Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 325 от 29.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 163/2025
Вид
Определение № 325
Подписан
29.05.2025
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал.2, изр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Ямбол, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. М. и Р. К., двамата от гр.*****, подадена чрез пълномощника адв. П. М. от АК- София, против Решение № 438 от 28.02.2025 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. К. и М. Х. М. искове за осъждане на Окръжен съд– Бургас да заплати на всеки от ищците сумата от общо 20 000 лева, от която по 10 000 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1568/2014 г. по описа на Окръжен съд– Бургас в разумен срок съгласно чл. 6, § 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изразяващи се в душевни болки и страдания, негативни и несвойствени изживявания, загуба на авторитет и доверие пред обществото, загуба на доверие в правосъдието, влошаване на здравословното и психологическо състояние, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба- 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

След като се запозна с материалите по делото, настоящия въззивен състав на ЯОС установи следното:

С постановеното по спора решение, предмет на въззивен контрол, Бургаския районен съд е указал на страните, че същото подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в 2- седмичен срок от връчването му. За да приеме това, видно от мотивите на решението, БРС се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ, съгласно която, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на найблизкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Тъй като ответник по иска в производството е Окръжен съд- Бургас, решаващият съд е приел, че това налага отклонение и от общите правила на функционалната подсъдност по аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ и решението подлежи на обжалване пред ЯОС.

Отговор на въпроса „Само за първоинстанционните съдилища ли се отнася нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и кой би бил компетентният въззивен съд при обжалване на първоинстанционния съдебен акт по чл. 121 ГПК, ако въззивен съд е също ответник по 1 исковете?“, е даден в Определение № 145 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 568/2021 г., III г. о., ГК, в което е прието, че в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Тези искове по специалния закон се предявяват пред местно компетентния съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност– чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Следователно местнокомпетентен по тях може да се окаже районен или окръжен съд, в зависимост от цената им. Ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение следва да намери нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. В цитираното по- горе определение върховните съдии приемат, че законодателят е имал в предвид в чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ „отстраняване“ от делото само на първоинстанционния сезиран съд, като този извод е изведен от текста на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВ, в който законодателят е използвал термини като „предявяване на иска“ и „изпращане на делото на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд“, които са присъщи за проблематиката и съдържанието на първоинстанционното производство. Прието е също така, че ако новото правило на чл.7, ал.2 ЗОДОВ бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд, би се стигнало до многократно препращане на делата на съдилища от различни съдебни райони, което би било в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и защитено в чл. 2 б ЗОДОВ. При приложение на правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ по отношение на първоинстанционен съд, който е и ответник, компетентен да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ще е въззивният съд от съдебния район на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил спора, след изпращането му по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма пречка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното дело.

Съобразно изложеното по- горе, компетентен да се произнесе по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на Бургаския районен съд, е Бургаския окръжен съд, който в случая е функционално компетентния съд да се произнесе по въззивната жалба съобразно съдопроизводствените правила за инстанционен контрол на съдебните актове, като този извод не се променя от обстоятелството, че Бургаския окръжен съд е ответник по исковете с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ.

С оглед гореизложеното, ЯОС намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а подадената от М. М. и Р. К., двамата от гр.*****, чрез пълномощника им адв. П. М. от АК- София въззивна жалба против Решение № 438 от 28.02.2025 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на този съд, следва да бъде изпратена за разглеждане от Окръжен съд– Бургас, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 163/2025 г. по описа на Ямболския окръжен съд.

ИЗПРАЩА подадената от М. М. и Р. К., двамата от гр.*****, чрез пълномощника им адв. П. М. от АК- София въззивна жалба против Решение № 438 от 28.02.2025 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на този съд, ведно с делото, за разглеждане от Бургаския окръжен съд по компетентност.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3