Решение № 154 от 05.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5588/2020
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 05.03.2021
- В сила
- 27.04.2021
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Пловдив , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка С. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20205330205588 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3615590 на ОД на МВР – Пловдив, с който на О. А. Д. с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно заседание моли съда да отмени процесния електронен фиш.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител. С административната преписка, преди даване ход на делото е представено писмено становище за потвърждаване на електронния фиш. Със становището е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и за присъждане на юристкосултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно 1 легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На жалбоподателя О. А. Д. с ЕГН ********** е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия к № 3615590 за нарушение, извършено на 02.03.2020г. в 20:58 часа гр.Асеновград, бул.
„България“” № 111, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 566, за превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро“ с рег. № ****. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело с 85 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.
Скоростта от 85 км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото има приложен от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ Протокол № 7-33-19 и № 7-33-20 от проверката на мобилната система видеоконтрол. Било е издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
На жалбоподателя собственост е заснетото в нарушение процесното МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя Д. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 85 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено 2 нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал. 5 от ЗДвП.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система. Следователно установяването на нарушението с мобилно система за видеоконтрол е възможно и установяването на нарушение на ЗДвП с такова устройство не представлява нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – 3 мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 566, в клип в който скоростта била отразена като 88 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел с 85 км/ч. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението. За техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен протокол.
В същия отразените данни съответстват на процесното време и място, на номера на статичното изображение, режим на измерване и задействие, посока на движение на контр.МПС, данни за служебния автомобил и подпис на контролния орган. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
На следващо място, видно от приложения по административната преписка Протоколи № 7-33-19 и № 7-33-20 от проверката на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното АТСС е преминало последваща проверка Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, опрамощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024г. /съотносима към датата на нарушението/.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,че обозначаването на местата за контрол с пътен знак Е24 е отпаднало като законово изискване към датата на нарушението.
Правилно извършеното от жалбоподателя административно нарушение за неспазване на правилата за движение по пътищата е било подведено под правната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч в населено място.
При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, правилно му е наложено наказание по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, който предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, превишил разрешената скорост от 31 до 40 км/ч в населено място. В 4 конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 35 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид горните съображения и неоснователността на наведените от страна на жалбоподателя възражения, съдът намира,че обжалваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на административно наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3615590 на ОД на МВР – Пловдив, с който на О. А. Д. с ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно 5 наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА О. А. Д. от гр.Пловдив с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р. сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6