Решение № 1981 от 03.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1981 гр. Пловдив, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330111888 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, против Д. Й. Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.12.2019 г. – 30.03.2023 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***************, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 841.14 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 97.95 лева, за периода 29.02.2020 г. – 31.03.2023 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител, като наследодателят на ответника бил с № *********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ, тъй като липсвало измервателно устройство, което да отговаря на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2650/26.04.2023 г. по ч. гр. д. № 5702/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – ***. К.

В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

1

Оспорва, че ответникът е собственик и/или ползвател на описания имот, респ. че има качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги. Оспорва, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количества вода.Оспорва записванията в представените карнети. Оспорва, че в случая са били налице предпоставките на чл. 25, ал.

8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ на ищеца.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5702/2023 г. по описа на ПРС, І гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2650/26.04.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 841.14 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 20.12.2019 г.- 30.03.2023 г. за имот, находящ се в *************** и 97.95 лева - обезщетение за забава за периода 29.02.2020 г. - 31.03.2023 г. , ведно със законна лихва от 25.04.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника /потребител с № *********/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *********, ***************, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на *********. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването 2 на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани никакви доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел „Местни данъци и такси“, се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, нито такава е подавана от негов наследодател. Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е недоказана. Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В отговора на исковата молба е направено изрично възражение относно качеството на потребител на ответника /собственик/ползвател на имота/, като това обстоятелство е част от фактическия състав на вземанията, чието пълно и главно доказване се носи от заинтересованата страна – ищец.

Не се сочат доказателства от ищеца относно качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. и § 1, т. 2 ЗРВКУ. Данни и документи в тази насока не бяха ангажирани.

Не се установява – ответникът да притежава право на собственост или ползване за конкретния имот, находящ се на процесния адрес, нито дали действително и фактически е ползвал същия с учредено вещно право за целия процесен период, за да дължи плащане на търсените суми за потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от негова страна за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на негово име и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да доведе до различен резултат.

Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Д. Й. Я., ЕГН **********, обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми:

3

841.14 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 20.12.2019 г. - 30.03.2023 г. за имот, находящ се в *********, *************** и 97.95 лева - обезщетение за забава за периода 29.02.2020 г. - 31.03.2023 г., ведно със законна лихва от 25.04.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2650/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 5702/2023 г. на ПРС, І гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4