Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3520 от 12.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4222/2025
Вид
Решение № 3520
Подписан
12.07.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. Пловдив, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330104222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. Д. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. А. И., е предявил против „Росбетон” ЕООД, ЕИК: 203534367, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Р. М. Х., обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 530 лева (петстотин и тридесет лева) - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. за 15 дни, сумата от 848 лева (осемстотин четиридесет и осем лева) обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 20 дни и сумата от 493 лева (четиристотин деветдесет и три лева) - неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на предявяването на иска- 05.03.2025 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало ТПО за периода 20.03.2023 г.- 18.01.2025 г., като ищецът работел при ответника на длъжността „***********“, което ТПО било прекратено на основание чл. 327 ал. 1 т. 1 от КТ. При прекратяването обаче не му били платени дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ.

Ищецът твърди, че въобще не бил ползвал такъв през време на ТПО, поради което за 2023 г. имал право на 15 дни платен годишен отпуск, а за 2024 г.- 20 дни. Отделно, твърди, че не му било платено в пълен размер и дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. В този смисъл търсените суми били следните: обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. за 15 дни- 530 лева; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 20 дни- 848 лева;

1 неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г.- 493 лева. В тази връзка се моли за заплащане на дължимите суми, ведно със законната лихва от образуване на делото. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. И. поддържа иска си, а ответната страна чрез представляващ управител Р. Х. излага съображения, за обстоятелства, неотносими към спора, както и прави изявление, че ще плати сумите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение за посочения месец – януари 2024г.

(страните изрично уточняват, че не става въпрос за м. 01.2025г., когато ТПО е прекратено, а за м. 01 предходната година) следва да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в посочения в исковата молба период и размера на дължимото трудово възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е заплатил същото.

За да се уважи искът за заплащане на обезщетение за неползван ПГО следва да се установи, че ТПО е прекратено, че ищецът е имал останал неползван платен год. отпуск, колко дни и за коя година, и размерът на обезщетението.

По делото ищецът е представил заверен препис от тр. си книжка, видно от която в същата има вписано ТПО с ответника „Росбетон“ ЕООД, с дата на постъпване – 20.03.2023г., длъжност **************, 01.01.24г. – преназначен с ОМВ 933 лева, дата на прекратяване – 18.01.25г., основание – чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отразено прослуженото време – 1г. 9 м. и 28 дни, както и че осигурителният стаж е равен на зачетения тр. стаж. Със заповед № 021/18.01.25г.

ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ поради отправено писмено заявление от работник/служител, считано от 18.01.25г., като в заповедта е разпоредено да му се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ, но без посочен брой дни и размер.

За изчисляване размера на дължимите суми, както и за установяване полагал ли е ищецът труд за м. 01.24г., какъв е размерът на дължимото му възнаграждение, ползвал ли е отпуск – платен годишен, или не е, колко дни и за коя година са му останали, и какъв е размерът на търсеното на това основание обезщетение, по делото е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на вещото лице З. М., което не е оспорено от страните, прието е по делото и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено.

От заключението на вещото лице, извършено на база на документите по делото, тъй като при посещение на място в дружеството управителят на ответника изрично е отказал да предостави ведомостите на вещото лице с аргумент, че имал свидетели, че ищецът е работил на друго място и е ползвал болнични, се установява, че за процесния период - м. януари 2014г. - дължимото на ищцата нетно тр. възнаграждение възлиза на 493 лева, като ответната страна не е ангажирала доказатеслтва за изплащането му. За периода на работа при ответника на ищеца се полага обезщетение за неползван ПГО за 2023г. за 15 дни в р-р на 530 лева и за 20 дни за 2024г. в нетен размер на 848 лева, като ответната страна не представя нито доказателства ищецът да е ползвал платен годишен отпуск, нито да му е изплатил обезщетение за същия. Вещото лице сочи, че на място в счетоводството на дружеството управителят е поел ангажимент да заплати претендираните 2 суми на ищеца, каквото изявление същият прави и в съдебно заседание.

При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказва през процесния период да е работил по ТПО с ответника, да е полагал труд, да е изпълнявал трудовите си задължения, което е видно и от вписването в тр. му книжка, като дължимото му и неплатено ТВ за м. 01.24г. възлиза на 493 лева чиста сума за получаване. Вземането за трудово възнаграждение е лихвоносно и се дължи без покана, но в случая мораторна лихва не се претендира.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, като ищецът е имал право на 15 дни платен год. отпуск за 2023г., за които му се дължи, но не са ангажирани доказатеслотва да е платено, обезщетение в нетен размер на 530 лева, за цялата 2024г. също няма данни ищецът да е ползвал отпуск, поради което му се полагат 20 дни ПГО за цялата година, за които му се дължи обезщетение в нетен размер от 848 лева. Работодателят няма твърдения по делото, относими към предмета на спора, препятствал е доказването, като не е дал достъп на в. лице до документацията, не ангажира доказатеслтва нито ищецът да е ползвал отпуск, нито да му е платил обезщетение за неползвания ПГО, поради което исковете се явяват изцяло доказани по основание и по размер.

Следва да се присъди законната лихва върху главниците от завеждане на ИМ до окончателното им плащане, тъй като вземанията са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана и законната лихва е претендирана.

По отношение на направените разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски изцяло.

Ищецът е претендирал разноски, както следва – 600 лева изплатено адв. възнаграждение, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие – л. *** от делото, където е договорено и платено адв. възнаграждение в –р на 600 лева, като в тази част договорът има х-р на разписка.

Същите следва да му се присъдят, като се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 105, 12 лева (сто и пет лева и дванадесет стотинки), от които 50 лева ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и 55, 12 лева ДТ по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. В негова тежест следва да се възложат разноските за ССчЕ, направени от бюджета на съда в размер на 200 (двеста) лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Росбетон” ЕООД, ЕИК: 203534367, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Р. М. Х. да заплати на И. Д. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**********“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. А. И., със съд. адрес: гр. П., бул. „*******” № ***, ет. ***, следните суми: сумата от 493 лева (четиристотин деветдесет и три лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., сумата от 530 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща нетно обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2023 3 г. за 15 дни, сумата от 848 лева (осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща нетно обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 20 дни, ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от подаване на исковата молба – 05.03.2025 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и разноските по делото в размер на 600 лева (шестстотин лева) - изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Росбетон” ЕООД, ЕИК: 203534367, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Р. М. Х. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на П. районен съд сумата от 105, 12 лева (сто и пет лева и дванадесет стотинки) - държавна такса върху уважените искове, и сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за съдебно-икономическа експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4