Решение № 32 от 24.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

РумЯ. Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ПР* против решение № 778/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2359/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която тя е осъдена да заплати на П. С. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 9 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.05.2022 г. до окончателното им изплащане, и 1 705,40 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете и държавна такса. Впоследствие по делото окръжният съд е постановил решение № 1221/24.10.2024 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който вместо 35 000 лв. да се счита 30 000 лв., поради което с допълнителна молба ПР* е уточнила, че обжалва решението в частите му, с които тя е 1 осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 9 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и съдебни разноски по съразмерност от 1 705,40 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не са установени по несъмнен и категоричен начин претърпените от ищеца вреди, а определеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част, а ако не възприеме това становище, да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив такъв, съответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, вида и обема на доказаните вреди, както и да бъде намален размерът на обезщетението за имуществени вреди. В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът е заявил, че не поддържа изцяло въззивната жалба, но не я оттегля. Оспорва подадената от П. С. въззивна жалба, като счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде увеличено по размер.

Постъпила е насрещна въззивна жалба и уточняваща молба от П. С. С. чрез процесуалния му представител адвокат Я. Д. против същото решение в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Оспорва жалбата на ПР* и моли съда да потвърди решението в обжалваната с нея част като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски в двете съдебни истанции.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като 2

ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. С. С. чрез процесуалния му представител адвокат Я. Д. против ПР* обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с постановление от януари 2011 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № */**** г. и пр.пр. № ****/**** г. на О.п. - П. за престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, чл. 311, ал. 1 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 93, ал. 1, т. „б“ от НК, била му наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4 000 лв., впоследствие обвиненията били изменени, по внесения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 949/2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора, но делото било прекратено и изпратено по компетентност на С.п. - С., отново бил внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 67/2012 г. на С.н.с., завършило с присъда от 07.02.2014 г., с която той бил признат за невиновен и оправдан по всички обвинения, тази присъда била протестирана и отменена изцяло от А.с.н.с. и делото - върнато на С.п. за отстраняване на съществени процесуални нарушения, с постановление от 17.11.2014 г. наказателното производство по престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. посл. от НК във вр. с ал. 2 от НК било частично прекратено поради липса на данни за извършено престъпление, а за останалите престъпления било изпратено по компетентност на О.п. - П., на 13.07.2016 г. и на 17.08.2017 г. на ищеца били предявени отново обвинения за извършване на посочените престъпления, като с постановление от 04.08.2021 г. наказателното производство било прекратено. Ищецът твърди, че повдигането на обвинения за извършване на множество тежки умишлени престъпления по служба му причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди, през цялото време на наказателното производство бил изключително разстроен и притеснен, включително от широкото медийно отразяване на случая, това засегнало тежко възрастните му родители, съпругата и децата му, синът му за дълъг период от време преустановил контактите си с него, били накърнени честта и достойнството му, той бил опозорен и злепоставен, а името му било компрометирало. С. бил принуден да участва в различни процедури и да отделя време и средства за организиране на защитата си, бил изключително подтиснат и подложен на голям стрес, вследствие на което изпитвал депресия, страдал от безсъние и кошмари, получил хипертонични кризи, някои от 3 колегите, приятелите и познатите му се дистанцирали, като се усъмнили в добросъвестността му. Воденото наказателно производство причинило на ищеца сериозни финансови затруднения, наложило се да взема заеми, за да плати определената паричната гаранция и адвокатски хонорари, самото наказателно производство продължило повече от десет години, през които той живеел в непрестанни ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството си и за обществената и професионалната си дейност. Доколкото в резултат на действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение, привличането му като обвиняем, изготвянето на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържането на обвинението пред всички инстанции, той претърпял неимуществени вреди, С. моли съда да постанови решение, с което да осъди ПР* да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 9 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Д. А. и с.“ по н.о.х.д. № 67/2012 г. на С.н.с. от 6 000 лв. и по в.н.о.х.д. № 146/2014 г. на А.с.н.с. от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на прекратяване на наказателното производство /04.08.2021 г./ до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ПР* счита, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в силно завишен размер и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата. Твърди, че воденото наказателно производство било с фактическа и правна сложност, с привлечени като обвиняеми още 10 лица, чието процесуално поведение повлияло върху продължителността на производството, самият ответник не е предоставял на медиите невярна или манипулативна информация, а с оглед заеманата от ищеца длъжност било нормално воденото против него наказателно производство да е отразено в медиите. Излагат се твърдения, че по същото време против ищеца било водено друго наказателно производство, за вредите от което той вече е обезщетен, поради което моли да бъде освободен от отговорност или тя да бъде намалена по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Прави възражение за погасяване по давност на вземането от обезщетението за неимуществени вреди от обвинение в 4 извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, по което наказателното производство е прекратено частично с постановление от 17.11.2014 г. на С.п. С., доколкото исковата молба е заведена в съда след изтичане на петгодишния давностен срок, както и възражение за погасяване по давност на обезщетението за имуществени вреди, тъй като адвокатската защита по посочените дела на специализираните съдилища е от 2012 г. и 2014 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение е осъдена ПР* да заплати на П. С. С. 35 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, потиснатост, безсъние, депресия, психически и емоционален стрес; засягане на достойнството и доброто му име в обществото, отключаване на психо-соматични оплаквания, наложили прием на медикаменти, 9 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения на Адвокатско дружество „Д. А. и с.“, от която 6 000 лв. с ДДС платени по н.о.х.д. № 67/2012 г. на С.н.с. и 3 000 лв. с ДДС платени по в.н.о.х.д. № 146/2014 г. на А.с.н.с., които вреди са причинени в резултат на повдигане и поддържане в продължение на повече от 10 г. на обвинение в извършване на престъпления, наказателното производство за които, водено по сл.д.№ ***/**** г. на О** и пр.пр.№ ****/**** г. на О.п. - П., е прекратено с постановление от 04.08.2021 г., потвърдено с постановление от 10.05.2022 г. на А. п. - П., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.05.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 1 705,40 лв. съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

С решение № 1221/24.10.2024 г., постановено по същото гражданско дело, на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 778/17.06.2024 г. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като вместо посочения размер от 35 000 лв. е прието, че той е 30 000 лв.

Решението в поправения му вид е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлителната му част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

Окръжният съд не се е произнесъл с отделен диспозитив по отхвърляне 5 на иска за заплащане на законна лихва върху главниците за периода 04.08.2021 г. - 10.05.2022 г., но ищецът не е поискал допълване на решението в тази част, поради което това искане не може да бъде предмет на разглеждане във въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява твърдЯ.та от ищеца фактическа обстановка, които обстоятелства са били приети за безспорни от окръжния съд с определение от съдебно заседание на 24.01.2024 г., а именно: