Определение № 3120 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20258003902102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Елан ЛТД 13“ ЕООД, град София, чрез адвокат А. Т. срещу определение № 1357 от 21.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 1172/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1160 от 10.02.2025г. по т.д.№ 896/2024г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу постановеното първоинстанционно решение.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на САС като незаконосъобразно и необосновано и връщане на делото на първоинстанционния съд за определяне на нов срок за внасяне на държавната такса за въззивното обжалване. Твърденията са, че след получаването на разпореждането от 13.01.2025г. с указания за заплащане на държавна такса в размер на 1181,96 лева и з а представяне на препис на въззивната жалба, пълномощникът на „Елан ЛТД 13“ - адвокат Т. опитала неколкократно да се свърже с управителя на дружеството - доверител на предоставените й контакти, за да го информира за необходимостта от внасяне на държавна такса, но всичките опити за комуникация б и л и неуспешни по време на релевантния срок 27.01.2025г. до 03.02.2025г. Подъдржа се, че неправилно и 1 неоснователно въззивният състав е приел, че тези обстоятелства, които са били изложени и в частната въззивна жалба, не могат да бъдат причина за отмяна на разпореждането на СГС за връщане на жалбата. Страната счтита, че въззивната инстанция е следвало да й предостави нова възможност за внасяне на държавната такса за обжалването и з а представяне на препис от жалбата.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието за допускане на частното касационно обжалване „по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (решен в противоречиво от съдилищата)“ и в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса „Следва ли да бъде дадена възможност на лицето втора/последна възможност да внесе държавна такса поради независещи от него обстоятелства при първоначално указания срок?“ като отново се акцентира на обстоятелствата за неосъществен контакт с управителя на дружеството за внасяне на таксата.

Като втори правен въпрос е поставен „Даденият срок за плащане на държавна такса инструктивен ли е или преклузивен е?“ Иска се допускане на обжалването и на директното основание очевидна неправилност с твърдението, че в случая „очевидната неправилност в обжалваното въззивно решение е обусловена от наличието на явна необоснованост, довела от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл“, в който смисъл се позовава на определението по ч.т.д.№ 221/2018г. на 2 т.о. на ВКС. Изложено е, че „проследяване на текста на решението разкрива, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на производството (изброяването на събраните доказателства е избирателно, а анализа на изброените доказателства е половинчат, едностранчив и превратен); че неправилността на въззивното решение се извлича и корелира с допуснати от съда нарушения на основните логически и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти (явна необоснованост), имащи за резултат неправилно прилагане на закона“, като се позовава на определението по ч.гр.д. № 866/2018г. на 4 г.о. на ВКС.

Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.

2

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В обжалваното въззивно определение са съобразени безспорните обстоятелства, че: поради нередовност на подадената от „Елан ЛТД 13“ ЕООД въззивна жалба, тя е оставена без движение и на страната е указано задължението в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 1 181,96 лв. и препис от въззивната жалба, като са посочени последиците от неизпълнение на указанията; това разпореждане е връчено редовно на жалбоподателя чрез адвокат Т. на 27.01.2025г. по реда на чл.51, ал.1, изр. второ ГПК при спазването на изискването на изр. трето; едноседмичният срок е изтекъл на 03.02.2025г., указанията не са били изпълнени, съответно по делото не е постъпвала молба или искане от „Елан ЛТД 13“ ЕООД и с разпореждане от 10.02.2025г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба.

При преценката, че въззивната жалба е била нередовна и не е отговаряла на изискванията на чл.261, т.1 и т.4 ГПК, въззивната инстанция е приела на първо място, че първоинстанционният съд е дал законосъобразни указания на страната за отстраняването им.

Доводите относно неосъществен контакт между пълномощника и страната, която той представлява, са счетени за неотносими към законосъобразността и правилността на постановеното разпореждане.

Мотивирано е, че тези обстоятелства сочат на причини, поради които страната не е могла да изпълни указанията на съда, но тези пречки не водят до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, а биха могли да имат характер на обстоятелства от значение в производство по чл.65 ГПК. Със съображенията, че е налице налице хипотезата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, първоинстанционното разпореждане е потвърдено.

Искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно:

И двата поставени въпроса в изложението имат отрицателен отговор. Ако страната не може да изпълни указанията на съда в указания срок поради независещи от нея обстоятелства, нейното бездействие не може да има за 3 последица даване на втора, „последна възможност“. Ако са налице независещи от страната обстоятелства, които препятстват изпълнението на указанията в срок, тя следва да прояви активност като своевременно, преди изтичането на срока, удостовери наличието на уважителни причини и поиска удължаването му – чл.63,ал.1 ГПК.

Вторият въпрос има еднозначен отговор, но той не е в целения от страната аспект.

Самостоятелно основание за невъзможност за осъществяване на факултативния касационен контрол е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка. С ДВ бр.86/2017г. е изменена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и от м. ноември 2017г. не съществува допълнителното основание - въпрос „решаван противоречиво от съдилищата“.

Изключено е осъществяването на директния касационен контрол – чл.280,ал.2, предл. последно ГПК, тъй като жалбоподателят единствено цитира актове на ВКС, които очертават характеристиките на порока „очевидна неправилност“, но не излага нито един аргумент за неговото проявление в мотивите към обжалвания акт. Обосноваването на приложното поле на основанието е задължение на обжалващата страна и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска частно касационно обжалване на определение № 1357 от 21.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 1172/2025г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4