Решение № 9 от 08.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Русе, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201718 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. М., депозирана против наказателно постановление № 24-74/22.07.2024г., издадено от началник-сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата се ангажират твърдения, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната и няма достатъчно факти или данни, които да подкрепят обвинението за извършено престъпление по чл.

194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Във връзка с размера на наложената „Глоба“ се посочва, че същата е определена произволно. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител развива съображения, за доказаност на нарушението и правилно приложение на материалния закон досежно размера на наложеното административно наказание. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

1

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 24-74 от 22.07.2024г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 4181/24г. от 12.07.2024 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, на жалбоподателката, на основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на 21.04.2024г., около 17,00 часа, в град Русе, ул. „Александровска“ № 26, ресторант „Кино Роял“, в съучастие с дъщеря си С. И. В., отнели чужди движими вещи: 1 бр. кожено яке марка „Stradivarius“, слушалки „Apple“ и сумата в размер на 10,00 лева, всичко на обща стойност 700 лева, собственост на В. П. Т. от град Русе, без нейно съгласие, с намерение противозаконна да ги присвои, като деянието е маловажно и вещите са върнати на собственика – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни доказателства. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички приобщени в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят изложените в наказателното постановление фактически констатации, досежно проявилите се факти от обективната действителност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Налагането на административно наказание по реда на чл. 218б НК е 2 особен институт, при който деянието осъществява признаците на престъпление по конкретно посочени текстове по НК, за което се налага административно наказание по административен ред.

Изложените факти, касаещи вземането на процесните вещи от страна на жалбоподателката и обстоятелството, че се касае за чужда вещ не се оспорват от жалбоподателката.

Спорният въпрос е, дали деянието е извършено при фактическа грешка, по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК, в каквато насока са именно твърденията на жалбоподателката.

Настоящия съдебен състав счита, че твърденията на жалбоподателката, че е взела якето, тъй като си е мислила, че е на дъщеря й не се подкрепят, а напротив напълно се опровергават от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка. В противоречие с правилата на формалната и житейска логика е тезата на жалбоподателката, че е взела якето, защото си е помислила, че е на дъщеря й, тъй като видно от приобщените по делото снимки, същата след като е взела якето е направила опит да го укрие, като го е прибрала в носената от нея чанта. Отделно от това впоследствие вещите, предмет на кражбата не са били върнати по инициатива на жалбоподателката, а е предадена едва след като е била уведомена от органите на полицията.

В хода на производството не е събрано нито едно доказателство, в подкрепа на твърденията на жалбоподателката, а напротив всички доказателства, напълно сугестират същата.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствената съвкупност по делото доводите на жалбоподателката, че неправилно е ангажирана нейната отговорност и че същата не е извършила деянието по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Доколкото в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в средния размер на административното наказание глоба, а именно 200 лева, както изисква разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на наказанието глоба следва да бъде намалена от 200 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 100 лева. Липсата на мотиви, относно определянето на размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното постановление административнонаказващият орган не е изложил, каквито и да било мотиви, защо наказанието, което следва да бъде наложено на жалбоподателката следва да е в определения размер, като не са посочени взетите предвид при определяне на наказанието смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както изисква нормата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 100 лева.

В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в 3 наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.

Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо нарушение, липсата на предходни противоправни прояви от страна на наказаното лице, налагат извод, че едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима с оглед стойността на предмета на престъплението.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 4, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-74/22.07.2024г. на началник-сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОДМВР - Русе, с което на И. И. М., ЕГН: **********, с адрес *******, на основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева като НАМАЛЯВА, размера на административното наказание „ГЛОБА“ от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН: **********, с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 143 АПК СУМАТА в размер 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4