Решение № 1740 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100504228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 510/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 26349/21 г. по описа на СРС, 168 състав, при участието на „Нелбо“ АД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено, че В. Л. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1

ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 463,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда – 2, бл. ****, с аб. № 112754, сумата от 101,22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.07.2020 г., сумата от 38,21 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34591/20 г. по описа на СРС, 168 състав, като е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за 1 топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 885,76 лв., и иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34591/20 г. по описа на СРС, 168 състав.

С решението е признато за установено, че Г. Л. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 463,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда – 2, бл. ****, с аб. № 112754, сумата от 101,22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 23.07.2020 г., сумата от 38,21 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34591/20 г. по описа на СРС, 168 състав, като е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 885,76 лв., и иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34591/20 г. по описа на СРС, 168 състав.

С решението В. Л. П. и Г. Л. К. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240,96 лв. – разноски в настоящото производство, както и сумата от 51,23 лв. – разноски в заповедното производство.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Г. Л. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 137,38 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а на адв. Д. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 188,33 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. Л. П. по гр. д. № 26349/21 г. на СРС, 168 състав.

2

С определение № 18821/26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 26349/21 г. по описа на СРС, 168 състав, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК от В. Л. П. и Г. Л. К., обективирана във въззивна жалба с вх. № 42719/15.02.2023 г., за изменение на решение № 510/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 26349/21 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от В. Л. П. и Г. Л. К. срещу решение № 510/11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 26349/21 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Поддържат, че отмяната като незаконосъобразни на разпоредбите от чл. 61 до чл. 71 от Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването по съдебен ред има обратно действие, а не, както е приел първоинстанционния съд – занапред.

Считат, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че е доказано по делото наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, както и обема на доставената топлинна енергия. Твърдят, че първоинстанционният съд не е извършил служебна проверка за неравноправност на клаузите на Общите условия на ищцовото дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Нелбо“ АД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците В. Л. П. и Г. Л. К., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо 3 изричното им приемане. Твърди, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, но същите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни вноски, изготвени по реда на дяловото разпределение. Посочва, че съгласно Общите условия от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Твърди, че потребителите в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дялово разпределение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, както следва: В. Л. П. - сумата от 885,78 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда – 2, бл. ****, с аб. № 112754, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 130,75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 23.07.2020 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 38,21 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м.

04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8,03 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2020 г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение; Г. Л. К. - сумата от 885,78 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда – 2, бл. ****, с аб. № 112754, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 130,75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 23.07.2020 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 38,21 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м.

04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 4

– 31.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8,03 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2020 г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответниците – В. Л. П. и Г. Л. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърдят, че исковете са недопустими; че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 34591/20 г. по описа на СРС, 168 състав, е нищожна; че клаузите от ОУ са нищожни поради противоречие с разпоредби на нормативни актове от различен ранг, както и решения на СЕС. Твърдят, че претендираните суми били завишени и не отговаряли на реалното потребление, както и че начислената топлинна енергия за сградна инсталация не била дължима.

Поддържат, че в компетентността на общото събрание не влизало да сключва сделки от името на всички собственици/ползватели. Оспорват начина на изчисляване на задължението за топлинна енергия и битова гореща вода.

Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Нелбо“ АД изразява становище, че исковете са основателни.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Спорно обстоятелство във въззивното производство е дали въззивниците – ответници в първоинстанционното производство се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по отношение на 5 процесния имот през процесния период.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал.

1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2

ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.