Решение № 308 от 26.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Любка Милкова

Пенко Цанков при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500105 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №21/07.01.2022г., постановено по Гр. д.№1651/2021г. по описа на РС – Велико Търново, е отхвърлен предявения от НОИ гр.С., чрез ТП на НОИ гр...., срещу „П.Е.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ..., с ЕИК ... и М. Н. С. от ..., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.74 ал.3 КТ вр. ал.1 предл.1 КТ, за обявяване недействителността на Трудов договор №04/31.07.2015г., сключен между „П.Е.С.“ ЕООД – гр.В. и М. Н. С., като неоснователен и недоказан, както и е осъден ищеца НОИ гр.С., чрез ТП на НОИ гр.В., да заплати на всеки един от ответниците в процеса направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото НОИ гр.С., чрез Т.П., представляван от П.И. Й. – Директор на Т.П., с която са развити оплаквания на неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че сключеният между ответниците по делото трудов договор №04/31.07.2015г. не е недействителен на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД – поради липса на предписана от закона форма, по изложени съображения на база извършен от въззивника анализ на събраните доказателства. Оспорва и извода на съда, че трудов договор №04/31.07.2015г. не е недействителен и на основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, т.к. не е привиден договор. Сочи се, че ВТРС въобще не е обсъдил дали от доказателствата по делото следва извода, че дружеството – ответник е имало необходимост от назначаването на лице на длъжност „технически сътрудник“ към 01.08.2015г., както и че същото това лице – ответника М. С. е в продължителен отпуск, считано от 15.08.2015г., и не е била заместена от друг служител.

Твърди се, че в първоинстанционното решение изобщо не е обсъдено твърдението на М. С., че е работила съвместно с репортер – Боряна и оператор – Пламен, т.е., че единият й колега не съществува, а другият – не я познава. Твърди се, че РС не е обсъдил, както наличието на причини, налагащи сключването на процесния трудов договор от гледна точка на работодателския интерес, така и не е коментирал и причините, за които се твърди, че са наложили прекратяването на ТПО. Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил 1 съображенията в ИМ, че учредяването на ТПО цели придобиването на качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, което е една от кумулативно предвидените предпоставки за придобиване на право на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Излага се, че с обжалваното решение не е отчетено, че ако не бяха подадени данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за М. С. за времето от 01.08.2015г. до 14.08.2015г. същата изобщо нямаше да придобие право на парично обезщетение по чл.48а от КСО. Твърди се, че първоинстанционното решение не е съобразено с КП №КП-5-04-00788407/24.07.2020г. на контролен орган в Т.П., с който е приключила проверката по разходите на ДОО, и който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, поради което съдът е бил длъжен да приеме, че М. С. не е полагала труд като технически изпълнител в „П.Е.С.“ ЕООД гр.В. за времето от 01.08.2015г. до 14.08.2015г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск по чл.74 ал.3 вр. ал.1 от КТ, като обяви за недействителен трудов договор №04/31.07.2015г., сключен между ответниците в процеса.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от първия ответник „П.Е.С.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Л. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно по развити съображения по същество. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от втората ответница М. Н. С., чрез пълномощника й адв.М. М. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно по развити съображения по същество.

В СЗ въззивникът НОИ гр.С., чрез Т.П., представляван от Ст. ЮК М.В., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за ЮК възнаграждение пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна „П.Е.С.“ ЕООД адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна „П.Е.С.“ ЕООД със седалище гр.В., чрез пълномощника си адв.К. Л. – ВТАК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено, като нестрадащо от пороците, посочени в жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна М. Н. С. лично и чрез пълномощника си адв.М. М. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от ищеца НОИ гр.С., чрез Т.П., представляван от П. Й. – Директор на ТП, против ответниците в процеса 2

„П.Е.С.“ ЕООД със седалище гр.В. и М. Н. С. в условията на първоначално пасивно субективно съединяване конститутивен иск с правно основание чл.74 ал.3 вр. ал.1 КТ за прогласяване недействителност на трудов договор №04/31.07.2015г., сключен между ответниците в процеса, на основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД – поради липса на писмена форма за валидност, регламентирана в чл.62 ал.1 КТ, и в условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на иска по чл.74 ал.3 вр. ал.1 КТ за недействителност на трудовия договор на основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД/ - поради привидност на трудовия договор по смисъла на чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД, като сключен при пълна симулация от страна на работника и работодателя, тъй като страните по трудовия договор не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен единствено с оглед недобросъвестно получаване на парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 - годишна възраст и парично обезщетение за безработица.

