Решение № 113 от 11.05.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. С., 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20215440100940 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.109 ЗС, чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила от С. Л.. Д. ЕГН ********** и А.

И. О. ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ул. ***, с искова молба срещу „Г.“АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.Н. представлявано от управителя Д. Ю. И., в която се твърди, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.С., с площ 27.56 кв.м„ който представлява стая №*** и се състои от една стая, коридор, санитарен възел и тераса, заедно с 0,565% ид.ч. от общите части на етажа, на който се намира обекта, равняващ се на 13,72кв.м. ид.ч. и заедно с 0,565% ид.ч. от общите части на цялата сграда и от правото на строеж върху терена, в който е построена сградата, а ищцата СВ. Л.. ДЖ. е носител на ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда е идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.С., с площ от 27.56кв.м., който представлява стая №*** и се състои от една стая, коридор, санитарен възел и тераса. Сочи се, че двата самостоятелни обекта са разположена на IV надземен етаж на сградата на х.

1

„С.“ с идентификатор №*** находящ се в град С., ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор №***. Ищците твърдят, че собствеността на самостоятелният обект с идентификатор №*** са придобили в режим на СИО по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***. С договора за покупко-продажба описан по- горе са придобили и собствеността върху имота с идентификатор №***, който имот по- късно са дарили на сина с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** като по силата на същия първата ищца си е запазила вещното правото на ползване на имота.

В исковата молба се излага, че още с придобИ.ето на собствеността респ. по-късно и правото на ползване върху втория имот, ищцата С. Д.- О. ползва двата самостоятелни обекта като самостоятелния обект с ид. №*** го ползва за кантора, където посреща и консултира своите клиенти. До месец юни 2016г. тя използва гореописаните обекти необезпокоявано, до момента, в който ответното дружество е придобило собствеността на голяма част от самостоятелните обекти в сградата и започнало да пречи да се ползват по предназначение общите части. Твърди се, че от месец май 2016г. до подаване на настоящата искова молба, ответното дружество е прекъснало електрозахранването в общите части на сграда, като по този начин било прекъснато осветлението в фоайето, коридорите, стълбището и функционирането на асансьора, а през месец октомври .2018г. от обектите в сградата, които притежава ответното дружество, са изнесени и изоставени във фоайето, коридорите и стълбищните площадки на сградата, които се явяват общи части — стари вани, тоалетни чинии, бюра, фотьойли, строителни материали и др.вещи. Общите части са превърнати в склад, преградени са асансьорните врати, като по този начин се затруднява свободното посрещане на клиенти от първата ищца и ползването на асансьора за етажа, на който се намират самостоятелни обекти, които ползва. Сочи се, че общите части са изключително неприветливи, а свободното преминаване на хора също е затруднено. Също така, част от окачения таван на общите части, който е заплатен солидарно от всички съсобственици на самостоятелни обекти в сграда, бил премахнат самоволно от ответника и без тахно съгласие.

Твърди се от ищците, че с всички тези действия, ответникът смущава и пречи на пълноценното ползване на общите части от ищците, с което се смущава и пречи на достъпа и нормалното ползване на самостоятелните обекти.

2

Излага се, че през месец декември 2018г. от ответното дружество е направено искане до „ВиК“ ЕООД гр. С. да бъде спряно захранването на вода към сградата, във връзка с което ВиК дружеството е обявило със залепено съобщение на сградата, че по искане на „Г.“ АД, водоснабдяването към сградата ще бъде преустановено. Ищците твърдят, че се противопоставили, като сезирали водоснабдителното дружеството с жалба. В резултат на жалбата им, водоснабдяването към сградата не било спряно, поради което първата ищца продължила да ползва самостоятелните обектите безпроблемно до към края на месец март 2019г., когато установила, че водоснабдяването в офисите е прекъснато. Ищците сочат, че отново сезирали с жалба „ВиК“ ЕООД гр.С. на 01.04.2019г., от което на 02.04.2019г. получили отговор, че същото не е спирало водоподаването, че то като оператор носи отговорност само до общия водомер на сградата, а след него отговорността била на собствениците в нея, след което първата ищца е подала жалба за самоуправни действия от ответното дружество в РП- С., но след 2 години разследване наказателното производство било прекратено с мотивите, че това е гражданско-правен спор и не е налице самоуправство. Ищците твърдят, че и към датата на подаване на исковата молба захранването на водата в сградата е спряно, респ. нямат захранване на вода в санитарните им възли към самостоятелните обекти.

