Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 21.09.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 12/2022
Вид
Решение № 75
Подписан
21.09.2022
В сила
29.09.2022
Състав
Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Враца, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20221400900012 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 119/07.01.2022 г. на „МЕК БАЛКАН” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя К. М. Х., чрез адв. М. В. от Адвокатско дружество „К. и Г.”, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на „Агро П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от управителя М. Н. П..

Молителят твърди, че с НА № 109, т.II от 07.04.2017 г., НА № 130, т. II от 13.04.2017 г., НА № 157, т. VII от 17.11.2016 г. и НА № 159, т. VII от 17.11.2016 г., е придобил право на собственост върху земеделски земи, които са били отдадени под аренда от предходните собственици на „Агро П.” ООД с Договор № 1-2652-16.07.2012 г. Развива съображения, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ е заместил арендодателя като страна по договора за аренда от момента на придобиване на собствеността върху арендуваните имоти за целия срок на действие на договора, тъй като същия е вписан по надлежния ред. В молбата се твърди, че молителят има вземания за арендни плащания по посочения договор за аренда в общ размер 2255,80 лв., от които: 451,16 лв. - за 1 стопанската 2016/2017 г., 451,16 лв. - за стопанската 2017/2018 г., 451,16 лв. за стопанската 2018/2019 г., 451,16 лв. - за стопанската 2019/2020 г. и 451,16 лв. - за стопанската 2020/2021 г. Посочва се, че тези вземания са изискуеми на основание предвиденото в договора за аренда и съгласно чл.8, ал.5, изр.1 ЗАЗ, че към настоящия момент не са погасени, както и че върху същите се начислява лихва за забава, считано от датата на настъпване изискуемостта на задълженията. Навеждат се доводи, че тези задължения произтичат от неизпълнението на търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като посочения договор за аренда на земеделска земя представлява търговска сделка според чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ с оглед качеството на длъжника на търговец и сключването на договори за аренда във връзка с упражняваното от него занятие. Молителят счита, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни описаните изискуеми парични задължения, породени от търговска сделка (задълженията за главница) или отнасящи се до неизпълнението на търговска сделка (задълженията за лихва), като твърди, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2020 г. - краят на финансовата 2020 г. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да обяви неплатежоспособността на „Агро П.” ЕООД, ЕИК ***; да определи начална дата на неплатежоспособността на длъжника; да открие производство по несъстоятелност на длъжника; да назначи временен синдик на длъжника; да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да определи дата на първото събрание на кредиторите на длъжника. Претендира и присъждане на направените в производството разноски, в т.ч. и изплатеното адвокатско възнаграждение.

Към молбата си кредиторът „Мек Балкан” ЕООД е представил приложенията, изискуеми от разпоредбата на чл.628, ал.2 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК, съгласно чл.628, ал.3 ТЗ.

Длъжникът „Агро П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, чрез управителя си М. Н. П., в съдебните заседания признава, че не е извършвал плащания по процесния договор за аренда в полза на молителя, тъй като не разполага с парични средства; че от 2017г. не развива никаква дейност и че желае да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо него.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:

2

За извършването на експертен анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, по искане на молителя по делото е назначена и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно, компетентно и професионално изготвено.

Според заключението вземанията на „Мек Балкан“ ЕООД по процесния договор за аренда, предмет на делото с „Агро П.” ООД, не са намерили счетоводно отразяване в счетоводните регистри на дружеството. При изготвяне на експертизата вещото лице е провело телефонен разговор с управителя на длъжника М. Н. П., в който последният го уведомил, че дружеството е преустановило дейност от 2017г. и не може да бъде предоставена никаква счетоводна документация. От представените в Търговския регистър годишни финансови отчети на “Агро П.“ ЕООД е видно, че последния отчет, в който има посочени данни е за 2014г.; отчетите за 2015г. и 2016г. са без посочени стойности; на 28.03.2018г. в ТР е подадена декларация от управителя на дружеството, в която е декларирал, че през 2017г. дружеството не е осъществявало дейност, по смисъла на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. От представено удостоверение за наличие или липса на задължения от ТД на НАП Враца и след преглед на документите, приложени по делото, вещото лице е установило, че към датата на изготвяне на експертизата задълженията на “Агро П. “ ЕООД са в общ размер 3 415.10 лв., както следва: към ТД на НАП – Враца – 501,61 лв. главница, съгласно удостоверение № 1103-779 и към „Мек Балкан” ЕООД – 2 913, 49 лв. (2255, 80 лв. главница и 657, 69 лв. лихва), съгласно арендния договор. Според заключението “Агро П.“ ЕООД не разполага с активи за покриване на паричните му задължения; към момента на изготвяне на експертизата дружеството е преустановило изцяло плащанията на своите задължения. На вещото лице не са представени счетоводни документи от “Агро П.“ ЕООД, последният подаден отчет в търговския регистър към Агенцията по вписванията е към 31.12.2016 г. без посочени стойности, поради което то не е в състояние да определи коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника, както и коефициента на финансова автономност и задлъжнялост на длъжника и тенденциите в движението им. Също поради липсата на счетоводна информация експертизата не може да определи началната дата на неплатежоспособността на длъжника. От заключението се установява, че 3 предоставените на вещото лице с писмо изх. № РД-12-02-455-1/04.05.2022г. н а ОД „Земеделие“ – Враца регистрирани договори на “Агро П. “ ЕООД на територията на област Враца са четири броя: договор от 23.05.2013г. за 2018г.

– 2019г. за сумата 33, 75; договор от 15.04.2013г. за периода 2018г. – 2021г. – общо за сумата 402, 96 лв.; договор от 28.10.2013г. за периода 2018г. – 2021г.

– общо за сумата 7068, 96 лв.; договор от 15.04.2013г. за периода 2018г. – 2021г. – общо за сумата 156, 96 лв. или общо по всички договори за аренда за последните 3 приключили стопански години (2018/2019 г., 2019/2020 и 2020/2021 г.) размера на задълженията на “Агро П.“ ЕООД към съответните арендодатели е 7662, 63 лв. Поради непредставени счетоводни документи експертизата не може да провери дали длъжникът е отразил в счетоводните си регистри всички правни основания (договори за аренда и/или наем) за ползване от негова страна на земеделски земи, данните от които са предоставени от ОД “Земеделие“. В съдебното заседание вещото лице поясни, че “Агро П.“ ЕООД никога не е разполагало с активи - нито дълготрайни, нито краткотрайни, дори и за предходните години от 2012 г. до 2016 г. дружеството не е имало активи. Според вещото лице коефициентите за ликвидност и финансова автономност, които са му зададени да изчислява, са към 2019 г., 2020 г. и 2021 г., а в декларацията от 2017г. е декларирано, че дружеството от 2017 г. насам не е осъществявало дейност. Вещото лице не е установило дружеството да разполага с налични средства по банкови сметки, или в брой, с дълготрайни или с краткотрайни активи за евентуално покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност за срок от 6 месеца в размер на 6 000 лева.

Предвид последната констатация на експертизата съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 629б от ТЗ, поради което с протоколно определение от 08.09.2022 г. е указал на кредиторите на “Агро П.“ ЕООД в едноседмичен срок да предплатят по особената сметка на Окръжен съд-Враца сумата 6 000 лв., необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност за срок от 6 месеца. На кредиторите са указани последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Определението на съда е обявено в търговския регистър на 08.09.2022 г. под № 20220908161432. Към датата на настоящото произнасяне указаният срок е изтекъл и разноските не са предплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 4 правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са доказани всички елементи от сложния фактически състав, уреден в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631, съответно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена молба от някое от лицата, посочени в чл. 625, респ. чл. 742, ал. 2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3.

Да е налице изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, или публично правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, по аргумент от чл. 631 от ТЗ.

В настоящия случай отношенията между кредитора и длъжника се основават на договор за аренда на земеделски земи № 1-2652-16.07.2012 г. , индивидуализиран в молбата по чл.625 ТЗ, сключени между бивши собственици на земите, като арендодатели, от които молителят „Мек Балкан” ЕООД е придобил право на собственост върху тези земеделски земи, и “Агро П.“ ЕООД, като арендатор. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ молителят е заместил арендодателите като страна по договора за аренда от момента на придобиване на собствеността върху арендуваните имоти за целия срок на действие на договора, тъй като същият е вписан по надлежния ред. Договора е сключен в кръга на упражняваната от дружествата – кредитори и длъжник, дейност, поради което има характера на търговска сделка.

Молителят „Мек Балкан” ЕООД се легитимира като кредитор на длъжника “Агро П.“ ЕООД с вземания за арендни плащания по посочения договор за аренда в общ размер 2255,80 лв., от които: 451,16 лв. - за стопанската 2016/2017 г., 451,16 лв. - за стопанската 2017/2018 г., 451,16 лв. за стопанската 2018/2019 г., 451,16 лв. - за стопанската 2019/2020 г. и 451,16 лв. - за стопанската 2020/2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В арендния договор не е уговорен друг срок за извършване на плащанията. На основание параграф 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 5 октомври на следващата година. Така падежът на задълженията за всички посочени стопански години е настъпил и същите са станали изискуеми.

Следователно към момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност кредиторът „Мек Балкан” ЕООД е имал установени вземания към длъжника за арендни плащания, поради което дружеството има активна процесуална легитимация. Въпреки това следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника, и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което не възникват пречки пред пререшаването на въпроса за съществуване на процесното вземане.