Решение № 12728 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12728 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110160402 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на Н. Н. Х., подадена чрез адв. Д. М., срещу [фирма], с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 17 от Договора за паричен заем № **/14.06.2021 г., сключен между тях, с която е предвидена неустойка е нищожна, както и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 5860, 33 лв., недължимо платена сума по Договора за паричен заем № **/14.06.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /03.11.2023 г./ до окончателно изплащане на вземането. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.05.2024 г. размерът на осъдителният иск е увеличен до 262 лв., която сума ищецът е заявил, че представлява пълния размер на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. между Н. Н. Х. и [фирма] е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № **. Твърди, че отпуснатият заем бил в размер на 3 000 лв., а срокът за погасяване на кредита е 24 месеца. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42,58 %, сумата, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 4 612,07 лв.

Твърди се, че според чл. 6 от договора същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, предвидени в ОУ за доход или с банкова гаранция в полза на институцията, предоставила кредита. В чл. 17 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задълженията по чл. 6 от договора в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредитен лимит, като твърди, че въз основа на тази разпоредба му била начислена неустойка в размер на 5 860,33 лв. и по този начин общата сума, която следвало да бъде 1 върната била в размер на 10472,40лв. Ищецът заявява, че изцяло е погасил задълженията си по договора за кредит. Претендира, че договорът е нищожен на следните основания: поради неспазена форма по чл. 10, ал.1 във вр. чл. 22 ЗПКр, тъй като не му било предоставено копие от него, преддоговорната информация и СЕФ; поради непосочване на ГПР, непосочване на методиката, по която е фромиран ГПР в противоречие на чл. 19, ал. 1 във вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПКр, таксите и разноските не били включени в ГПР съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗпКр. По отношение на претендираната неустойка сочи, че същата е незаконосъобразна, доколкото изискванията за обезпечение са поначало неизпълними, освен това чрез така формираната неустойка се прехвърлял риска от некредитоспособността на потребителя, самата неустойка не е свързана пряко с претърпени вреди, чрез нея се обезпечавали вреди от неизпълнението, за които законодателят е предвидил начисляване на мораторна лихва, самата клауза за неустойка била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Чрез невключването на неустойката в ГПР кредитодателят целил да заобиколи разпоредбите на закона относно нормативно определения максимален размер на ГПР. Въз основа на изложеното да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата, с която е предвидена неустойка по процесния договор е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 лв. – частична претенция от платената сума в размер на 5 860, 33 лв., представляваща недължимо платена сума като договорна неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника [фирма], подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв.

Х. Н.. Ответникът не оспорва, че на 14.06.2021 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № **, по силата на който е предоставил на ищеца заемна сума от 3 000 лв. Твърди, че с оглед характерния начин на сключване на договора като електронен документ общите условия се намират на интернет сайт. Твърди, че не е начислявана и събирана неустойка при непредоставяне на обезпечение в полза на дружеството, а от друга страна неусточената клауза е валидна и отговаряща на всички законови изисквания. Целта й била да репарира причинените от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение вреди. Липсвало законоустановено правило относно размера на неустойката, а ако размерът бил счетен за прекомерен, то същата следвало да бъде намалена, а не цялата клауза да бъде признавана за недействителна.

Възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата за неустойка поставяла неизпълними условия. Освен това законодателят не бил предвидил условия за уговаряне на неустойката в смисъл дали вземането трябвало да стане изискуемо, за да бъде определена тя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл.

26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, при условията на евентуалност чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, при условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при условията на евентуалност чл.

143, ал. 3, т. 5 ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С определение от 16.04.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че на 14.06.2021 г. между Н. Н. Х. и [фирма] е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № **.

Установява се по делото, че на 14.06.2021 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № **. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски заем в размер на 3000 лв., за срок от 24 месеца, с уговорен 2 начин на връщане на предоставената по договора в заем сума на 24 месечни вноски посочени конкретно по размер за всеки месец в изготвения за процесния договор погасителен план и дължими до 14-то число на съответния месец в периода от 14.07.2021 г. до 14.06.2023 г., при годишен лихвен процент в размер на 36%, годишен процент на разходите в размер на 42,58%, като е посочено, че общата дължима сума по договора възлиза на 4612,07 лв. В чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили предоставянето на обезпечение, представляващо банкова гаранция или поръчителство, а чл. 6 от договора препраща към Общите условия по отношение на изискванията към уговорените видове обезпечения, като последните се намират в раздел VIII „Обезпечения“ от Общите условия.

Според чл. 17 от сключения договор, в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение, отговарящо на въведените от кредитора критерии, в тридневен срок от сключването на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

По делото е приет като доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който е посочено, че общо дължимата сума по договора е в размер на 4612,07 лв., представляваща сбора от главница – 3000 лв. и лихва – 1612,07 лв. Посочено е още, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е 42,58%. Посочено е, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията, посочени в част II, т. 8 от СЕФ, препращащи към Общите условия, се начислява неустойка в размер на 436,35 лв.

Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит. В чл. 17 от Общите условия е предвидено, че страните посочват наличието на задължение за предоставянето на обезпечение от страна на потребителя в самия договор, като обезпечението следва да бъде предоставено в тридневен срок от датата на сключване на договора и да представлява осигуряване на поръчител – физическо лице, на възраст над 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500 лв. или над тази сума, който няма записи в ЦКР относно просрочия по кредити или заеми, да има валидно трудово правоотношение поне в последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора за кредит, да не е поръчител по друг кредит към банка или финансова институция или кредитополучател по кредит със [фирма], като посоченото лице следва да поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора, или алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки/.

Приет като доказателство е и погасителен план към договор № ** от 14.06.2021 г., в който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техният размер. Посочени са размерите на погасителните вноски без неустойка по чл. 17 от договора за заем, разсрочената неустойка по чл. 17 от договора за заем при липса на обезпечение за всеки месец и общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 17 от договора за заем – 436,35 лв. В случай, че се изплатят дължимите погасителни вноски и разсрочената неустойка, платената от заемателя сума по договора би била в размер на 10 472,40 лв.

По делото е приета като доказателство и разписка за извършено плащане от 14.06.2021 г., видно от която на Н. Н. Х. е предоставена заетата сума от 3000 лв.

По делото е прието като доказателство неоспореното заключение по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно и професионално изготвено и го поставя в основата на своите фактически и правни изводи. От заключението на вещото лице се установява, че заплатените суми по процесния договор от Н. Н. Х. към 08.07.2021 г. са в общ размер на 3 334 лв., като същите са отнесени за погасяване на задължения, както следва: главница в размер на 3 000 лв., възнаградителна лихва в размер 3 на 72 лв. и неустойка в размер на 262 лв. Вещото лице е посочило още, че годишният процент на разходите е изчислен на базата за вноските за главница и договорна лихва в размер на 42,58 %, но ако към него се добави и неустойката по чл. 17 от Договора на обща стойност от 5 860,33 лв., то ще бъдат формирани допълнителни разходи в размер на 195,34% и размерът на годишният процент на разходите ще бъде 237,92 %. При извършената проверка в счетоводството и преглед на документацията експертът е установил още, че стойността на платените от Н. Н. Х. суми, отнесени за неустойка по чл. 17 от Договора, е в размер на 262 лв.

Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. и др.