Присъда № 12 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ към присъда № 12/22.06.2026 г. по ВНЧХД № 321/2026 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 2 от 16.02.2026 год. по НЧХД № 36/2025г., В.ският районен съд е признал подсъдимия Д. В. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 30.12.2024 г., около 21:30 ч., в гр. В., на ул. „А.М.“ срещу ****, е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. М., в негово присъствие, изричайки следните думи: „****. Н.“, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 520 евро /петстотин и двадесет евро/, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение че обидата е нанесена публично по смисъла на чл.148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК.

Признал е и подсъдимия В. Д Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 30.12.2024 г., около 21:30 ч., в гр. В., на ул. „А.М.“ срещу ****, е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. М., в негово присъствие, публично, изричайки следните думи: „Т****? ****! Н. и Н.и“, поради което и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 550 евро /петстотин и петдесет евро/.

Признал е още и подсъдимия С. Д Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 30.12.2024 г., около 21:30 ч., в гр. В., на ул. „А.М.“ срещу ****, е изрекъл нещо унизително за честта и достойнството на И. М. в негово присъствие, публично, изричайки следните думи: „**** Н.“, поради което и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 550 евро /петстотин и петдесет евро/.

Осъдил е всеки от тримата подсъдими да заплатят на частния тъжител сторените от него деловодни разноски в размер на по 1/3 за всеки от тях, а именно 6,14 евро /шест евро и четиринадесет цента/ платена държавна такса, равняваща се на 12 лв., 342,07 евро /триста четиридесет и две евро и седем цента/, платен депозит за вещо лице, равняващи се на 669,04 лв., както и сумата от 613,55 евро /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента/, разноски за адвокатско възнаграждение.

Разпоредил се е и с веществените доказателства.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимите, подадена чрез упълномощения им защитник – адв. Ч.

1

Ч.ов от АК-Пазарджик, с допълнителни писмени изложения към нея, депозирани по реда на чл.320, ал.4 от НПК. Сочи се на първо място, че обжалваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата, т.к. първоинстанционният съд не бил обсъдил доказателствата задълбочено, не ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, а в противоречие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, не бил изложил подробни съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и защо, както и не е обсъдил констатираните от защитата противоречия в доказателствения материал. На второ място се твърди, че обжалваната присъда е постановена и в нарушение на материалния закон с осъждането на подсъдимите, което било в резултат на превратно тълкуване и оценка на доказателствата, а от там и до формиране на неверен извод за виновност. Прави се подробен разбор на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В заключение се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава спрямо тримата подсъдими.

Не се правят доказателствени искания.

Против въззивната жалба не е подавано възражение от частния тъжител или упълномощения повереник.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.

В съдебно заседание частният тъжител се явява заедно с упълномощен повереник. Последният оспорва въззивната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Иска потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на разноски в полза на тъжителя, направени пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание подсъдимите се явяват заедно с техния упълномощен защитник, който поддържа изцяло въззивна жалба по съображенията изложени в нея. Акцентира на това, че първоинстанционният съд бил тълкувал превратно събраните по делото доказателства и така достигнал до погрешни правни изводи за виновност на подсъдимите. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че неправилно съдът кредитирал изцяло показанията на св.Г., която като съжителстваща на семейни начала с тъжителя, била изключително заинтересована от изхода на делото, респ. показанията й били недостоверни и опровергани от видеозаписите на инкриминираните събития. Относно обвинението против подс.С. Д. се сочи, че изречената от него обидна дума „М.“ била насочена към св.Г., а не към тъжителя. Подс. В. Д. също бил нарекъл Н. съжителстващата с тъжителя, а не него. Подс. Д. Д. изрекъл репликата: „**** ****“, когато се отдалечавал от къщата на тъжителя в обратна посока, но тя също не била по адрес на тъжителя, който в това време дори не присъствал при изричането й.

Защитникът не сочи в пледоарията си към кого е била адресирана репликата, 2 но в допълнението към въззивната жалба е отразено, че тя била отправена по повод действията на полицаите. Отправя се и критика към съда, че не бил обсъдил в мотивите си възможността за приложение на института на реторсията. В заключение иска постановяване на нова оправдателна присъда.

Специално за изречената обида от страна на подс.Д. Д. сочи, че от показанията на св.Г. пред въззивния съд става ясно, че те е била неприсъствена и следователно е несъставомерна.

При упражняване на правото си на лична защита подсъдимите се присъединяват към становището на защитника си.

В последната си дума подсъдимите Д. и В. Д.и искат да бъдат оправдани, а подс. С. Д. не упражнява правото си на последна дума.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществоза частично основателна.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване. В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бяха приобщени допълнителни гласни доказателства, посредством повторен разпит на св. А. Г., които ще бъдат коментирани по-долу.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал, намира за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител И. М. и тримата подсъдими Д. Д., В. Д. и С. Д.

/съответно баща и синове/ били съседи в имоти, находящи се в гр. В., на ул.

„А.М.“ ****. Отношенията между техните семейства били силно влошени от поколения назад, заради имотни спорове.