Сочат, че неоснователните действия на ответника им създали и сериозен дискомфорт, изнервеност и несигурност. Поддържането на личната им хигиена и тази на обектите е станало невъзможно, поради липсата на вода в санитарните възли. Принудени били да се снабдяват с вода като пълнят туби, които качват по стълбите до IV етаж. Поради неприветливия вид на общите части, липсата на осветление и липсата на течаща вода респ. нефункционирането на санитарните възли, част от клиентите на кантората отказват да посещават същата и ищцата Д.- О. е принудена да консултира същите по заведения и търговски обекти. Всички тези обстоятелства им създават силен дискомфорт, изнервеност и несигурност. Също така, са имали възможност да отдадат офис №*** под наем, но след оглед, провел се на 01.04.2019г., бъдещият им наемател, който искал да наеме офиса от месец 01.05.2019г. за дългосрочен период, за наемна цена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, се отказал поради наличието на всички описани погоре обстоятелства, с които ответното дружество възпрепятства нормалното 3 ползване на имота.

Ищците твърдят, че всички гореописани действия на ответното дружество им пречат да ползват имотите и да упражняват пълноценно правото си на собственост. Пречи се на ползването и на общите части като се ограничава, смущава и пречи допустимото пълноценно ползване на същите според предназначението им. Затруднява се достъпът, както на самите ищци, така и посетителите на кантората. При евентуално природно бедствие, пожар или друга извънредна ситуация и при нужда от евакуация от сградата, тези пречки биха били сериозна опасност за здравето на тях самите и на останалите хора в сградата. Също така ищците сочат, че търпят, както имуществени така и неимуществени вреди причинени от неоснователните действия на ответника. След многократните им безрезултатни опити да уредят доброволно отношенията си с ответника му изпратили нотариална покана, с която помолили дружеството да преустанови неоснователните действията като се възстанови водоподаването към сградата, респ. към самостоятелните обекти; да се възстанови електрозахранването на общите части; да премахнат изоставените в общите части стари вещи; както и да се възстанови състоянието на окачения таван в общите части на сградата в срок до 30 /тридесет/ дни от получаването й. Същата била връчена на 17.06.2021г. и въпреки това до настоящия момент не са предприети никакви действия от страна на ответника.

С. Л.. Д. и А. И. О. молят съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, като отстрани изхвърлените и изоставени стари вани, тоалетни чинии, бидета, бюра, строителни материали и всички др. предмети, които ограничават, смущават и пречат за пълноценно ползуване на общите части според предназначението им; да възстанови самоволно премахнатите части от окачения таван в общите части на сградата, респ. да възстановят състоянието му преди започване на неоснователните действия; да възстанови електрическото захранване на общите части, със спирането на което ограничава, смущава и пречи на ищците да ползват пълноценно общите части; да възстановят самоволно прекъснатото от тях водоснабдяване към сградата, находяща се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с адрес: град С., бул. ***, с което действие пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост и право на ползване.

4

Молят също така ответника да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от по 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, изнервеност и несигурност, причинени от неоснователните действия на ответникаспирането на захранване с вода към сградата респ. към санитарният възли на самостоятелните обекти в сградата; спирането на електрозахранването в общите части и заграждането на същите със стари вани, тоалетни чинии, бидета, бюра, строителни материали и др. предмети; както и да заплати на ищците сумата в размер на 3900 /три хиляди и деветстотин/ лева, равняващи се на 26 /двадесет и шест/ наемни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева месечно за периода от 01.05.2019г. до подаване на настоящата искова молба, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от доходи от наем за помещение № ***, представляващо имот с идентификатор №***.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че ищците не сочат доказателства, че е придобил по голяма част от самостоятелните обекти, нито пък кога е настъпил този факт. Излага, че това обстоятелство е от съществено значение, тъй като заявеният иск по чл.109 от ЗС касае общи части на сграда в режим на етажна собственост, които се управляват по реда на по чл.3 от ЗУЕС. Намира, че ищците не представят доказателства кога сградата с предназначение х. е придобила статут на съсобствен имот, колко са собствениците на самостоятелни обекти сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КК и КР н гр.С., във връзка с ползването на общите части на сградата, както и какво представляват те/общите части/ по своята характеристика,ако сградата е в режим на етажна собственост.

Ответникът цитира решение от 26.03.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 907/2012 г. II г.о. ГК според което, за да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС, с който съдът дава търсената защита на нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи: Кое е действието,което препятства упражняване правото на собственост; Кой е авторът на това действие; В какво се състои нарушението. Действието и 5 съществуването му следва да се установи в рамките на висящия процес, както и следва да установи наличието на връзката между конкретното неоснователно действие от ответника и обема на препятстване упражняване правото но собственост на ищеца от тези действия, освен това неоснователното въздействие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на съсобствената вещ.

Намира исковата молба нередовна, тъй като ищците не са посочили от какво произтича съсобствеността върху процесния имот; липсват доказателства, които да обосновават действие, авторство и нарушение.

Според ответника общите части към х.ските етажи са както следва:1***.

„Г.“АД счита, че съгласно Доклад за определяне на размера на принадлежащите части от общите части на сградата на х. ''С.",в ПИ с идентификатор *** , изготвен през месец юли 2012 г. от „Г."ЕООД-С./ и приложените три брой нотариални акта от ищците става ясно, че размера на прилежащите части от общите части на сградата на х. С. за ст.*** и ст.**са общо 1,130 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.