Решение № 15375 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15375 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110152157 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Портал-М” ЕООД срещу „Артел-22“ ЕООД искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.403 ГПК за заплащане на сумата от общо 3 225 лева, представляваща претърпени от „Портал-М” ЕООД вреди в резултат на наложената обезпечителна мярка, от които 1 725 лева, представляващи разликата между договорната такса на обслужващата банка и начислената такса на банката в увеличен размер поради наложения върху сметката на дружеството запор и сумата 1 500 лева, представляваща законната лихва върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за периода от 01.06.2023г. /датата на налагане на запора/ до 02.09.2024г. /до датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „Портал-М” ЕООД твърди, че по молба на ответника с Определение от 30.05.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №368/2023г., Софийски окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещите му искове, като е издал Обезпечителна заповед №7 от 31.05.2023г. Поддържа, че с Решение от 24.01.2024г. на Арбитражния съд при БТПП, постановено по ВАД №35/23, предявените бъдещи искове са отхвърлени, като решението е окончателно. Навежда твърдения, че с Определение №627 от 11.07.2024г., постановено по ч.гр.д. №829/2023г. на РС- Ботевград допуснатото обезпечение е отменено. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба определението е влязло в сила по отношение на него, но няма данни ответникът да е уведомен за него, поради което наложената обезпечителна мярка не е отменена от ЧСИ С П. Разяснява, че в резултат на наложения запор е претърпял вреди, изразяващи се в заплатен от него увеличен размер на месечната такса за поддържане и обслужване на разплащателна сметка, върху която е наложен запор. Сочи, че съгласно тарифата на обслужващата дружеството „ProCredit Bank“ месечната такса за обслужване е в размер на 35 лева, като в раздел „Други“ е предвидено, че месечното обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор е в размер на 150 лева. Сочи, че вредите за дружеството се изразявали в размера на разликата между стандартната такса за обслужване на банковата сметка, дължима съгласно сключения с обслужващата банка 1 договор и завишения в резултат на наложения запор неин размер или 115 лева месечно за периода от датата на налагане на запора 01.06.2023г. и до датата на подаване на исковата молба - 03.09.2024г. Поддържа, че е претърпял вреди и от невъзможността да използва сумата, върху която е наложен запорът, а именно 10 312 лева, които вреди са в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на налагане на запора до датата на предявяване на иска. Сочи, че в изпълнение на определението на съда за допускане на обезпечението, ответникът преди издаване на обезпечителната заповед е внесъл парична гаранция по депозитната сметка на съда в размер на 1 200 лева, която гаранция обезпечава възстановяването на претърпени от ищеца вреди при неоснователно налагане на обезпечение върху неговото имущество. Отправя искане към съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва претенцията за законна лихва върху запорираната сума от 10 312 лева. Сочи, че отмяната на обезпечителната мярка се изчерпва с преустановяване на действието на наложената обезпечителна мярка.

Поддържа, че с отмяна на определението за налагане на обезпечение на 11.07.2024г., е отпаднало основанието за запориране на банковата сметка на ищеца. Твърди, че бездействието на ищеца за „вдигане“ и отмяна на запора след тази дата или забавянето на съда да отмени обезпечението, след подадената молба за неговата отмяна на 30.01.2024г. /респ. на 09.02.2024г./ не може да се вмени в отговорност на ответника.

Твърди, че ищецът е получил определението за отмяна на наложеното обезпечение на 06.08.2024г., а ответникът е получил определението на 31.07.2024г. Поддържа, че за ищеца не е съществувала пречка да се снабди със заверен препис от определението за отмяна на обезпечението и да го представи на частния съдебен изпълнител, както и да поиска незабавно след уведомяването си вдигане на запора по изпълнителното дело.

Навежда твърдения, че дружеството-ответник е добросъвестно, тъй като е заплатило претендираната от него сума месеци преди да бъде изработена вратата, която е на стойност 10 312 лева. Сочи, че е поискало налагането на запор на банковата сметка на ищеца, тъй като същият е бил преустановил дейността си към 11.2022г. Поддържа, че обезщетението за вреди, които се претендират по реда на чл.403 от ГПК може да обхваща само периода, който е очертан от налагане на обезпечителната заповед до влизане в сила на решението по обезпечения иск, т. е. в случая до влизане в сила на решението на Арбитражния съд при БТПП - 29.01.2024г. Твърди, че обезпечителната заповед е издадена на 30.05.2023г., като на 01.06.2023г. е наложен запор на банковата сметка на ищеца, т. е. претенцията по чл.403. ал.1 от ГПК може да обхваща само периода от 01.06.2023г. до 29.01.2024г., когато е влязло в сила решението на Арбитражния съд при БТПП София. Оспорва основателността на твърдението, че увеличената месечна такса за обслужване от 35 лева на 150 лева следва да се понесе от ответника, тъй като ищецът не е предприел действия, с които да намали или предотврати тези такси, като обжалва определението за допускане на обезпечението или поиска от съда да замени запора върху банковите сметки със залог на парична сума. Поддържа, че искът, по който е допуснато обезпечението, е оценим в пари, като ищецът е разполагал с възможност да внесе в залог по сметка на съда сума в размер на обезпеченото вземане и запорът върху банковата му сметка щял да бъде вдигнат, съответно нямало да заплаща месечна такса за обслужване в размер на 150 лева.

Навежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като последният бил уведомен от ЧСИ С П за наложения запор, считано от 23.06.2023г. и въпреки това бездействал и не бил предложил друго обезпечение с оглед търпяната от него финансова вреда. Твърди, че след получаване на Определението от 11.07.2024г. за отмяна на обезпечението ищецът е имал възможност да се снабди със заверен препис от същото и да подаде молба до частния съдебен изпълнител за вдигане на наложения 2 запор и прекратяване на изпълнителното дело, но не го е сторил. Посочва, че забавата в произнасянето за отмяната на обезпечението в срок от 6 месеца до месец юли 2024г. не може да бъде вменена във вина на ответното дружество, тъй като нито една от двете страни нямала отношение към повдигнатия спор за определяне на компетентния да се произнесе по отмяна на обезпечението съд. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на законна лихва „върху всяко отделно претендирано вземане“, считано от датата на завеждане на исковата молба, тъй като претенциите за редовна, законна и отложени лихви били акцесорни вземания и не можели да бъдат лихвоносни. С оглед на изложеното отправя молба към съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа:

На 16.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е депозирал в Арбитражен съд при Българска-търговско промишлена палата /„АС при БТПП“/ искова молба срещу ищеца „Портал-М” ЕООД, с която е предявил осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 321 лева, представляваща заплатено от „Артел-22“ ЕООД възнаграждение за изработена вещ от ответника по сключен между страните Договор №1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор ищецът едностранно е развалил поради неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска пред АС при БТПП на 16.05.2023г. до окончателното заплащане. Въз основа на подадената искова молба е образувано ВАД №35/2023г.

С молба от 17.05.2023г. до СРС „Артел-22“ ЕООД е поискало от СРС да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника „Портал-М” ЕООД.

С Определение №18021/19.05.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС съдът е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на Районен съдгр. Ботевград.

На 22.05.2023г. в СРС е постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД, с която дружеството е оттеглило подадената от него молба за допускане на обезпечение.

С Определение №18720/26.05.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС съдът е оставил без разглеждането искането за прекратяване на делото поради оттегляне на молбата.

На 09.06.2025г. е постъпила нова молба от „Артел-22“ ЕООД чрез СРС до Районен съд- гр. Ботевград, с която повторно е оттеглена подадената на 17.05.2025г. молба от дружеството.

С Определение №21138/12.06.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС съдът е оставил отново без разглеждане искането за прекратяване на делото поради оттегляне на молбата.

Въз основа на изпратената по подсъдност от СРС молба за допускане на обезпечение от 17.05.2023г. е образувано ч.гр.д. №1077/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, което е прекратено с Определение №557/26.06.2025г. поради оттегляне на молбата.

Междувременно на 19.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е подал нова молба за допускане на обезпечение на предявения от него срещу „Портал-М” ЕООД иск в Районен съд- гр. Ботевград, която е оставена без уважение с Определение №439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград.

Въз основа на подадена на 22.05.2023г. частна жалба с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. Софийски окръжен съд е отменил 3

Определение №439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр.

Ботевград, като е допуснал обезпечение на предявения от „Артел-22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП иск чрез налагане на запор по банкови сметки на последното дружество до размера на сумата от 10 312 лева, при условие че молителят внесе гаранция н размер на 1 200 лева.

С молба от 31.05.2023г. „Артел-22“ ЕООД е представило доказателство за внесена по сметка на съда гаранция, като видно от направеното отбелязване върху съдебния акт обезпечителната заповед е издадена на същия ден.

От Удостоверение с изх.№24920/17.07.2023г. по описа на ЧСИ С П, рег. №921 в КЧСИ, се установява, че по молба на „Артел-22“ ЕООД въз основа на издадената на 31.05.2023г. обезпечителна заповед и образувано изп.д. №20239210401061 за привеждане в изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка срещу „Портал-М” ЕООД, като на дружеството е изпратено Съобщение с изх. №19140/31.05.2023г., с което същото е уведомено за делото, наложените запори и му е изпратено копие от обезпечителната заповед.

С Решение от 24.01.2024г. на АС при БТПП е отхвърлен предявеният от „Артел22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД иск за сумата от 10 312 лева, представляваща платено възнаграждение по Договор №1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор ищецът едностранно е развалил поради неизпълнение от страна на ответника.

С подадена на 30.01.2024г. молба от „Портал-М” ЕООД е направено искане на основание чл.402, ал.2 ГПК за отмяна на допуснатото с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. по описа на Софийски окръжен съд обезпечение, като с Разпореждане №186/01.02.2024г. Районен съд- гр. Ботевград е разпоредил молбата да бъде изпратена на Софийски окръжен съд.

С Определение №91/08.02.2024г. Софийски окръжен съд е повдигнал спор за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по депозираната молба, като с Определение №1582/25.06.2024г. по ч.гр.д. №383/2024г. Софийски апелативен съд е определил за родово компетентен Районен съд- гр. Ботевград.