Решение № 9288 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9288 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110124380 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енерегитиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С“, бл. 100, вх. А, ет. 8, ап. 28 /абон. № 96081/, респ. че е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови абонати в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно тях купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените в срок задължения. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от „Бруната България“ ООД и не са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 171,62 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 79,98 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2023 г. по ч.гр.д.

5811/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.

Ответникът А. Г. Т. не оспорва, че е собственик на процесния имот, но развива подробни съображения в насока, че за процесния период е надплатила суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане за прекратяване на производството като недопустимо, поради това, че между страните има влязло в сила предходно съдебно решение, което касае същия правен спор.

1

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт № 042, том II, рег. № 6395, дело № 206/1999 г., в който е посочен като продавач ДВД-С, а купувач е ГА Г.. Предмет на договора за покупко-продажба е апартамент № 28 в гр. София, комплекс/ж.к. „С“, бл. 100, вх. А, VIII етаж, със застроена площ 100,55 кв.м., избено помещение № 28 и 1,829% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

В приетия по делото Нотариален акт № 18, том 3, рег. № 6030, дело № 456/1999 г., в който се съдържа Договор за дарение е посочено, че ГА Г. дарява на дъщеря си А. Г. Т. 3/4 идеални части от същия апартамент № 28 в бл. 100, вх. А, ет. 8, със съответното избено помещение и идеални части. Дарителят си е запазил право на безвъзмездно ползване до края на живота си.

От приетия по делото Нотариален акт за дарение от 12.03.2014 г. се установява, че А. Г.

Т. дарява на сина си ЯТК апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „С“, бл. 100, вх. А, ет. 8, заедно с избено помещение № 28 и идеални части от общите части/правото на строеж. В акта е изрично посочено, че дарителката А. Т. си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

С Нотариален акт за договорна ипотека от 27.06.2008 г. е учредена ипотека от Христо Атанасов Тодоров и А. Г. Т. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 37 000 евро на ипотекарните длъжници, със срок 180 месеца.

В Удостоверение за идентичност, издадено от „Географска информационна система — София“ ЕООД с изх. № 68-00-1142/20/24.09.2012 г. е посочено, че старият адрес ж.к. „С“, ул.

„КП“ № 5, блок 100 е идентичен с настоящ адрес ж.к. „С“, блок 100 с вх. А и вх. Б. Посочено е, че адресът се отнася за девететажна жилищна сграда с два входа.

В Протокол № 02/05.05.2012 г. от общото събрание на етажната собственост за сграда с административен адрес: гр. София, ж.к. „С“, ул. „КП“ № 5, бл. 100, вх. А се съдържа решение за избор на „Бруната“ ООД, както и за упълномощаване на РВБа да представлява потребителите пред „Бруната“ и да предоставя необходимата информация. Към протокола има списък със собствениците/ползвателите, абонатни номера и подписи.

Въз основа на това решение е сключен с „Бруната“ ООД договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и извършване на услугата топлинно счетоводство/дялово разпределение. В договора са посочени права и задължения на страните, плащане, ценова листа и общи условия на „Бруната“.

По делото е приета като писмено доказателство Обща фактура № 1005398933/ 31.07.2020 г. — оригинал, издадена от „Топлофикация София“ ЕАД на А. Г. Т. с отчетният период 01.05.2019 г. — 30.04.2020 г. Данъчната основа е в размер на 2 113,77 лв., ДДС 20% е 422,75 лв., а общата дължима сума по фактурата е 2 536,52 лв. Срокът за плащане е 14.09.2020 г.

По делото са приети като писмени доказателства представените от „Далсия“ ООД /правоприемник на „Бруната“ ООД/ индивидуална справка за използвана топлинна енергия за абонат № 96081 и формуляр за отчет на уредите.

Индивидуалната справка е за периода 05.2019–04.2020 г. и е за абонат № 96081, като показва отоплителни тела с уреди, сградна инсталация и топла вода. В изравнителната част е посочена изчислена сума в размер на 2 315,67 лв., начислена сума в размер на 2 433,37 лв. или обща изравнителна сума от 117,70 лв., която представлява сума за възстановяване, а не за доплащане. Във формуляр за отчет се установява несъответствие: той е за абонат № 96071, клиент ИГГ, ап. 20, а не за А. Т., ап. 28/абонат № 96081. Във формуляра са изписани помещения, уреди, стари и нови отчети и подписи, но като адрес и клиент не съвпада с процесния имот.

По делото е приета и изслушана СТЕ, в чието заключение е посочено, че дяловото разпределение е извършено от „Далсия“/„Бруната“/ на база реален отчет на разпределители, съгласно Наредба № Е-РД-04-1. В имота имало седем отоплителни тела и два водомера за 2 топла вода. Топлинната енергия от сградна инсталация е изчислявана с фиксиран процент в размер на 30% и се разпределя по пълен отопляем обем — за имота е използван обем 230 куб.м. Приспадани са за сметка на „Топлофикация София“ технологичните разходи, тъй като топломерът не е на границата на собственост. Топломерът бил проверен на 15.06.2018 г., през 2020 г. не е свалян за проверка поради липса на договор за метрологични проверки и е проверен отново на 06.04.2021 г. По стойностите експертизата приема: 179,60 лв. – сградна инсталация; 1 434,82 лв. – отопление на имота; 701,25 лв. за битово горещо водоснабядаване или общо дължимата сума е в размер на 2 315,67 лв. Същевременно по фактури са посочени общо 2 433,40 лв., а резултатът от изравняването е -117,70 лв., която сума се явява за възстановяване.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение за периода 01.05.2019– 30.04.2020 г. са издадени кредитни известия към месечните фактури за прогнозно начислена топлинна енергия на обща стойност от 2 114,88 лв., с които са сторнирани прогнозните задължения. След това е издадена обща фактура за реално консумирана топлинна енергия на стойност 2 536,52 лв. Разликата между тях е посочена като 421,65 лв. за доплащане. След отчитане на плащанията и изравняването вещото лице извежда неплатена сума от 171,62 лв. и мораторна лихва в размер на 79,98 лв. В допълнително заключение на експерта, назначено във връзка с твърдения за прихващания по споразумение от 2018 г. и за отнасяне на плащанията за периода 2018 г. — април 2021 г. В документа се посочва, че вещото лице прилага разпечатка от счетоводството на „Топлофикация“ за задълженията и плащанията за поисканите периоди.

