Решение № 18349 от 08.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18349 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110152388 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

И. Е. Д. е предявил иск по чл.511, ал.3 КЗ вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди (контузия на гръдния кош, охлузвания в областта на долната половина на корема и гърдите, силен шок, психологическа травма, психическо безпокойство, нарушения на съня и концентрация на вниманието, емоционална нестабилност, страх от пътуване с кола) в резултат на ПТП от 20.07.2020г., настъпило около 17.00 ч., в землището на общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, по автомагистрала „Тракия“, в района на 160 км. по вина на водач на МПС „М.А.“ с рег. № 6*, шаси № NMB* и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 6**, което МПС обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2020г., около 17.00 ч., в землището на общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, по автомагистрала „Тракия“, в района на 160 км водачът на МПС „М.А.“ с рег. № 6*, шаси № NMB* и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 6** поради неупражняване на достатъчен и непрекъснат контрол е навлязъл в лентата за насрещно движение. Товарната композиция последователно е ударила няколко автомобила, сред които и лек автомобил „М.К.“ с рег. № *, в който на предна дясна седалка с поставен предпазен колан е пътувал ищeцът. При извършен преглед в деня на инцидента било установено, че вследствие на пътнотранспорното произшествие ищецът е получил контузия на гръдния кош и охлузвания в областта на долната половина на корема и гърдите. В протокола за ПТП било записано и че е получил и комоцио. Ищецът – 17 – годишен по време на произшествието, бил силно травмиран, тъй като след удара баща му изпаднал в безсъзнание, както и предвид участието му в катастрофа с много пострадали и жертви. След пътния инцидент у ищеца се появили смущаващи мисли, чувства и сънища, свързани с произшествието, умствено и физическо безпокойство. От специалист у ищеца било констатирано посттравматично стресово разстройство и му било предписано лечение с ансиодеп. И към датата на завеждане на делото ищецът продължавал да изпитва страх да се вози в кола, сънувал кошмари, чувствал се стресиран и раздразнителен. За така причинените неимуществени вреди отговорност носел ответникът, защото произшествието било предизвикано по вина на водач на МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата „Зелена карта“, като застрахователят по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач – турска 1 застрахователна компания, нямал кореспондент на територията на Република България. На 09.10.2020г. била отправена извънсъдебна претенция спрямо ответника за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но в законоустановения срок не било извършено плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ на МПС „М.А.“ с рег. № 6*, шаси № NMB* и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 6** при турска застрахователна компания. Оспорва основанието и размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и причинно – следствената им връзка с процесното събитие. Оспорва произшествието да е настъпило по вина на водача на МПС „М.А.“ с рег. № 6*, шаси № NMB** и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 6**. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът би могъл да избегне или ограничи вредите, в случай че е бил с поставен обезопасителен колан и че бе предприел своевременно и адекватно лечение. Оспорва и акцесорната претенция поради неоснователност на главния иск.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат на настъпило на територията на Република България ПТП, предизвикано по вина на водач на МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и наличието на застрахователно правоотношение към същата дата за това МПС по застраховка гражданска отговорност „Зелена карта“ с чуждестранна застрахователна компания.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че към датата на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство е в причинна връзка с настъпване на твърдените вреди.

От събраните по делото доказателства (заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда и показанията на свидетеля Е. Д., които се кредитират от съда) се установява, че на 12.07.2020г. на автомагистрала „Тракия“ водачът на МПС „М.А.“ с рег. № * в товарна композиция с полуремарке „Шмитц“ с рег. № ** се е движил в дясната активна лента в посока на движението от гр. София към гр. Бургас. По същото време в обратната на неговата посока са е движил водачът на л.а. „М.К.“ с рег. № СА ** – Е. Д.. По време на движение водачът на товарната композиция от активната лента за движение рязко се е отклонил наляво спрямо посоката си на движение, преминал е през лявата скоростна лента, ударил се е в разделителната двойна предпазна мантинела вляво и е нарушил нейната цялост. Челната част на влекача е ударил последователно няколко автомобила, движещи се обратната посока на движението, сред които и л.а. „М.К.“ с рег. № СА **. Водачът на последния автомобил е направил спасителна маневра с отклонение в посока надясно. Вследствие на удара лекия автомобил „М.К.“ се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се е ударил в предпазната дясна мантинела.

От показанията на св. Е. Д. (баща на ищеца И. Д.), които се кредитират от съда въпреки възможната му заинтересованост (чл.172 ГПК) като последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства, както и от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № * на РУ – Чирпан (л.16 от делото), се установява, че в л.а. „М.К.“ с рег.

№ СА **, управляван от Е. Д., на предната пасажерска седалка към момента на произшествието е пътувал ищеца И. Д..

При описания по - горе механизъм на ПТП следва, че вина за пътнотранспортното произшествие има водачът на товарната композиция - МПС „М.А.“ с рег. № * в товарна композиция с полуремарке „Шмитц“ с рег. № **, който е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП. Безспорно е по делото, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ по отношение на посочения влекач при турска застрахователна компания.

