Решение № 97 от 28.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. П., 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500021 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 10327/07.12.2023 г. от П. на РБ против решение № 321/15.11.2023 г., постановено по г. д. № 267/2023 г. по описа на ОС – Хасково, с което е осъдена П. да заплати на Н. Г. С. ЕГН ********** от с. А., област П., ул. „ 8-ма“ № 2 сумата от 68 647.00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012 г. (датата на изземването) до 22.05.2022 г. (датата на връщането на сумата от РС – С.) върху сумата от 50 000.00 евро (с левова равностойност към 19.06.2012 г. от 97 500.60 лева), незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Ю. м.“ (предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С.).

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и да отхвърли предявения иск.

Ответникът счита, че юрисконсултско възнаграждение. въззивната жалба е неоснователна.

Претендира

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Предявен от Н. Г. С. ЕГН ********** от с. А., област П., ул. „ 8-ма“ № 2 против П. на РБ.

1

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от 68 647.00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012 г. (датата на изземването) до 22.05.2022 г. (датата на връщането на сумата от РС – С.) върху сумата от 50 000.00 евро (с левова равностойност към 19.06.2012 г. от 97 500.60 лева), незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Ю. м.“ (предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С.).

Претендира разноски.

Ответникът на признава иска.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че против Н. Г. С. е образувано незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Ю. м.“ (предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С.) и повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 251 ал. 1 от НК. С разписка за митническо задържане № 0036958/19.06.2012 г. (л. 57 от приложеното ДП) са иззети от Н. Г. С. евро банкноти 100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро.

Съставени са протокол за оглед на веществени доказателства и протокол за доброволно предаване от 19.06.2012 г. (л. 48 от приложеното ДП).

С определение № 163/22.05.2019 г., постановено по НОХД № 335/2019 г. по описа на РС С., е одобрено споразумение, сключено между РП-С. и адвокат М., защитник на Н. Г. С., по силата на което Н. С. се признава за виновна за извършено престъпление по чл.

251, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Съдът е постановил, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, във връзка с определение на Съда на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 и определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по съединени дела № С-335/18 и С-336/18, вр. Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., веществените доказателства по делото (100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро) да бъдат върнати на Н. С..

Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от материалите по приложеното НОХД № 335/2019 г. по описа на РС-С., съдържащо и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С..

В исковата молба се твърди, че на С. са причинени имуществени вреди, 2 произтичащи от изземването и задържането на 100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро (с левова равностойност към 19.06.2012г. в размер на 97 500.60 лева) за периода от 19.06.2012 г. до 22.05.2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за този период.

В случая ангажирането на отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД предполага осъществяване на пълно и главно доказване на обстоятелствата: наличие на вреди, действие или бездействие на служител на ответника, противоправност на това действие или бездействие, причинна връзка между действието и вредите.

Невъзможността на С. да ползва 100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро, за които няма твърдения или доказателства да са от незаконен произход, за определен период, е вреда в нейната имуществена сфера, независимо че става дума за банкноти (като предмет, обект на престъпление), а не тяхната стойност.

Тази невъзможност произтича от факта на тяхното изземване.

Изземването и задържането не са противоправни. Процесните 100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро не са били задържани в нарушение на действащото законодателства. Те са обект на престъплението по чл. 251, ал. 1 от НК, за което на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с влязъл в сила съдебен акт. В рамките на наказателното производство същите имат статут на веществени доказателства Съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В случая същите са върнати в момента на неговото приключване, каквито са и твърденията в исковата молба и което обстоятелство не е спорно.

Съгласно чл. 111, ал. 2 и ал. 3 от НПК, по искане на правоимащите лица, с разрешение на прокурора, веществените доказателства могат да бъдат върнати преди да завърши наказателното производство, при наличие на определени предпоставки.

По делото няма твърдения или доказателства С. да е правила искане за връщане на 100 бр. по 500.00 евро, на обща стойност 50 000.00 евро. При това положения няма как да има произнасяне за тяхното предварително връщане.

В исковата молба се твърди, че незаконосъобразността на изземването и задържането произтича от неспазването на определение на Съда на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 и определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по съединени дела № С-335/18 и С-336/18, вр. Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г.

Това твърдение е неоснователно.

Посочените по-горе актове са постановени в производства по преюдициални запитвания.

Съгласно чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности по направено преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

3

В случая тези актове на Съда нямат отношение към предмета на производството и не могат да намерят приложение.

В тях е постановено, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на суми при преминава на граници, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна наказание лишаване от свобода или глоба (определение на Съда на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17).

Актовете на Съда са свързани с определяне на наказанията за посоченото деяние, но не касаят националната процедура по извършване на разследването, включително режима на веществените доказателства, предмет на престъплението.

Налага се общият извод, че не е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и няма законови условия за ангажиране отговорността на ответника.

Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде осъдена Н. Г. С. ЕГН ********** да заплати на П. на РБ сумата в размер на 720.00 лева, представляваща поискано юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 321/15.11.2023 г. , постановено по г. д. № 267/2023 г. по описа на ОС – Хасково, с което е осъдена П. да заплати на Н. Г. С. ЕГН ********** от с. А., област П., ул. „ 8-ма“ № 2 сумата от 68 647.00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012 г. (датата на изземването) до 22.05.2022 г. (датата на връщането на сумата от РС – С.) върху сумата от 50 000.00 евро (с левова равностойност към 19.06.2012 г. от 97 500.60 лева), незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Ю. м.“ (предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С.) изцяло и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г. С. ЕГН ********** от с. А., област П., ул. „ 8-ма“ № 2 да бъде осъдена П. на РБ да и заплати сумата от 68 647.00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012 г. (датата на изземването) до 22.05.2022 г. (датата на връщането на сумата от РС – С.) върху сумата от 50 000.00 евро (с левова равностойност към 19.06.2012 г. от 97 500.60 лева), 4 незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Ю. м.“ (предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С.).

ОСЪЖДА Н. Г. С. ЕГН ********** от с. А., област П., ул. „ 8-ма“ № 2 да заплати на П. на РБ сумата в размер на 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5