Решение № 169 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110119055 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от ...... срещу .... и Л. А. М. установителнни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат солидарно следните суми: сумата от 4942.10 евро – възнаградителна лихва по сключен Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № ......./12.01.2018г. за периода от 13.12.2019г. до 15.02.2021г.; сумата от 317.59 евро – неустойка за забава за периода от 13.02.2020г. до 12.03.2020г.; сумата от 8699.76 евро – неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 29.03.2021 г.; сумата от 48.00 лв. – разходи по изпращането на покана за обявяване на предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № ....... от 12.01.2018 г. и Анекс № 1 към него от 25.01.2018г. с нотариална заверка на подписите с рег. №..... при ......., помощник нотариус по заместване на ....... вписана в Нотариалната камара с рег. №........, с район на действие Софийски районен съд, като .... имал качеството на заемател, а Л. А. М. –качеството на солидарен и ипотекарен длъжник. Като обезпечение на заемната сума в полза на заемодателя била учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот ......... от 2018 г. Съгласно чл. 2.1, б. (b) от Договора и съгласно Анекса, уговорената главница на заема, в размер на EUR 15 000 (петнадесет хиляди евро) се предоставяла и усвоява на етапи. Средствата били отпуснати за изплащане на разноски по удостоверяване на подписите на страните по договора, една сума била удържана за покриване на две вноски по заема, други – за 1 погасяване на публични задължения на ответницата Л. А. М., за сключване на имуществена застраховка на имуществото, предмет на обезпечение, за оборотни средства, за нотариална такса за учредяване на договорна ипотека и за такса за юридическо и административно обслужване във връзка с проучване и изготвяне на документи за кредит. Заемодателят изпълнил изцяло, точно и добросъвестно задълженията си по договора и анекса, отпуснал заетата сума в срок, съобразно етапите и съгласно уговорения за това начин. Поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и поради забава в плащането, ищецът обявил заема за предсрочно изискуем, за което уведомил ответниците с покани, връчени на 15.02.2021 г. от ЧСИ рег.№.... ....... Навежда, че ставката, която се прилагала и била изрично уговорена по общо съгласие между страните е в размер на 0,23%, като се изчислява на дневна база. Сборът от изминали дни, за които се претендирала неустойка за забава и за които не са постъпили плащания от страна на заемополучателя били 29 дни за периода от 13.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и 258 дни за периода от 14.07.2020 г. до 29.03.2021 г.

Сумата на непогасената главница умножена по 0.23% представлявала неустойката на дневна база, която се умножава по броя на дните, за които претендираме неустойка за забава - общо 287 дни. Уточнено било още, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и забраната за начисляване на мораторно обезщетение за забава по време на извънредното положение, неустойка за забава съгл. чл. 2.3., (с) и (d) от Договора за заем за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не била начислявана и не се претендирала. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ..... Счита, че Договорът за заем е изцяло нищожен.

Счита, че нищожността на процесния Договор за заем се основавало на наличие на нищожни клаузи за договорна лихва и неустойка, които представляват съществен елемент от договора и без които ищцовото дружество не би сключило Договора за заем. Клаузата, регламентираща договорната лихва в размер на 30% била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че процесният Договор за заем, в който възнаградителната лихва била уговорена в размер на 30%, била в противоречие с добрите нрави. Счита, че претенцията за договорна лихва от 4942,10 евро е недължима и следвало да се отхвърли. Счита, че клаузата за неустойка, регламентирана в т. 2.3. ( с) и (d), съдържаща се в процесния Договор за заем, също е нищожна, тъй като излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което претенцията за неустойки в размер от 8699, 76 евро и от 317, 59 евро била напълно неоснователна и следвало да се отхвърли. Нищожността на клаузите за договорна лихва и неустойка водела до неоснователност на претенцията на ищеца и всички суми, заплатени след сключване на Анекса, без значение как са разпределени от ищеца, следвало да се отнесат към погасяване на главницата. Претенцията била 2 неоснователна и поради обстоятелството, че към момента на завеждане на заповедното производството сумата по кредита била погасена от ответното дружество, като обстоятелството, че с вноските ищецът е погасявал претенциите си за лихви и неустойки, които са нищожни не следвало да обвързват съда. Счита, че целият договор за кредит е недействителен само и единствено, поради нищожност на клаузите за договорна лихва. Нищожността на уговорката за възнаградителна лихва влечала след себе си недействителност на целия договор. Твърди, че при установена нищожност на Договора за кредит предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло, в това число и за претендираната главница. Главницата, претендирана срещу ответника от ищеца ......... също била недължима, тъй като била погасена към момента на депозиране на заявлението, с оглед извършените плащания към .......... Счита, че претендираните от ищцовото дружество суми са погасени по давност, поради което били и недължими.

Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Л. А. М.. Счита, че Договорът за заем е изцяло недействителен, поради което не представлява годно основание за претенциите на ищеца срещу ответницата и респективно, предявените срещу нея искове, били изцяло неоснователни. Ответницата имала качеството „потребител“ и следвало да се приложат разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и общите разпоредби на ЗЗД. От момента на сключване на Анекса към договора до подаване на отговора на исковата молба по Договора за заем били изплатени суми. По отношение на претенциите за договорна лихва в размер на 4942,10 евро за неустойка за забава в размер от 8699,76 евро за периода 14.07.2020 Г.-29.03.2021г., за неустойка за забава в размер от 317,59 евро за забава за 13.02.2020г.-12.03.2020г. счита, че процесните суми са недължими, тъй като се претендират въз основа на нищожни клаузи като в тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че страна по договора е потребител. Клаузата, регламентираща договорната лихва- чл. 2.3. (а) и (b), която далеч надхвърля два пъти размера на законната била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че и клаузата за неустойка, съдържаща се в процесния Договор за заем- т.2.3 (с) и (d) също е нищожна, тъй като излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нищожността на клаузите за договорна лихва и неустойка водела до неоснователност на претенцията на заявителя и всички суми заплатени след сключване на Анекса, без значение как са разпределени от ........., следвало да се отнесат към погасяване на главницата. Счита, че целият договор за кредит е недействителен само и единствено, поради нищожност на клаузите за договорна лихва.

Твърди, че при установена недействителност на Договора за кредит предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, в това число и за претендираната главница.

Главницата, претендирана срещу ответницата от заявителя ......... също била недължима, тъй като била погасена към момента на депозиране на заявлението, с оглед 3 извършените плащания към .......... Счита, че претендираните от ищцовото дружество суми са погасени по давност, поради което били и недължими. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.

79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 4942.10 евро – възнаградителна лихва по сключен Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № ......./12.01.2018г. за периода от 13.12.2019г. до 15.02.2021г.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки: основание и размер на дължимата възнаградителна лихва; настъпила изискуемост.

С изготвения по делото доклад /л. 78, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между страните по делото е сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № ....... от 12.01.2018 г. и Анекс № 1 към него от 25.01.2018г. с нотариална заверка на подписите с рег. №..... при ......., помощник нотариус по заместване на ....... вписана в Нотариалната камара с рег. №........, с район на действие Софийски районен съд.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск, следва да се посочи следното: от представения по делото договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № ......./12.01.2018г. /л. 7 и сл./ се установява, че ищецът е предоставил на ответника .... сумата от 15000 евро – главница по сключения договор, която е следвало да бъде върната в срок от 144 месеца. В сключения договор е посочено, че ответникът Л. А. М. се явява солидарен длъжник по договора. С процесния договор страните са се споразумели, че с част от заемната сума се погасяват задължения на ответниците към НАП – за ДОО, ЗО и данък върху доходите, както и такси, свързани с одобряване и обезпечаване на кредита като разликата се превежда по сметка на ответника Л. М.. Дължимата годишна лихва е фиксирана в размер на 30%.

От приетата по делото ССчЕ /л. 106 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена се установява, че незаплатената от ищеца договорна лихва възлиза на сумата от 4942.10 евро /л. 114/.

В тази връзка съдът дължи и служебно проверка за валидност на уговорката за размера на годишната възнаградителна лихва. Аргумент за това следва от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната 4 престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. При тази проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт (в този смисъл е и решение № 125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., Ill г.о. на ВКС). В горепосоченото тълкувателно решение се приема, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД по отношение на съдържанието на договора, което не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.