на въззивната инстанция за недължимост на разноски, поради липса на данни за основанието за превода на сумата от 1485лв. Посочва, че според практиката на ВКС предпоставка за присъждане на разноските в производството е да бъде доказано тяхното извършване, като с договора за правна помощ да е отбелязан начин на плащане-в брой или по банков път и се навежда извода, че съобразно това извършването на разноски може да бъде доказано със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането или отбелязването на този факт в договора за правна помощ, като нито законът нито съдебната практика въвеждат допълнителни изисквания за пояснения относно делото в основанието на банковия документ, с който се доказва плащането на адвокатското възнаграждение и че подобно разрешение е лишено от нормативна опора. Поддържа, че в случая е записано в банковия документ удостоверяване на плащане на уговорено възнаграждение с отбелязване, че представлява хонорар, като в договора за правна помощ и съдействие от 27.08.2019г. са посочени основание и предмет на договора, делото за което е уговорен хонорара, по опис на кой съд е делото и самите действия, с които 2 страните уговарят да се осъществи процесуално защита и съдействие.
Уговорено е в договора плащането да се извърши по изрично посочена банкова сметка на адвокатското дружество. Счита че, в случая не е необходимо и в банковия документ да се посочват обстоятелствата посочени в договора за защита и съдействие и поради липсата им да се направи извод за липса на данни за основанието и превода на сумата, при положение на съвпадащи страните и размерът на дължимия хонорар и банкова сметка, като никоя от страните не твърдяла, плащането да се извършено на друго основание освен по представения ДПЗС.
Счита, че съдът неправилно е определил размера на присъдените разноски в производството пред ВКС и при новото разглеждане на спора, като ДПЗС е сключен на 10.01.2020г. при приложима правна уредба, като нормата не предвижда правила за определяне на адвокатски възнаграждения различни от тези по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата към 08.06.2010г. /тъй като нормата на т.4 от Наредбата от 2014г. е отменена/ то размерът на възнаграждението следва да се определи по същите правила , а именно 650лв плюс 2% за горницата над 10000лв или минимално адвокатско възнаграждение от 972лв с ДДС.
По отношение на разноските присъдени при новото разглеждане на делото, съдът неправилно възприел редакцията на НМРАВ към 15.05.2020г. за всички трудови дела без исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за фиксиран размер на възнаграждението от 150лв, доколкото в предходните редакции на Наредбата размерът на адвокатските възнаграждения при дела с материален интерес се определя по реда на чл.7 ал.2 от НМРАВ. Цитира се и съдебна практика /Определение №343 от 27.04.2021г. по гр.д.№801/2021г. на ВКС/, Четвърто г.о./,че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземе в предвид фактическата и правна сложност на случая. От тази гледна точка молителят поддържа, че минималният размер на възнаграждението следва да бъде от 1290лв с ДДС.
Акцентира, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е само долната граница, под която не могат да се договарят възнаграждения за оказана правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа договор между страните и се взима в предвид фактическата и правна сложност. Твърди се, че съдът не е присъдил държавните таксите за въззивно обжалване от 318.39лв и за касационното обжалване 30лв за 3 допускане и 359.39лв за разглеждане на касационната жалба. Моли на основание чл.248 от ГПК да се измени въззивното решение в частта за разноските като се присъдят разноските и държавни такси в пълен размер.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по искането за изменение на решението в частта за разноските от Щ.Ж., като се поддържа неоснователност на искането. Твърди, че съдът правилно е определил размера на разноските по трудовия спор. Счита, че регистрирането на адвокат по ЗДДС не може да бъде основание за ангажиране на съда да се съобрази с тези отношения; че платежните документи не установяват твърдяните плащания, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от ищеца още в производството пред първата инстанция, че в производството пред ВКС не е направено искане за присъждане на разноски от дружеството нито е представен списък като се цитира и ТР №6/2013г. относно крайния момент на заявяване на искането за присъждане на разноските в производството. Затова разноските пред ВКС били неоснователно претендирани. Допълва, че при новото разглеждан на спора от въззивната инстанция, дружеството не е заявило в пледоарията си, че претендира разноски за всички инстанции, като е бил представен списък без препис на за насрещната страна и без уточняване на искането си посочва, че претендираната сума от 1485лв в четирите производства е неоснователно завишен при липса на нови обстоятелства настъпили след производството пред първата инстанция, обуславящи фактическа и правна сложност на следващите производства за да се претендира завишен размер на възнаграждението за всяка инстанция. Посочва и размера на сумата която работникът ищец ще върне на работодателя при уважавате на искането за разноски съизмеримо с половината от полученото за труда си трудово възнаграждение като заплата. Моли да се отхвърли искането.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Исковото производство по описана на Пещерски районен съд /гр.д.