На 30.12.2024 г. по обяд, подсъдимият С. Д. помолил негов приятел да си премести колата от улицата пред дома им, за да може да се освободи място за паркиране за неговата, както и за тази на брат му В. Д., който се очаквало да дойде по-късно същия ден. Приятелят на С. Д. откликнал, след което двамата почистили мястото за паркиране от натрупания сняг и лед.

Същия ден, отново по обяд, частният тъжител М., заедно със съжителстващата с него на семейни начала – св. А. Г. и тяхното малолетно дете, пристигнали с автомобила си в гр.В..

Привечер двамата братя С. и В. Д.и се прибирали към дома си, като били употребили алкохол. Тогава С. Д. видял, че М. бил паркирал колата си именно на мястото, почистено преди това от него, което го ядосало и той счупил с ръка дясното странично огледало за обратно виждане на автомобила 3 на тъжителя. След това отишъл пред дворната врата на къщата на тъжителя и я изритал с крак, с което счупил затварящия й механизъм. Веднага след това двамата с брат му се прибрали в техния двор.

Всичко това се случило около 21:00 часа, като в този момент тъжителят И. М., заедно със съжителстващата с него А. Г., били в дома на горния. Те чули силни шумове отвън, след което прегледали записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани в дома им, които имали обхват и в зоната на улицата, където се намирал паркираният им автомобил. Тогава видели подсъдимият С. Д. да се отдалечава от колата им, а след него по земята се виждали счупени части от огледалото на автомобила. Тъжителят М. и свидетелят Г. веднага излезли на терасата на втория етаж на къщата, гледаща към улицата, като видели двамата братя и чули реплики, изречени от С. Д. по адрес на И. М., в смисъл, че ще го ****.

Тъжителят от терасата потърсил обяснение от С. Д. защо е счупил огледалото на колата, а последният агресирал и на висок тон започнал да приканва М. да слезе при него на улицата, за да се саморазправят, като на няколко пъти го наричал „М.“. Отправил към него и изразите „****“ и „****“.

Тъжителят не отвърнал по никакъв начин на отправените му обиди, а позвънил на телефон 112, като в 21:13:23 ч. било прието първото негово повикване. В 21:26:15 ч. последвало повторно повикване от страна на тъжителя, а минута след това оператор от РЦ 112 върнал обаждане за снабдяване с допълнителна информация. Сигналът бил предаден на дежурния в РУМВР- В., като на място бил изпратен автопатрул, в чийто състав били свидетелите М. К. и С. К.. Полицейският инспектор М. К. се обадил на колегите си за съдействие и към мястото - ул.„А.М.“ в гр. В., тръгнал втори полицейски автомобил, в който били свидетелите Е. Б. и Т. К.. Първи пристигнали свидетелите М. К. и С. К.. Посрещнати били от тъжителя и жена му, които още били на терасата, но веднага след това тъжителят слязъл долу на улицата при полицаите.

В този момент подсъдимите С. и В. Д.и били в двора на техния дом, но когато видели полицаите те също излезли на улицата. Малко по-късно там излязъл и техният баща – подс. Д. Д..

Полицаите поискали документите на братята, които били във видимо нетрезво състояние и имали агресивно поведение. Полицейските служители чули и обидни реплики /макар и да не са могли да ги конкретизират в показанията си пред първоинстанционния съд – бел. моя/, отправяни към М., тъй като според братята той бил виновен за всичко. В един момент подс. В. Д. се насочил към М., демонстрирайки намерение да се саморазправя, т.к. доближил лицето си на сантиметри до лицето на тъжителя и ръкомахал.

Тогава М. отблъснал с ръцете си В. Д. в гърдите. В непосредствена близост до тях се намирал вече дошлия свидетел от втория патрулен автомобил – Т. К., който застанал пред М., за да предотврати по-нататъшна ескалация.

Подсъдимият С. Д. обаче помислил, че К. бие брат му и се насочил бързо към 4 тях, като по пътя си бутнал свидетеля М. К., който паднал на земята.

Тогава полицаите се насочили към подсъдимия С. Д., повалили го на земята, където му поставили белезници на ръцете зад гърба, след което го качили в единия патрулен автомобил.

Всичко това ядосало подс. В. Д., който се насочил към другия патрулен автомобил и искал той също да бъде отведен в районното управление, за да придружава брат си. Полицаите му отказали. Тогава горният започнал нервно да влизал и излизал от двора на къщата си към улицата и на няколко пъти нарекъл И. М. „Н.“. Последният тогава се намирал на улицата, непосредствено пред дворната врата на къщата и чул отправените към него обиди.

В крайна сметка полицаите задържали и подс. В. Д., като му поставили белезници на ръцете и го качили в другия патрулен автомобил, за да бъде откаран също в районното управление в гр. В..

Междувременно тъжителят М. влязъл в двора на къщата, затворил дворната врата, подпирайки я с метален прът отвътре и се прибрал в дома си.

След като двата патрулни автомобила потеглили към управлението, бащата на задържаните двама братя – подс. Д. Д., останал още малко сам на улицата. Той бил много ядосан заради задържането на синовете му, като в един момент погледнал по посока на къщата на тъжителя и казал: „****“.