Решение № 137 от 10.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр. Хасково, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200265 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. С. Д., с адрес *******************, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №241253-004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 12.12.2024г. около 23:40ч. на трети клас път номер 506 м/у с.Сусам и с.Минерални бани до км.26, като водач на домашно животно (бивол) го оставя без надзор в обхвата на пътя и бива ударено от лекия автомобил „************“ с рег.№ ********, като става причина за ПТП с материални щети, с което за виновното нарушение на чл.106, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се явява и не взема становище. Упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата, представя допълнителни писмени доказателства, пледира за отмяна на наказателното постановление поради неустановеност на нарушението и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ОТВЕТНИКЪТ – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище изразява мнение за неуважаване на подадената жалба, 1 потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и претендира прекомерност на разноските за адвокат.

След като прецени представените по делото и събраните в съдебното заседание доказателства, съдът намира следното:

На 12.12.2024г. вечерта, по път трети клас №506 се движел лек автомобил „************“ с рег.№ ********, между селата Сусам и Минерални бани, Хасковска област. Към 23,40ч., достигайки до км.26, водачът на лекия автомобил не успял да реагира и блъснал намиращото се на пътното платно домашно говедо – бивол. След подаване на сигнал, на място дошли полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-ХасковоД. Б. и Д. П., които установили блъснатото животно и повредения в следствие на удара лек автомобил. От водача на лекия автомобил били изразени предположения кой е собственика на животното, тъй като същото нямало ушна марка. Така полицейските служители се свързали по телефона с настоящия жалбоподател Д. С. Д., като същият заявил, че не може да дойде в момента, както и не може да каже дали е негово животното преди да го види.

В следващите няколко дни не се състояла среща на полицейските служители с жалб.Д., като едва на 31.12.2024г. била осъществена такава среща.

На жалб.Д. Д. му бил съставен АУАН № 1419138/31.12.2024г., съставен от полицейския служител Д. Б. в присъствието на свидетел Д. П..

Актът бил съставен в присъствието и на нарушителя Д. С. Д., предявен и връчен лично за подпис на 31.12.2024г., като има описание, че няма възражение от нарушителя.

Такова възражение не е постъпило и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и предметното на делото наказателно постановление №24-1253-004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, в което като цяло са повторени констатациите от АУАН, и с което за описаното виновно нарушение на чл.106, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалб.Д. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 12.03.2025г., видно от представената разписка за връчване- неразделна част от обжалваното наказателно постановление, а жалбата против постановлението е депозирана пред адм.-наказващия орган на 25.03.2025г.- т.е. в законоустановения 14дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение

№

1419138/31.12.2024г.,

Наказателно постановление №24-1253-004307/10.02.2025г. на Началник група в ОД-МВРХасково, Сектор „Пътна полиция“, показанията на актосъставителя Д. Б., на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на АУАН Д. П., както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда като достоверни поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за Д.ие, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, 2 предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 1419138/31.12.2024г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Констатираното нарушение е описано ясно и конкретно, без възможност за объркване.

Описаното нарушение по чл.106, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.

От свидетелските показания на свидетелите Д. Б. и Д. П. се установи, че същите са разбрали от пострадалото лице – водач на повредения от удара с животното автомобил, кой може да е собственик на удареното домашно животно, като предположението е било за двама животновъди в региона, отглеждащи такива животни. Едно от предположенията е било за настоящия жалбоподател Д. Д.. Действително в нощта на произшествието, полицейските служители са телефонирали на жалб.Д. Д., като същият е заявил, че не може да дойде на място, както и не може да каже дали блъснатото животно е негово.

Тук следва да се поясни, че повдигнатото административно обвинение е за оставянето без надзор на домашни животни. В същото време, не е посочено по какъв признак е идентифицирано въпросното животно, наранено при ПТП, като собственост именно на жалбоподателя Д.. От една страна са налице твърдения на водача на пострадалото МПС, че въпросното животно е собственост на жалб.Д.. Но от друга страна идентифицирането на животни като биволи следва да стане чрез номерата на ушните им марки. Такава ушна марка обаче не е установена при раненото животно, което е видно от показанията на разпитаните свидетели.

В тази връзка съдът проследи останалите доказателства по делото, от които да може да се направи извод за собствеността на домашно животно, което е без съответната ушна марка и липсва поставен номер.