№1486/2018г. / е образувано по искова молба на Щ. Г. ЖГ., ЕГН-********** от гр.П. с вх.№6240 от 09.11.2018г. , против „Ф.Х.“ ООД,ЕИК 202822142, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“В.Л.“ №3, представлявано от Хр.
П. Б., с предмет осъдителни искове за присъждане на сумата от 18150лв, 4 представляващо неизплатено трудово възнаграждение за периода
06.10.2015г. до 20.12.2018г., както и сумата в размер на 1664.21лв обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 62дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и разноските.
С решение №634 от 31.07.2019г. Пещерски районен съд е уважил и двете искови претенции, като по отношение на претенцията за незаплатено трудово възнаграждение, е присъдил сумата от 17969.59лв ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 09.11.2018г. и е отхвърлен иска за разликата до претендирания пълен размер от 18150лв Със същото решение е уважена претенцията по чл.224 от КТ за 6дни отпуск през 2018г. и до размера на 149.62лв ведно със законната лихва от 09.11.2018г. и е отхвърлена претенцията за разликата до 1664.21лв. Дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца Ж. по компенсация в размер на 244.21лв, а в полза на държаната държавна такса от 768.78лв, разноски в полза на РС-П. от 626.43лв е 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
По въззивната жалба на дружеството „Ф.Х.“ ООД“ с вх.№5165 от 02.09.2019г. е образуваното първоначално в.гр.д.№771 от 2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик като с въззивно решение №481 от 11.12.2019г., първоинстанционното решение е потвърдено изцяло и е осъдено дружеството да заплати разноски на ищеца Щ.Ж. в размер на 400лв.
По подадена от дружеството „Ф.Х.“ ООД“ касационна жалба с вх.
№695 от 21.01.2020г., е образувано касационно дело №1742 по описа на ВКС за 2020г. на трето гражданско отделение, като с определение №774 от 12.11.2020г. касационният съд е оставил без разглеждане касационна жалба вх.№659 от21.01.2020г. на „Ф.Х.“ ООД“ против въззивно решение №481 от 11.12.2019г. по в.гр.д.№771 /2019г. на Окръжен съд Пазарджик по иска с правно основание чл.224 от КТ с цена в размер на 1662.21лв, като недопустима съгласно чл.280 ал.3 т.3 от КТ и е прекратено касационното производство в тази му част. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение №481 от 11.12.2019г. по в.гр.д.№771/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в останалата му обжалвана част по иска с правно основание чл.270 ал.3 във връзка с чл.128 от КТ и са дадени указания на касатора „Ф.Х.“ ООД да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в 5 размер на 359.39лв.
С решение №69 от 20.05.2021г. на ВКС на РБ, трето гражданско отделение по гр.д.№1742 по описа на ВКС за 2020г., е отменено решение №481 от 11.12.2019г. постановено по в.гр.д.№771/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик-в обжалваната му част по иска с правно основание в чл.242, във връзка с чл.270 ал.3 във връзка с чл.128 КТ, и е върнато делото на Окръжен съд Пазарджик за ново разглеждане от друг въззивен състав.
След връщане на делото на въззивната инстанция е образувано в.гр.д.№20215200500393 по описа на Окръжен съд Пазарджик, за 2021г. като с въззивно решение №256 от 06.12.2021г. е отменено решението на Пещерски районен съд в частта с която с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца Ж. неплатено трудово възнаграждение на основание чл.242 във връзка с чл.128 от КТ за периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г. в размер на 17969.59лв ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска-09.11.2018г. до окончателното изплащане и е отхвърлен иска за заплащане на посоченото трудово възнаграждение за исковия период и с лихва. Със същото решение Щ.Ж. е осъден да заплати на „Ф.Х.“ ООД“ разноски пред всички инстанции в общ размер на 1043лв.
Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5e819b9-a149-427d-8291-a881a804eef1