Определение № 16074 от 03.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16074 гр. София, 03.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110121576 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу ГСК с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно при квоти 1/3 за Л. Д. С. с ЕГН:********** и 2/3 за М. Г. Г. сумата от 2595.45 лева, от които 2201.97 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 355.78 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020г„ както и суми за дялово разпределение 31.25 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,45 лева лихва за периода от 01.12.2017г. до 29.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53370/2020 г. на СРС.

В проведеното на 25.10.2022 г. съдебно заседание са представени доказателства за настъпила смърт на една от страните в производството, а именно Л. Д. С., която е починала на 12.06.2022 г.

С протоколно определение от 25.10.2022 г. и на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК съдът е спрял производството по делото и указал на ищеца на основание чл.230, ал. 2 ГПК в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на ответника Л. Д. С. и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ЗН.

С молба от 01.11.2022 г. ищецът е посочил като правоприемници на ответника Л.

Д. С.:

-В. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС

-Й. Й. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС

-Т. Й. М. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС ( ***) ***

-Б. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС

1

-М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС

С Определение от 03.11.2022 г. е прието, че М. Г. Г. вече е страна в производството и не се налага конституирането й, като са конституирани останалите правоприемници ма Л. Д. С..

Съдът констатира, че уточнената исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2022 г. от 10:35 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу В. Й. Й. с ЕГН:

**********, с адрес: АДРЕС Й. Й. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС Т. Й. М. с ЕГН:

**********, с адрес: АДРЕС ( ***) *** Б. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС и М. Г.

Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно при квоти по 1/15 за В. Й. Й., Й. Й. С., Т.

Й. М., Б. Й. Т. и 11/15 за М. Г. Г. сумата от 2595.45 лева, от които 2201.97 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 355.78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020г. както и суми за дялово разпределение 31.25 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,45 лева - лихва за периода от 01.12.2017г. до 29.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 53370/2020 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер:

111111.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

2

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ЕООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за абонатен № 11111 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че единствено вещният ползвател/другият ответник/, а не собственикът отговаря за задълженията. Посочена е съдебна практика. Оспорва се иска по размер, като се сочи, че представените фактури са за прогнозни суми, а от фактурите не може да се направи връзка с конкретни потребители и абонатни номера. Оспорва се извършването на реална доставка на топлинна енергия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. Й. Т., В. Й. Й., Й. Й. С. и М. Г. Г., всички в качеството им на наследници на Л. Д. С. оспорват исковата молба по основание и размер.

Сочи се, че е неясно как е определена квотата на Л. Д. С.-1/3. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че радиаторите в имота са били демонтирани преди повече от 20 години. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Т. Й. М., чрез назначения й особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се пасивната материална легитимация на ответницата, като се излагат съображения, че собственик на имота е бил Светла Илиева С., а след нейната смърт- единствения й наследник- М. Г. Г.. Оспорва се Л. Д.

С. да е била реален ползвател на имота. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се иска по основание и размер. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.

3 първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

- В тежест на ответниците е да установят настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

По доказателствените искания съдът се е произнесъл с Определение от 23.08.2023 г.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в особената книга на съда дали са вписани откази от наследството на Л. Д. С..

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от новопостъпилите отговори.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5