Показанията на двамата разпитани свидетели- полицейски служители, са еднопосочни в тази насока. И двамата заявяват, че при позвъняването по телефона в процесната вечер, жалб.Д. е заявил, че не може да се яви на място, както и не може да заяви дали животното е негово без да го види. Но също така и двамата са категорични, че в този телефонен разговор жалб.Д. не е отрекъл, че отглежда биволи.

На следващо място, опитите на полицейските служители да се свържат с жалб.Д. продължили няколко дни, като според тях винаги възниквала някаква причина у жалб.Д., за да не се осъществи среща. При осъществена такава около 20 дни след инцидента- на 31.12.2024г., актосъставителят Б. заявява, че при съставянето на АУАН жалбоподателят Д. не отрекъл удареният бивол да е негов, а дори е споделил, че животното е напуснало електронния пастир.

3

В показанията на свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на АУАН П. също се потвърждава заявеното от актосъставителя Б., доколкото свидетеля П. заявява, че в единия от телефонните разговори жалб.Д. е споделил, че отглежда биволи и други животни и ги гледа свободно пуснати, а когато дошъл на 31.12.2024г. за съставяне на АУАН потвърдил, че удареният бивол е негов.

Налице е и описание в съставения АУАН, че жалб.Д. няма възражения. В тази връзка следва да се отбележи, че действително описанието „нямам възражения“ е отпечатано от разпечатващата акта машина, а не е написана саморъчно от нарушителя. Но това обстоятелство не би следвало да се явява пречка за писане на възражения, ако е имало такива от страна на нарушителя, или най-малкото да бъде заличен този текст от АУАН дори и след съставянето му, преди да бъде подписан. Наред с това, пред нарушителя е имало възможност за подаване на писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок след връчването на АУАН. Нито в АУАН, нито след връчването му обаче не са постъпвали възражения от Д.. А логичното би било при положение, че същият изобщо не отглежда такъв вид животни- биволи, да възрази при такава констатация. Напротив, налице са свидетелски показания, че същият не само не е отрекъл, че отглежда биволи, но и обяснил, че ги гледал свободно пуснати, като удареното животно било напуснало електронния пастир.

Следва да се поясни, че възражението, че жалб.Д. не отглежда животни биволи, се заявява едва в съдебната фаза на производството. Представени са и писмени доказателства за формуляри от Писмени справки за животновъден обект, в които са посочени вида и броя на отглежданите животни, а в една от справките са описани и номерата на ушните марки на животните.

В тази връзка обаче следва да се поясни, че удареният бивол е бил без ушна марка и номер. И в тази връзка няма как да фигурира в официални данни за отглежданите животни в този обект. Поради което и представените допълнителни писмени документи не разколебават извода за отглеждане на животни- биволи от жалб.Д..

И двамата свидетели- полицейски служители са категорични, че пред тях по време на съставяне на АУАН, жалб.Д. не е отрекъл, че отглежда биволи, а св.П. заявява, че жалб.Д. е потвърдил, че удареният на 12.12.2024г. бивол е негов.

Показанията на свидетелите са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служители- възприели станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достоверни. Обратно- не може да се приеме хипотеза, при която полицейски служители, възприели обстоятелства в рамките на служебните си задължения и правомощия, пресъздават обстоятелства, които не са възприели, и то само за да навредят на жалбоподателя, без да е ясно какви причини са наложили това.

При съпоставянето на доказателствата по делото – липсата на възражения от страна на жалб.Д. при проведените телефонни разговори с полицейските служители относно обстоятелството дали отглежда биволи и дали удареното животно е негово, липса на възражения за описаните обстоятелства в АУАН, невъзможността животно без ушна марка да е отбелязано от Министерството на земеделието и храните в регистъра на животновъден обект, както и категоричността на разпитаните полицейски служители за споделеното от 4 жалб.Д., че отглежда свободно животни и потвърждението му пред единия от тях, че удареният бивол е негов, води до извода, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДвП, като въпреки задължението си като собственик на домашно животно- бивол, немаркиран с ушна марка и съответно нефигуриращ в официалните данни от МЗХ, на 12.12.2024г. около 23:40ч. е оставил животното без надзор в обхвата на пътя- на трети клас път номер 506 м/у с.Сусам и с.Минерални бани до км.26, и животното бива ударено от лек автомобил „************“ с рег.№ ********, като става причина за ПТП с материални щети по автомобила.