Решение № 368 от 02.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. В.Т., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500168 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1503/07.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 830/2023 г., ВТРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от „ЛИБЕРО” ЕООД, ЕИК 104662867, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ***, ап. 18 против С. Б. В., с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В.Т., одобрени със Заповед РД 1886/19.09.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. В.Т., ул. „С.С.", ет. 0, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

81,48 кв.м., ведно с прилежащите части: изба с площ от 48,6 кв.м, 30,70 % ид.ч. от общите части на сградата и 30,70 % от отстъпеното право на строеж 1 върху общинска земя, на която е построена сградата, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:

***.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЛИБЕРО” ЕООД, чрез адв. М. П.. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост, доколкото изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото. По изложените във въззивната жалба аргументи се иска да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира направените разноски.

В законоустановения срок не е постъпил от ответната страна отговор на въззивната жалба.

Съдът като взе предвид становищата на страните, доводите, изложени от всяка една от тях и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Великотърновският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Всички изложени във възивната жалба оплаквания и възражения са неоснователни.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е 2 изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство са направени доказателствени искания, които са допуснати от настоящия съдебен състав, като същите не променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на ВТРС за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Изводите на първата инстанция са формирани въз основа на установената в пълнота фактическа обстановка, като ВТОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Правилен е изводът на районния съд за неоснователност и недоказаност на предявения от „ЛИБЕРО” ЕООД установителен иск за собственост по чл.

124, ал. 1 ГПК за придобиване на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В.Т., одобрени със Заповед РД 18- 86/19.09.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. В.Т., ул. „С.С.", ет. 0, намиращ се на етаж 0 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 81,48 кв.м., ведно с прилежащите части: изба с площ от 48,6 кв.м, 30,70 % ид.ч. от общите части на сградата и 30,70 % от отстъпеното право на строеж върху общинска земя, на която е построена сградата, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на 3 собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл. 79 - чл. 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. В настоящия случай, в исковата молба ищецът „ЛИБЕРО” ЕООД твърди, че от 2011 г. владее процесния недвижим имот необезпокоявано, непрекъснато и го ползва като свой.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ищецът е държал вещта, както и че я е държал за себе си/.

Установяване на тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.

79, ал. 1 ЗС е в тежест на ищеца, с оглед позоваването от него на изтекла придобивна давност.

Владението, като фактическо състояние, е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години, тъй като ищецът твърди да е обикновен владелец – чл. 79, ал. 1 ЗС, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

4

Кумулативното установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС в настоящия случай е било в тежест на ищеца по делото при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК. Въззивният съд приема, че в разглеждания случай по делото не е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.

На следващо място, съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това, владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради неведение/ да се брани.

Позоваването на изтекла придобивна давност може да бъде уважено, само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, като владелецът е демонстрирал по 5 отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе си.

В настоящия случай от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Д.Я. и В.Т., както и свидетелят Д.Т., разпитан пред районния съд, не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът „ЛИБЕРО” ЕООД е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот, с намерение да го държи като свой, през периода от 2011 г. до подаване на исковата молба, и че това намерение е било демонстрирано пред ответника по делото – С. В.. Фактите, които се установяват от свидетелските показания е, че след извършване на ремонт на сградата с оглед нейното укрепване, за което са представени писмени доказателства, ищецът няколкократно е търсил собственика на процесния недвижим имот с цел поделяне на направените от него разходи, което е несъвместимо с намерението за своене. На следващо място, още в исковата молба ищецът заявява, че е имал желанието за закупуването на процесните имоти, поради което е положил усилия за откриване на собственика им. По тази причина и предвид гореизложеното, в настоящия случай не е установен субективния елемент на чл. 79, ал. 1 ЗС. Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е осъществявал несъмнено и явно владение върху процесния недвижим имот през периода от 2011 г. до подаване на исковата молба – 17.03.2023 г.

В процесния случай, съдът приема, че посочените по-горе признаци на владението - да е несъмнено и явно, липсват в настоящия случай. Това е така, защото не би могло да се установи от събраните по делото доказателства по несъмнен начин обстоятелството, дали ищецът е имал намерение да държи имота лично за себе си, а ако го е държал за себе си - че е променил намерението си и е започнал да го свои. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към съответния собственик, както и да показват несъмнено, че ищецът, в случай, че е упражнявал фактическа власт, отрича неговите права върху имота и го владее само за себе си, за да може да се приеме, че установената в чл. 69 от ЗС презумпция намира приложение. В тази връзка, ако подобно намерение действително е съществувало в съзнанието на ищеца, то същото е следвало да бъде 6 обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо ответника по делото. В случая няма доказателства това да е станало и от този момент да е налице владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок до завеждане на иска.