Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 25.08.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1252/2021
Вид
Решение № 154
Подписан
25.08.2023
В сила
28.02.2024
Състав
Петя Димитрова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. ., 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810101252 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- С. Н. П. твърди, че от няколко години живее и работи в Х..

През месец март 2021 г. Г. Р. й поискала пари на заем в размер на 1500 – 2000 евро, които ще й върне в края на месеца, като ищцата се съгласила да й даде 1500 евро, които да й преведе по банков път. Твърди, че на 13.03.2021 г. превела от своята сметка по сметка на ответницата сумата от 750 евро и на 21.03.2021 г. й превела сумата от 700.00 евро, или общо сумата от 1450.00 евро, в левова равностойност в размер на 2835.95 лв. След изтичане на месец март ответницата не й върнала сумата съгласно уговорката. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да й заплати сумата от 2835.95 лв., представляваща левова равностойност на дадена в заем сума - 1450.00 евро на 13.03.2021 г. и на 21.03.2021 г., и сумата от 71.69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане на главницата. Претендира и направените разноски.

Ответникът- Г. А. Р. от гр. . в депозиран срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника й оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че не дължи претендираните суми на ищцата, а напротив – преди тези суми тя е давала на ищцата пари на заем, които тя й връща.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От заверено копие на разпечатка за незабавен банков превод от 1

13.03.2021 г., представена на чужд език и с превод на български език, е видно, че на посочената дата от сметка на * е извършен незабавен банков превод на сума от 750 евро към сметка с име на профила Джина Р..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания- наличието на договор за заем между страните, а именно, че е предала в собственост на ответника исковата сума, а ответникът се е задължил да й я върне. Тези обстоятелства не бяха доказани в производството по настоящото дело от ищцата. Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че ищцата е предала твърдяната искова сума на ответника, както и че последната е поела задължение за връщането на сумата на ищеца, а именно не се доказа наличие на сключен от страните договор за заем, по който за ответника да е възникнало задължение за връщане на процесната сума на ищцата.

Поради това искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2835.95 лв., представляваща левова равностойност на дадена на ответника в заем сума от 1450.00 евро, се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При неоснователност на главното вземане, неоснователен се явява искът и по отношение на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане на главното вземане.

С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., ул. “Д. Б.” No *, срещу Г. А. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул.

“М.” No *, иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2835.95 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща левова равностойност на дадена на ответника в заем сума от 1450.00 евро на 13.03.2021 г. и на 21.03.2021 г., и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2

71.69 лв. /седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., ул. “Д. Б.” No *, да заплати на Г. А. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. “М.” No *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ за направените разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – .: _______________________

3