Решение № 67 от 23.03.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Елин Пелин, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т. при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело № 20221820101079 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Н.а срещу ответниците Б. И. Б., ЕГН ********** и Р. Т. Б., ЕГН ********** двамата от гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5 за установяване вземането на ищеца за следните суми дължими разделно за всеки един от ответниците по 1/2 идеална част: 1325,83 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 162,19 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 60,77 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 11,42 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., както следва:

1. За Б. И. Б. сума в размер на 662,91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до 1 м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 81,09 лева – мораторна лиха за забава от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 30,38 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.

2. За Р. Т. Б. сума в размер на 662,91 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 81,09 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 30,38 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.

Длъжниците Б. И. Б. и Р. Т. Б. са възразили срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин от 16.09.2022 г. на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск срещу ответниците Б. И. Б. и Р. Т. Б..

В исковата молба се сочи, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5 с абонатен № ..... са битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2022 г. г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на 2 действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството.

Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от гр.София, са одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. В раздел IХ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се 3 извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. В конкретния случай в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката, собствениците в сградата, в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Тахем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1 т.2 от Закона за енергетиката сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Тахем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат месечните задължения, като се започне от най-старото.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците Б. И. Б. и Р. Т. Б., които в срока по чл.131 от ГПК депозират писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен.

Твърдият, че оспорват само основанието за дължимост на сумите, както и основанието за лихви и дялово разпределение и не оспорват размера.

Ако съдът установи основанието на иска, то се моли да се приеме и претендирания размер, като се отхвърлят сумите погасени по давност.

Излагат се съображения, че между ищеца и ответниците не е налице облигационно отношение, тъй като не са носители на вещно право спрямо имота. Липсват доказателства, които да установят, че именно ответниците са собственици или носители на вещно право спрямо имота, както и за какъв размер от претенцията следва да отговаря всеки един от ответниците за 4 претендираните суми. Факта че няма доказана собственост и вещно право за имота за процесния период и до момента не се предоставят доказателства за наличието на възникнало по реда на чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение, следва че задължението за заплащане на топлинната енергия се свързва с притежанието на правото на ползване на имота, където се доставя енергията. Затова при съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдения имот, неговият титулярпотребител би бил задължен да плаща доставената топлинна енергия, а не формалния собственик и в този смисъл е съдебната практика.

Получените до момента документи – отчети за дялово разпределение и фактури и изравнителни сметки, сумите се претендират единствено от единия ответник, а другият не фигурира в тези документи. След като ищецът приема, че вещен ползвател на имота е конкретен ответник, то същият би бил единствено отговорно лице за ползваната енергия, а другия е гол собственик на имота и не може да се приеме за задължено лице.

Претенцията на ищеца, че ответниците са обвързани с договорни отношения съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия е в противоречие със съдебната практика, установена от съдилищата, които приемат, че Общите условия за продажба на топлинна енергия, не представляват по своята правна същност индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, чл.65 и чл.75 от АПК, като същите не променят характера на правилата като договорни.

Претендираните суми за лихва също не са доказани относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установено изпадането в забава на ответниците за този период с оглед на което и акцесорната претенция се явява неоснователна.

Претендираните суми за дялово разпределение са недължими, тъй като няма доказателства нито за основанието им нито за размера още повече, че иска е за потребено количество топлинна енергия и няма нищо общо със суми за дялово разпределение, след като е представено доказателство, че такова се извършва от ФДР „Тахем сървисис“ ЕООД. Ищецът основава претенцията си на твърденията за извършен реален отчет за действително потребена енергия.

Нормативната уредба – Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 ясно разграничават двете хипотези – реален отчет и сума за дялово разпределение, 5 като на практика урежда различни по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи юридически факти. Вземането Дялово разпределение има договорно задължение, което не кореспондира с предмета на делото, който е за реално потребена енергия. Уважаването на иска на различни от твърдяните от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е недопустимо, тъй като би било нарушено диспозитивното начало в процеса, поради което искът за дялово разпределение е недължим. Поради изложените съображения се моли съдът да отхвърли иска като недоказан, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическата страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 569 от 22.08.2022 г. срещу ответниците Б. И. Б. и Р. Т.

Б., с която последните са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД разделно по ½ идеална част от следните суми: 1325,83 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 162,19 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 60,77 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 11,42 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., както и сторените в заповедното производство разноски – 31,20 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, които вземания произтичат от доставена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5.