Решение № 304 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330201181 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 797368-F789319/14.11.2024 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което „Тишаново“ ЕООД, ЕИК: 201160967, е санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде отменено. Претендира за квалифициране на деянието като „маловажен случай“, тъй като нарушението е за пръв път и не е довело до неотразяване на приходи.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 30.08.2024 г. в 11:00 часа при извършена проверка от служители на 1

НАП на търговски обект – магазин „Стохи“, находящ се в с. Брани поле, бивш Стопански двор, стопанисван от „Тишаново“ ЕООД, ЕИК: 201160967, се констатирало, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не съхранява паспорта на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. В проведен телефонен разговор със законния представител на дружеството – С. С., същият обяснил, че причината за това е преместването на канцеларията на магазина, е бил загубен паспорта на устройството, като е поръчан дубликат. Тъй като от страна на проверяващите било преценено, че по този начин е допуснато нарушение, се пристъпило към съставяне на АУАН.

Срещу същия в законоустановения срок е постъпило възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното постановление, с което „Тишаново“ ЕООД, ЕИК: 201160967, е санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя – свид. М. К., разпитана в качеството на свидетел, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя. От страна на последния се навеждат единствено доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се твърди, че нарушението е за пръв път и не е довело до неотразяване на приходи.

Последното е отразено и в самото НП.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдът намира от правна страна, че „Тишаново“ ЕООД е извършило нарушение на на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съгласно визираната 2 нарушена разпоредба от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект, съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3, чл. 50, ал. 6. В случая няма спор, а и от събраните по делото писмени (Протокол от извършена проверка и други писмени доказателства) и гласни доказателства (свидетелските показания), се установява, че към момента на проверката в търговския обект не се съхранява паспорта на ФУ. По този начин несъмнено е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от визираната Нареба, който изисква лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект, да съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ.

В тази връзка следва да се споделят изводите на накзващия орган за наличие на административно нарушение, подлежащо на санкциониране.

Видно е, че както АУАН, така и НП съдържат детайлно описание както на фактите, при които е извършено нарушението, така и точно посочване на нарушените правни норми.

Неоснователен е доводът, че нарушението е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. От събраните по делото доказателства не се формира извод за по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с други такива случаи.

Без значение за съставомерността е причината за допускане на нарушението, доколкото отговорността на дружеството като ЮЛ е обективна (безвиновна).

Този извод не се променя и от обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, доколкото такава последица законодателят не е предвидил да е необходима, тъй като тежестта на нарушението е достатъчно тежка и без настъпването на визираното неотразяване на приходи. Всичко гореизложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че в случая не са налице основния за квалифициране на случая като маловажен.

Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената санкция, доколкото същия е определен в предвидения в закона минимум, като е взето предвид, че се касае за първо по ред нарушение.

Предвид всичко гореизложено обжалваното

Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, 3 а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Ето защо, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 797368-F789319/14.11.2024 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което „Тишаново“ ЕООД, ЕИК: 201160967, е санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

ОСЪЖДА „Тишаново“ ЕООД, ЕИК: 201160967 ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите сумата от 150.00 /сто и петдест/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4