Решение № 764 от 18.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Благоевград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201170 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. И. М., с ЕГН **********, с адрес гр. *** против Наказателно постановление № 23-1116-001050/16.05.2023 г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 ЗДВП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че при движение по второстепенен път в посока от гр.

Симитли към гр. Благоевград преди с. Железница, жалбоподателят бил засечен от товарен автомобил, поради което за да избегне удар, излязъл вдясно от пътното платно, при което били повредени двете десни гуми на управлявания от него автомобил.

Прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично като поддържа депозираната жалба. Дава обяснения, които по съществото си представляват възражение за субективна несъставомерност на санкционираното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2023 г. в посока от гр.Симитли към гр.Благоевград по път BLG 1071 жалбоподателят Р. М. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***. Около 12.15ч. преди с.Железница поради движение с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост – дясна крива, М. изгубил контрол на управлението над автомобила, излязъл от пътното платно, при което управляваният от него автомобил се ударил в метална конструкция – основа на мост и реализирал ПТП с материални щети.

От ПТП на управляваното от жалбоподателя МПС били нанесени увреждания на двете 1 десни гуми и джанти.

Жалбоподателят подал сигнал за настъпилото ПТП, във връзка с който, на място били изпратени свидетелите Т. В. и В. М. – служители на сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград.

При пристигането си полицейските служители разговаряли с жалбоподателя, който им обяснил че той е управлявал автомобила, като заявил, че причината за настъпилото ПТП била излизането на автомобила му от пътното платно, за да предотврати удар с товарен автомобил, който го засякъл. При изпробването на жалбоподателя с техническо средство, не било установено наличието на алкохол в издишания въздух.

Въз основа на обясненията на М. и констатираните увреждания на управлявания от него автомобил, свидетелят В. съставил Протокол за ПТП с бл.№ 1782067 от 03.05.2023 г, в който отразил данните за автомобила, участвал в ПТП и констатираните по него материални щети.

При установеното от обясненията на жалбоподателя и констатираните увреждания на автомобила, свидетелят В. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП и на същата дата съставил срещу него АУАН серия GA№656293.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН серия GA№656293/ 03.05.2023 г. при идентичност на описаното нарушение и правна му квалификация, началник-група към ОДМВР – Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 30.06.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели Т. В. и В. М., и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо регистрационен № 111600-20060/30.10.2023 година съдържащо протокол за ПТП № 1782067/03.05.2023 година, обяснения от Р. **** от 03.05.2023 година и 5 броя снимков материал, АУАН № 656293/03.05.2023 г., заповед № 8121з[1]1632/02.12.2021 година, справка за нарушител/водач.

При анализа на обясненията на жалбоподателя, районният съд съобрази двойствената им природа като доказателствено средство и средство за защита. Ето защото изводът за тяхната достоверност следва да се базира на наличието на противоречия и логически несъответствия, както и съответствието им на доказателствената съвкупност по делото. При извършване на посочената преценка, въззивната инстанция намира, че обясненията на М. следва да бъдат кредитирани частично.

Като достоверни следва да се приемат обясненията на М., за това че той е управлявал л.а „Шкода Фабия” с рег. № *** на описаното в НП време и място, за реализираното ПТП и за настъпилите от него вреди по автомобила. В тези им части обясненията на жалбоподателя да последователни и непротиворечиви и кореспондират с показанията на свидетелите и писмените доказателства. Съдът не кредитира обясненията на М., съдържаща данни за причината за пътнотранспортното произшествие, предвид липсата на достатъчно конкретика за автомобила, за който се твърди, че навлязъл в неговото пътно платно, както и други доказателства, подкрепящи твърденията му. Предвид горното в посочената част обясненията на жалбоподателя се приемат от съда като част от неговата защитна позиция.

2

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите В. и М., като отчете тяхната незаинтересованост от изхода на делото, последователността и непротиворечивостта на показанията им и корелацията с кредитираната част на обясненията на жалбоподателя и писмените доказателства.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Съставеният от свидетеля В. Протокол за ПТП има доказателствена стойност единствено в частта му за участвалото в процесното ПТП моторно превозно средство, самоличността на водача и отразените по автомобилите щети, доколкото в тези им части В. е вписал пряко възприети от него обстоятелства, като частта на протокола относно механизма на настъпилото ПТП, поради това, че същото не е реализирано пред полицейските свидетели не се кредитира от настоящия съдебен състав.

В показанията на свидетелите, съставените АУАН и протокол за ПТП се съдържат данни за основните елементи от състава на нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП - място, време, обстоятелства около извършването им /включително и характеристиките на конкретната пътна обстановка –дясна крива/, както и причинените от ПТП материални щети по управлявания от жалбоподателя автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 30.06.2023 г., а жалбата е от 14.07.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.

3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия. Ето защо актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, а описанието на нарушението, съдържащо мястото и начина на извършване, обстоятелствата по неговото извършване и правната му квалификация удовлетворява изискванията за яснота и конкретност в степен, гарантираща правото на защита на санкционираното лице. Ясно и недвусмислено са отразени конкретните условия на пътната обстановка, а именно дясна крива, с която жалбоподателят като водач на МПС е следвало да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил. В словесното описание на нарушението е посочено и, че поради несъобразена скорост жалбоподателят изгубил управлението над автомобила, излязъл от пътното платно, като се е ударил в метална конструкция, вследствие на което реализирал ПТП с материални щети.

В издаденото НП е налице и съответствие между словесното описание на 3 нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 20, ал.2 ЗДвП е правилна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.05.2023 г. около 12.15ч., на описаното в НП място, след като М. не е успял да спре управлявания от него автомобил се ударил в метална конструкция и причинил ПТП с материални щети по автомобила си .

Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая жалбоподателят като правоспособен водач на управляваното от него МПС е следвало да отчете характеристиките на конкретната пътна обстановка, а именно дясната крива на пътното платно и е бил длъжен да избере съобразена с пътната обстановка скорост, която да му позволи да намали скоростта и да спре пред всяко предвидимо препятствие или когато възникне опасност за движението.

Доказателства за неизпълнение на предвиденото с чл.20, ал.2 ЗДвП задължение се съдържат, както в обясненията на М. и показанията на полицейските служители, извършилите проверка на място, така и в съставените констативен протокол за ПТП и АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Причина за реализираното ПТП с материални щети е именно несъобразената с пътната обстановка скорост, която не му е позволила да овладее автомобила си и да предотврати настъпването на ПТП. Тук е мястото да се посочи, че всяка скорост, дори и тази под допустимата, която не позволява на водача да намали и да спре управляваното от него пътното превозно средство и е станала причина за пътнотранспортно произшествие, е несъобразена такава и води до нарушение на чл.

20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя, което се установява непротиворечиво от обясненията на М. и свидетелските показания, че именно той е управлявал автомобила на отразените в АУАН време и място.