Решение № 3332 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3332 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330103430 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против М. Е. Д., ЕГН: **********, с адрес: *************** с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че за периода от 28.03.2008 г. до 06.10.2021 г., ответникът имал задължения към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 690.18 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 30.06.2008г. до 30.09.2021г. в размер на 123.96 лева, за обект находящ се в гр. *********, *****************. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Твърди се, че ответникът е наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговарял за задълженията, натрупани по партидата. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *********, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия - при условията на неизправно измервателно устройство. Поради това съгласно ОУ се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател. Начислявано било количество вода за двама обитатели по 10 куб. м., като било връчено известие за нередовен водомер. на дата 04.09.2019г.

Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №17148/2021 г. на ПРС, X X гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с 1 разноски. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 29.10.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Възразява, че ищецът не е представил договор с абонат М. Е. Д. по смисъла на чл. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.

Пловдив. Освен това излага, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържало противоречие с твърденията в исковата молба относно качеството на „потребител“ на ответника. В тази връзка сочи, че представените от ищеца карнети опровергавали твърденията му, че именно ответникът е потребител, тъй като в първата, касаеща периода 2009г. – 2011г. били посочени като потребители лица с имена, различни от ответницата.

Освен това, в карнетите нямало никакви данни за доставка на услугите от ищеца на ответника. С оглед това обстоятелство оспорва карнетите по съдържание, а също така и фактурите и претендираните вземания.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва.

Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално като погасени по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17148/2021 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 9198/01.11.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 690.18 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.03.2008 г. – 06.10.2021 г. за обект, находящ се ***************; 123.96 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.06.2008 г.-30.09.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 29.10.2021 г. до окончателното й погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Калина“ № 56, ап. 16, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

2

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От приетите документи от ОП „Жилфонд“, се установява, че със Заповед № 95/21.03.1990 г. е настанена Ц.К. Д., заедно със семейството си: Е.Х.Д. – ******, К.Е.Х. – *** и М. Е. Христева – ***** в процесния имот, находящ се в ***************, като впоследствие на 20.11.2003 г. и на 27.01. 2006 г. (в който е посочено, че К.Е.Д. – *** е напуснал), е сключила безсрочни договори за наем на общинско жилище, за процесното общинско жилище, находящо се в ***************, сключени между Ц.К. Д. и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“. Безспорно установено по делото е и от Удостоверение за наследници /л.126-129/, издадено от Община Пловдив, Район Източен, се установява, че Ц.К.

Д. е починала на 16.07.2010 г. и е оставила за свои наследници – Е.Х.Д. – ******, К.Е.Д. – ***, М. Е. А. – ***** и Б.Е.Д. - ***. Поради тази причина и, видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“ се установява, че на 16.08.2010 г. Е.Х.Д. е сключил Договор за наем на общинското жилище за процесното общинско жилище, находящо се в ***************, в който е посочил, че Ц. Д. е починала и негово семейство се състои от К.Е.Д. и М. Е. Д., за срок до установяване на правата му от общинската администрация. Установява се още, че ответницата М. Е. Д. на 29.05.2012 г. (за срок до 29.05.2022 г.) и на 10.05.2022 г. (за срок до 10.05.2032 г.), е сключила Договор за наем на общинското жилище за процесното общинско жилище, находящо се в ***************, сключен между ответника и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответницата е декларирала, че домакинството й се състои от петима души – ответницата, И.М.Д. – ***, Ц. М. Д. – *****, И.М.Д. - *** и Б.Е.Д. – ****. Поела е задължение, съгласно настанителните Заповеди от 18.05.2012 г. и от 28.04.2022 г., да плаща консумативите за ползване на имота – ток и вода. Изрично е подписала декларация от 29.05.2012 г. /л.72/ и от 10.05.2022 г. /л.61/, че е съгласна копие от настанителната й заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП 3

„Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от ответницата декларация има характер на извънсъдебно признание на ответницата, че последната е изявила воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу нея, тъй като касае неизгоден за нея факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата има качеството „потребител”, според нормативната уредба, считано от настанителната Заповед от 18.05.2012 г., с което е придобила качеството на потребител от тази дата, макар, видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, безспорно да се установява, че тя живее в процесното жилище още от 1990 г., като член от семейството на нейната ***** Ц.К. Д. (поч. на 16.07.2010 г., а след нейната смърт – на нейния **** Е.Х.Д.).

Следователно за част от процесния период – от 28.03.2008 г. до 18.05.2012 г., тъй като ответницата не е имала качеството „потребител“, исковете са неоснователни.

За периода от 18.05.2012 г. имотът е бил водоснабден и обитаван от нея и семейството й /трима - четирима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През така посочен период, в обекта е имало поне по четирима обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като почти всички са подписани от ответницата или от членове от домакинството на ответницата.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. ********* също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.