С подадените в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмени отговори на ИМ първият ответник „П.Е.С.“ ЕООД със седалище гр.В., чрез пълномощника си адв.К. Л. – ВТАК, и втората ответница М. Н. С., чрез пълномощника си адв.М. М. – ВТАК, са заели становище за процесуална допустимост на предявеният иск, а по същество неоснователност и недоказаност на същия с искане да бъде отхвърлен по развити съображения по същество.

Посочили са, че процесният трудов договор №0-4/31.07.2015г. е сключен в изискуемата от чл.62 ал.1 КТ форма за действителност, поради което не е недействителен на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД, съответно, след анализ на фактите по делото, че страните по трудовия договор са желали типичните за ТПО правни последици, поради което и процесният трудов договор не е привиден и не е недействителен на евентуално наведеното основание по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД. Релевирали са и възражение за погасяване на иска по давност, като предявен след изтичане на 3 - годишният давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ, правилно отхвърлено като неоснователно с първоинстанционното решение, доколкото искът е предявен в срока по чл.358 ал.1 т.3 КТ, считано от деня, в който правото, предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл.358 ал.2 т.2 КТ, съвпадащ с деня на издаване на КП №КП-5-0400788407/24.07.2020г., от който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия договор, е в известност за съответните пороци, обуславящи недействителността, неподдържано от въззиваемите страни във въззивното производство.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като са установени всички правнорелевантни за спора факти. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, поради което не ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства, които не променят установената фактическа обстановка от първостепенният съд, а именно окончателно влязло в сила на 18.01.2022г. Решение №391/18.01.2022г., постановено по адм. дело №7760/2021г. по описа на ВАС, задължително за гражданският съд на основание чл.302 ГПК, с което е оставено в сила Решение №214/25.06.2021г., постановено по адм. д.№746/2020г. по описа на Адм. съд Велико Търново, с което по жалба на М. Н. С. е отменено Решение №Ц1012-0494#1/05.11.2020г. на Директор на Т.П., с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-0400811135/15.09.2020г. на Ръководител на контрол по разходите на ДОО в Т.П., с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 15.08.2015г. до 17.09.2017г. общо в размер на 13 262,27лв., от които главница в размер на 9 406,00лв. и лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането в размер на 3 856,27лв.

Във въззивното производство от въззивника е представено Решение №11/13.04.2022г.

3 по адм. д.№474/2021г. по описа на Адм. съд Велико Търново, върху което липсва отбелязване да е влязло в законна сила, поради което не се ползва със задължителната сила по чл.302 ГПК, с което е отхвърлено оспорването на Решение №2103-04-12#/10/16.07.2021г. на Директора на Т.П.Н., с което е отхвърлена претенцията на „П.Е.С.“ ЕООД за нищожност на Задължителни предписания №ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. на контролен орган в същото ТП.

Видно от Ревизионна записка №РЗ-5-04-01147775/15.06.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ, при извършена на основание чл.110 ал.1 КСО пълна ревизия по разходите на ДОО на „П.Е.С.“ ЕООД за ревизирания период от 08.12.2010г. до 31.03.2022г. /136/ месеца, не са установени нарушения и не са издадени актове за административни нарушения.

Въз основа на цялостен анализ на правно - релевантните за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и неоснователност и недоказаност на предявеният конститутивен иск с правно основание чл.74 ал.3 вр. ал.1 КТ за прогласяване недействителност на трудов договор №04/31.07.2015г. на основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД и на евентуално наведеното основание по чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното: