Определение № 21340 от 23.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21340 гр. ......., 23.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110124366 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са от „Топлофикация .......“ ЕАД против ЕК. П. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 047,57 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ......., общ. ........, ж.к. „.........“ бл. 374, вх. Д, ап. 88, с абонатен № ........, 298,85 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г.; 35,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 4,67 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед № 3490 от 01.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството й на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ......., общ. ........, ж.к. „.........“ бл. 374, вх. Д, ап. 88, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответницата е ползвател на имота на основание учредено пожизнено вещно право на ползване. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от фирмата за дялово разпределение в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 1

27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата М. не е погасила в срок дължимите суми за главница в размер от 2 047,57 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 35,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сумата от 298,85 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г. и сумата от 4,67 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е.М., чрез пълномощника си адв. Ралица Рачева, оспорва предявените искови с довод за недопустимост на исковите претенции, имащи за предмет цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и лихвата за забава върху същата, доколкото по твърдения на ищеца тази услуга е предоставена от трето лице, на което принадлежи и правото до получи възнаграждението за същата. Поддържа, че М. не притежава качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот. Наред с това намира, че задължение за заплащане на ½ част от претендираните суми следва имат наследниците по закон на втория ползвател на имота С.ДЖ.М., чието право на ползване се е погасило след смъртта му. Намира част от процесните вземания за недължими като погасени по давност. Счита, че начислените суми за услугата дялово разпределение са определени произволно от „Топлофикация .......“ ЕАД, като липсват доказателства, че ищцовото дружество ги е заплатило на фирмата за дялово разпределение. Посочва, претенциите за лихва за забава са недоказани по основание и размер, като по делото е установено публикуването на процесните Общи условия на интернет – страницата на продавача, при което ответната страна не е изпаднала в забава. Твърди, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите, задължаваща потребителите да разполагат със специално техническо средство с възможност за достъп до интернет, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, доколкото противоречи на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че не оспорва количеството на доставената до имота топлинна енергия, съответно осчетоводяването на процесните фактури. С тези доводи отправя искане за прекратяване на производството по делото по заявените претенции във връзка с услугата дялово разпределение, респ. за отхвърляне на останалата част от предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими, считайки за неоснователни твърденията на ответната страна за недопустимост на исковете, имащи за предмет вземанията за главница и лихва за забава във връзка с услугата дялово разпределение на топлинна енергия, обосновани с възражението, че тази услуга се предоставя от трето лице и възнаграждението за същата е дължима на последното.

В процесния случай ищецът е изложил твърдения, че задължението за заплащане на цената на тази услуга произтича от приложимите Общи условия, съгласно които клиентите заплащат същата именно на продавача на топлинна енергия – ищцовото дружество „Топлофикация .......“ ЕАД, като редът и начинът на заплащането й се определят от продавача съгласувано с търговците, извършващи тази услуга. С оглед така изложените твърдения съдът намира за допустими исковете на ищеца за заплащане цената на тази услуга, като въпрос по същество и основателност на претенциите е дали действително такава услуга е извършена и на кого дължи заплащането й потребителя, който подлежи на 2 разрешаване с крайния съдебен акт.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Термокомплект“ ООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените положителни установителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за нея е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

С оглед наведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за нейното спиране или прекъсване по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила претендираните вземания в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила дълга на падежа в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

С оглед конкретните оспорвания, направени от ответницата в отговора на исковата молба и наведените от същата твърдения, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор.

По доказателствените искания:

Ищецът и ответницата са представили писмени материали, които са относими към предмета на делото и необходими за разрешаването на конкретния правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде извършена справка от НБДН с данни за смъртта на лицето СВ.ДЖ.М., с ЕГН: ............., сочено от ищеца като вещен ползвател на имота, предвид относимостта на искането по т. VII от доказателствените искания, към предмета на делото.

Като относимо и необходимо следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза, предвид проведеното с отговора на исковата молба оспорване на претенциите с възражение за частичното погасяване на вземанията по давност и необходимостта от данни за конкретните месечни задължения през процесния период за произнасяне по същото. Експертизата следва да бъде допусната по въпросите, формулирани в т. II от доказателствените искания в исковата 3 молба, като вещото лице отговори и на въпроса какъв е размерът на дължимата цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия – помесечно и общо за процесния период, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице – помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода. Ето защо, искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

С оглед липсата на проведено оспорване от ответната страна на количеството и стойността на доставената топлинна енергия през процесния период до имота, искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в т. III от доказателствените искания в исковата молба, се явява ненеобходимо и следа да бъде оставено без уважение.

Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.