Решение № 310 от 18.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 463/2024
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Надя Узунова, Искра Кирилова Трендафилова, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл.220 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1 - 2 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1 - 2 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх.
№1874/19.03.2024г., подадена от ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление: с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.
Благоевград, чрез юрк.М.Х., против Решение №40/28.02.2024 г. по гр.д.№929/23г. по описа на РС-Гоце Делчев, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-0610/04.08.2023г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, с която на основание чл.328, ал.1, т.10, във връзка с чл.326, ал.2 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ е прекратен трудовия договор на ищеца М. А. Б. и същия е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар/ надзирател" в ТП“ Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. В нея се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение. Счита, че законодателят е дал правна възможност на работодателя да прекрати трудовото 1 правоотношение с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая според въззивника няма уволнение, а настъпване на право на пенсия. Изложени са съображения, че по делото пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства за трудовия стаж на ищеца и какви са причините за липсата на трудов стаж. Сочи се, че според датата на раждане, служителя е навършил пенсионна възраст като при прекратяване на трудовото му правоотношение са изпълнени дадените указания с писмо с изх. № ТП – 00290 от 17.12.2021 г. на Директора на ЮЗДП гр. Благоевград.
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1 ГПК. В указания срок въпреки предоставената от съда възможност не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Районният съд е сезиран с иск от М. А. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 18 против ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление: с. Гърмен, общ. Гърмен, обл.
Благоевград, с която са предявени искове за – признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от заеманата при ответника длъжност „горски стражар, надзирател“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяването му на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ), за присъждане на обезщетение за оставяне без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на остатъка от определената от вещото лице сума от 11 655 лв., след приспадане на поучените трудови възнаграждения и обезщетение за безработица (след допуснатото изменение на иска), а именно: дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за период от 6 месеца в размер на 5894.30 лв., считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорен между страните фактът, че ищецът М. Б. е работил по трудово правоотношение в ответнто ТП „ДГС Гърмен“.
2
Не се спори между страните, че към датата на прекратяване на правоотношението страните са имали сключен помежду си валиден трудов договор, като трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 31 от 04.05.2005 г., с който ищецът е назначен на длъжност „маркировач“. С допълнително споразумение към трудовия договор от 14.07.2005 г. е изменено трудовото правоотношение като ищецът е преназначен на длъжност „горски стражар“. С допълнително споразумение от 01.07.2022 г. е изменено основното трудово възнаграждение на ищеца като същото е уговорено в размер на 1554 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 24%, като последното получено от ищеца БТВ е в размер на 2047.50 лв.
Със Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за това, че към 21.02.2023 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наредено е на служителя да се изплатят следните обезщетения: на основание чл. 326, ал. 2 и чл. 220, ал. 1 от КТ едномесечния размер на БТВ за неспазено предизвестие за срок от 30 дни. Заповедта е връчена при отказ на служителя, удостоверено с подписите на двама свидетели.
Съгласно представената справка относно условията за пенсиониране към датата на издаване на заповедта /2023 г./ при жените са навършена възраст – 62 години и осигурителен стаж – 36 години и 6 месеца, а при мъжете: навършена възраст 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца.
По делото е приложена справка от ТП на НОИ Благоевград /л. 45/, от която се установява, че към 07.08.2023 г. ищецът М. Б. има навършена възраст 64 години , 11 месеца и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория: 29 години, 07 месеца и 19 дни. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО: право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 64 години и 06 месеца и осигурителен стаж 39 години и 04 месеца за мъжете за 2023 г. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, те придобиват право на пенсия през 2023 г. при навършване на 67 години за жените и мъжете и най – малко 15 години действителен осигурителен стаж. В справката е отразено, че Б. няма право на пенсия към 07.08.2023 г., тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, няма право и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата се възраст 67 години.
По делото е приложено писмо от ТП на НОИ – Благоевград с изх. № 1029-01-825#1 от 05.02.2024 г., от което се установява, че на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 23.10.2023 г. – 22.10.2024 г. в размер на 50.14 лв. дневно.
Дължимата сума за периода от 23.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 3459.66 лв. ще бъде начислена през м. 02.2024 г. и изплатена на банковата сметка на лицето. Дължимата сума за периода от 01.02.2024 г. до 07.02.2024 г. в размер на 350.99 лв. ще бъде начислена през м.
03.2024 г. и преведена по банковата сметка на лицето.
По делото е приложена справка от ТП на НАП – Благоевград, от която се установява, че през м. 09.2023 г. ищецът има отработени 8 работни дни с осигурителен месечен доход 736.84 лв. и през м. 10.2023 г. има отработени 15 работни дни с осигурителен месечен доход 3
1363.64 лв. при работодател „Амди Лоланов“ ЕООД.
От изслушаната основна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че последният пълен работен месец за ищеца, преди прекратяване на трудовия му договор е м. юли 2023 г. БТВ за съответния месец с БТВ 2047 лв., от което основно трудово възнаграждение – 1554 лв., ДВТСПО – 25 % - 388.50 лв. и СБКО – 105 лв., след приспадане на полученото СБКО, предвид непостоянния му характер трудовото възнаграждение, като база за изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ е 1942.50 лв.
От допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г. дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е в размер на 11655 лв. От обезщетението следва да се приспадне сумата от 5760.70 лв., представляващи суми получени по трудово възнаграждение в размер на 2100.48 лв. и обезщетение за безработица в размер на 3660.22 лв. Дължимото обезщетение по чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от КТ за процесния период, след приспадане на полученото трудово възнаграждение и обезщетение за безработица е в размер на 5894.30 лв.
С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед №РД-0610/04.08.2023г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, с която на основание чл.328, ал.1, т.10, във връзка с чл.326, ал.2 във връзка с чл.220 ал.1 от КТ е прекратен трудовия договор на ищеца М. А. Б. и същия е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар/ надзирател" в ТП“Държавно горско стопанство Гърмен“ с.Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата.
В мотивите е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод първоинстанционния съд се е позовал на цитираната по – горе справка от ТП на НОИ Благоевград, от която е видно, че към 07.08.2023 г. М. Б. няма право на пенсия, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, няма право и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата се възраст от 67 години.
Като основателен е уважил и съединения евентуален иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., предвид незаконосъобразността на уволнението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпечатката съдържа 44 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5ded599-5851-4e67-9558-1c04546a18ad