Решение № 129 от 02.05.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Б.С., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20221410101354 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от А. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Струга“ № 35, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, с която е поискала съдът да постанови решение, по силата на което да се обяви нищожността на целият договор за потребителски кредит сключен от разстояние № 1118700/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, като противоречащ на закона.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли първоначалният /главен/ иск, то съдът да обяви нищожността на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит сключен от разстояние № 1118700/31.01.2022г. между А. К. К. и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, чл.19 от ЗПК.

Поискала е съдът да й присъди направените по делото разноски.

1

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.С., чрез пълномощника си адв.Е. Ц. от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по изложените в него съображения.

Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент.

Излага претенциите. и допълнителни съображения за неоснователност на

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е изслушана СКЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като обосновано и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в писменият отговор и в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата в исковата молба навежда твърдения, че на 31.01.2022г. между нея и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № 1118700/31.01.2022г. съгласно който да й бъде предоставена сумата от 6000,00 лв., която тя следвало да върне на 18 месечни вноски, в общ размер на 8100,00 лв., при лихва от 2100,00 лв., при ГЛП 35,00% и ГПР 49,66%.

Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит ищцата е сключила договор за гаранция (поръчителсво) с „Фератум Банк“ за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това сумата от 5940,00 лв., разпределена на 18 месечни вноски, включени към месечните вноски по договора за кредит.

Сочи се също, че договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от 2 разстояние № 1118700/31.01.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – че клаузата на чл. 5 от него за обезпечаване вземането по цитирания договор за кредит, е нищожна поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, като е отправено искане за обявяване на тази нищожност.

Посочва, че е нарушена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , доколкото в договора е посочена само общата стойност на ГПР, без да е налице ясно разписана методика на формиране на ГПР и какво точно е включено в него.

Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата от 5940,00 лв., която се дължи по договора за гаранция/поръчителство/ не е включена в ГПР и ГЛП, а тази дейност представлява такава по управление на кредита и следва да бъде включена.

Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК.

В условията на евентуалност, ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство представлява условие за отпускането на кредита, като това водило до нееквивалентност на насрещните престации и до накърняване на добрите нрави.

Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, с който моли за постановяване на решение за прогласяване нищожността на целият договор № 1118700/31.01.2022г., респ. при отхвърлянето му в условията на евентуалност съдът да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 от него.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни съображения.

Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор със соченото съдържание, но счита, че той отговаря на всички нормативни 3 изисквания, съдържа погасителен план, описан е ГПР и е посочен твърд лихвен процент.

Моли да се отхвърлят исковете на ищцата.

От допусната и изслушана съдебно-компютърна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обосновано и обективно се установи, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заема. Това означава, че длъжника, който получава заема, за да разбере условията и санкциите по договора е необходимо да прочете повече от 30-40 страници от него, като човек не може да асимилира за какво става на въпрос.

В тези 8 часа лицето не може да изчете тези документи, не може да предостави поръчител и поради тази причина автоматично му се назначава поръчител, който е дъщерна фирма на „Фератум България“ ЕООД.

При кандидатстване за процесния договор за кредит, ответника „Фератум България“ ЕООД не е предоставил на ищцата по имейла й никакви документи, тъй като няма изпратен такъв имейл. Такъв имейл е изпратен от „Фератум България“ ЕООД към невалиден адрес.

Ищцата реално не е прочела документите, защото не ги е получила, т.е. такъв имейл изобщо липсва.

Вещото лице в експертизата е посочило, че изпратило имейл на дата 24.03.2023г. до „Фератум България“ ЕООД да му отговорят дали на дата 31.01.2022г. са изпратили имейл на ищцата с документи: Договор № 1118700 от 31.01.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, Преддоговорна информация и общи условия, но до 11.04.2023г./предходният ден преди с.з./ няма получен отговор от „Фератум България“ на неговото запитване по имейла.

След като ищцата не е получила документите по ел.поща, няма данни да ги е получила и на хартиен носител. Експерта посочил, че тези документи вероятно ги има на сайта на „Фератум България“ ЕООД, но за да ги види ищцата, тя трябва да има код за достъп, с който да влезе в сайта на ответника и да ги прочете. Но поради големият им обем, дори ищцата да е успяла да ги прочете, поръчителството все пак трябва да бъде предоставено в рамките на 8-часа, което е почти невъзможно.

4

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не се спори, че между ищцата А. К. и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № 1118700/31.01.2022г. съгласно който е отпусната сумата от 6000,00 лв., за срок от 18 месеца. при лихва от 2100,00 лв., при ГЛП 35,00% и ГПР 49,66%.

Общият размер на кредита бил 8100,00 лв.

Първата падежна дата е 03.03.2022 г., а последната – 26.07.2023г.

Съгласно чл. 5 от сключения договор за кредит от разстояние, кредитът се обезпечава с поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитора, който се одобрява от последния в процедурата по кандидатстването за кредит. От Договор за гаранция (поръчителство) се установява, че ищцата е сключила договор поръчителсво с „Фератум Банк“ за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това такса от 5940,00 лв. (чл. 1, т.

1.6), разпределена на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане – 02.03.2022 г. и краен срок за изплащане на таксата – 25.07.2023г., с приложен погасителен план.

По делото са приети като доказателства преддоговорна информация стандартен европейски формуляр (СЕФ) от 31.01.2022 г., предоставена за запознаване на ищцата преди сключване на договора за кредит, и общи условия на кредитора „Фератум България“ ЕООД.

От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява, че при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ ЕООД, заявка може да се подаде с поръчител физическо лице или с гаранция от Фератум Банк, като ищцата следва в рамките на 8 часа да посочи поръчител. В противен случай автоматично й се назначава поръчител, който е дъщерна фирма на „Фератум България“ ЕООД.Установи се, че ищцата не е получила по имейла документите по договора, нито на хартиен носител.

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като при преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се 5 вземат предвид както общите правила на ЗЗД, така и нормите на приложимия Закон за потребителския кредит (ЗПК). Следва да се има предвид, че свободната воля на страните да определят свободно съдържанието на договора, включително да уговарят възнаграждения, такси, неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Основен спор между страните в настоящето производство е дали разходите на ищцата за възнаграждение по договора за гаранция (поръчителство), с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за кредит.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ, таксата за предоставяне на поръчителство не е включена при изчисляване на ГПР, който е определен в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 6 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.