От приетото без възражения заключение по съдебно – медицинската експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на произшествието ищецът е претърпял контузия с охлузвания на гръден кош и долна част на корема. Проведено е консервативно лечение с болкоуспокояващи в продължение на три седмици, колкото е траел и възстановителният период.

2

Ищецът е претърпял болки и страдания около 20 дни, като в първите 7 дни болките са били по – интензивни. Ищецът се е възстановил напълно от получените телесни увреждания. Вещото лице посочва и че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан при настъпване на инцидента, защото телесните увреждания (охлузвания на гръдния кош и долната част на корема) са получени именно поради правилно поставен предпазен колан и че без предпазен колан получените увреждания биха били по – тежки.

От приетото без възражения заключение по съдебно – психиатрична експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на процесното събитие ищецът е развил остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, симптоматиката по което персистира и продължава с почти непроменена интензивност. Диагнозата „посттравматично стресово разстройство“ била поставена около месец след инцидента от специалист по психиатрия.

На ищеца било назначено медикаментозно лечение за около 1 година, като след събитието са проведени два прегледа при психиатър (на 24.08.2020г. и на 23.09.2022г.). При изслушване на заключението вещото лице сочи, че след личен преглед на ищеца му е назначил нова терапия, която намира за по – подходяща и включва приемане на антидепресант, на невролептично лекарство със сънотворно действие предвид установените смущения в съня, както и лекарство във връзка със страховите изживявания. Вещото лице посочва, че по негово мнение до момента на извършения от него преглед на ищеца спрямо последния не е провеждано системно адекватно лечение. Счита, че ако веднага след инцидента на ищеца е било назначено адекватно лечение, то е щяло да се отрази в ограничаване на негативните последици. Посочва, че посттравматичното стресово разстройство по правило по – трудно се поддава на лечение и изисква по – голяма продължителност на лечението с по - високи дози медикаменти. При провеждане на системно лечение излекуването е възможно в рамките на няколко месеца.

От показанията на свидетеля Е. Д. (баща на ищеца) се установява, че вследствие на инцидента ищецът получил леки оплаквания относно телесни увреждания, които се състоели в наболяване на гръдния кош и болки в областта на рамото. Възстановителният период траел около 3 – 4 седмици, като през това време ищецът приемал аналгин. Свидетелят наблюдавал сериозен контраст в поведението на ищеца преди и след инцидента. Преди катастрафата, когато ищецът бил на 17 години и 10 месеца, ищецът бил лъчезарно и усмихнато дете, с приятно чувство за хумор, контактен, а след катастрофата станал много затворен, мълчалив, не споделял толкова. От време на време имал нарушения в съня. Ищецът получил направление от личния лекар за консултация с психиатър, който му предписал лекарство, което ищецът приемал около година. Психиатърът съобщил, че преживяната травма е сериозна и е възможно в бъдеще ищецът да получава паник атаки. Близо две години след инцидента ищецът посетил психиатър, който не установил съществено подобряване на състоянието му, не му предписал медикаментозно лечение. Към момента на разпита свидетелят посочва, че физически ищецът е напълно възстановен.

Продължавал да бъде по – раздразнителен и станал по- избухлив.

От изложеното по – горе се установява, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидента отговорност носи ответникът – Сдружение „Националното бюро на автомобилните застрахователи“ в качеството си на представително национално бюро - член на бюрата от системата "Зелена карта" – чл.506, ал.2 КЗ. Ответникът е компетентен да уреди претенциите на пострадали лица вместо чуждестранния застраховател за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" - "Зелена карта".

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедлИ.ст – чл.52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. /ППВС № 4 от 1968г./. Относимо обстоятелство във връзка с критерия за справедлИ.ст е и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането. По отношение на получените от ищеца физическите травми съдът съобразява, че се касае за леко по характер увреждане - контузия с охлузвания на гръден кош и долна част на корема, със сравнително кратък възстановителен период – около три – четири седмици. Физическото увреждане е напълно възстановено. Следва да се отбележи, че макар в протокола за ПТП с пострадали лица да е посочено, че ищецът е получил комоцио, такава травма не се подкрепя от останалите доказателства по делото - няма медицинската документация, от която да се съди, че ищецът е получил мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание. Такива данни липсва и в показанията на разпитания по делото свидетел – баща на ищеца. При това съдът 3 приема за недоказано, че ищецът е претърпял комоцио вследствие на процесното ПТП. Дължимото обезщетение за неимуществените вреди от доказаните физически увреждания вследствие на процесното събитие следва да се определи в размер на 2000 лева. Освен физически увреждания категорично по делото се установява, че ищецът е получил посттравматично стресово разстройство, последиците от което не са напълно преодолени, вкл. за период около 3 години след инцидента. Пътното произшествие, при което товарен камион навлиза в платното за насрещно движение и се удря челно в автомобила, в който е пътувал ищецът, се е отразило негативно върху все още неукрепналата психика на ищеца - ненавършил пълнолетие към датата на инцидента.