С Решение № 580/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 15873/2022 г. по описа на СРС, 49 състав е приет за недоказан предявеният от А. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за 558,39 лв., твърдяно недължимо платени суми:

293,67 лв. за отоплителен сезон 05.2018–04.2019 г. и 264,72 лв. за периода 05.2019–04.2020 г.

С Решение № 1478/13.03.2025 г. на СГС, възз. II-Б състав СГС решението е потвърдено.

По делото е прието като писмено доказателства съобщение към Фактура № 001600264877/31.08.2020 г. Документът сочи текуща дължима сума от 191,87 лв. и отделно информация за окончателно задължение към 17.09.2020 г., конкретно сума за възстановяване във връзка с промяна на цената на топлинната енергия - 196,99 лв.; просрочена сума за м.06.2020 г. - 196,99 лв.; дължима сума за текуща фактура - 191,87 лв.; доплащане от изравнителна сметка - 374,60 лв. В съобщение към Фактура № 1005398933/31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019–30.04.2020 г. е посочена сума в размер на 2 113,77 лв., ДДС 422,75 лв. и обща сума 2 536,52 лв.

По делото са приети документи за извършени плащания за топлинна енергия по месеци за периода 05.2019 г. — 04.2020 г. както следва: за м. 05.2019 г. по фактура № 0101068074/31.05.2019 г. са платени 220,00 лв. на 25.06.2019 г. и още 14,00 лв. на 13.09.2019 г.; за м. 06.2019 г. по фактура № 0101434574/30.06.2019 г. са платени 200,00 лв. на 29.07.2019 г. и още 34,00 лв. на 13.09.2019 г.; за м. 07.2019 г. по фактура № 0101961590/31.07.2019 г. са платени 220,00 лв. на 29.08.2019 г. и още 14,00 лв. на 13.09.2019 г.; за м. 08.2019 г. по фактура № 0106963351/31.08.2019 г. са платени 215,00 лв. на 18.09.2019 г.; за м. 09.2019 г. по фактура № 0107731449/30.09.2019 г. са платени 215,00 лв. на 28.10.2019 г.; за м. 10.2019 г. по фактура № 0108409310/31.10.2019 г. са платени 215,00 лв. на 22.11.2019 г.; за м. 11.2019 г. по фактура № 0108807934/30.11.2019 г. са платени 215,00 лв. на 27.12.2019 г.; за м. 12.2019 г. по фактура № 0109242016/31.12.2019 г. са платени 215,00 лв. на 24.01.2020 г.; за м. 01.2020 г. по фактура № 0109679755/31.01.2020 г. са платени 215,00 лв. на 13.03.2020 г.; за м. 02.2020 г. и м. 03.2020 г. с разписка EasyPay № 0400010885662960 от 07.05.2020 г. са платени общо 430,00 лв., тоест две месечни вноски по 215,00 лв.; за м. 04.2020 г. с разписка EasyPay № 0400011046357524 от 05.06.2020 г. са платени 158,09 лв. Общият сбор на тези плащания е 2 580,09 лв., като същата обща сума е заявена и лично от ответницата в съдебното заседание от 07.04.2026 г.

По делото са приети доказателства за извършени плащания за такса за дялово разпределение за м. 05.2019 г. по документ с № 7023963869/31.05.2019 г. са платени 3,30 лв.;

3 за м. 06.2019 г. по документ № 7024481667/30.06.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 07.2019 г. по документ № 7024916096/31.07.2019 г. са платени 3,31 лв.; за м. 08.2019 г. по документ № **********/31.08.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 09.2019 г. по документ № 7025714218/30.09.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 10.2019 г. по документ № 7026159794/31.10.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 11.2019 г. по документ № 7026592045/30.11.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 12.2019 г. по документ № 7027032945/31.12.2019 г. са платени 3,30 лв.; за м. 01.2020 г. документът е частично нечетлив, но е от 31.01.2020 г. и сумата е 3,31 лв.; за м. 02.2020 г. и м. 03.2020 г. плащанията са включени в разписка EasyPay № 0400010885662960 от 07.05.2020 г. съответно за 3,30 лв. и 3,29 лв.; за м. 04.2020 г. плащането е по разписка EasyPay № 0400011046357524 от 05.06.2020 г. за 3,29 лв. Общият сбор на плащанията за дялово разпределение е 39,60 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които „Топлофикация София“ ЕАД претендира да бъде признато за установено, че А. Г. Т. дължи сумата 171,62 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. — 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 79,98 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. — 19.01.2023 г.