Решение № 235 от 26.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГА. В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200723 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на "Е." ЕООД с ЕИК ***** със законен представител С.С.Б., чрез процесуалния представител адв.В. Ч. против Наказателно постановление № 02-2501003 от 05.02.2026 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1,ал.2 КТ и на основание чл.416,ал.5 КТ във вр.чл.414,ал.3 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1300, 00 евро.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че проверяващите не са установили коректно и законосъобразно действителната фактическа обстановка. Твърди се,че Д.Й. не е полагала труд регулярно и с установено работно време съгласно изискванията на чл. 66 КТ и чл.124 КТ, а е присъствала в козметичния център на основание сключен с дружеството договор за обучение от 29.09.2025г., предвид което не е извършено от обективна стрА. вмененото на дружеството нарушение. Акцентира се още и върху претенция за явна несправедливост на наложеното наказание.

Поддържа се и,че обясненията на законния представител на дружеството жалбоподател,а също и попълнената справка декларация по чл.402,ал.1,т.3 КТ от Недка Петрова са написани „под диктовката на проверяващите“. В заключение е формулирано искане НП да бъде прието за „неправомерно и анулирано“.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща законен или процесуален представител.

В писмено становище настоява за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган се представлява от юрк.Н., която изразява становище за безспорна установеност на фактическата обстановка и несъмнена доказаност на нарушението, в който контекст настоява за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Представя и подробна писмена защита.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по ЗАНН, като видно от известието за доставяне (л. 11) НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2026 г., а жалбата е депозирА. чрез АНО на 19.02.2026 г. /л.9/ Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

РазгледА. по същество жалбата е частично основателна.

1

Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

От фактическите констатации в обстоятелствената част на АУАН се установява следното:

При извършена проверка от контролни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“Бургас на 30.09.2025 г. около 13: 30 часа в обект: салон за красота „Е.К. (А.К.), находящ се в *****, стопанисван от „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, контролните органи констатирали, че лицето Д.С.Й., ЕГН **********, предоставя работна сила, извършвайки дейност свързА. с обслужването на клиенти (записва часове, консултира, демонстрира, рекламира и предлага козметика на клиентите) Пред проверяващия екип Й. декларирала писмено, че се обучава за длъжност: терапевт, с работното време по 2-3 часа на ден, без сключен трудов или граждански договор, с уговорено трудово възнаграждение 1077 лв. за периода на обучение, от 29.09.2025 г. В хода на извършената проверка били представени писмени обяснения и документи, сред които договор за обучение от 29.09.2025г. между Д.С.Й., ЕГН ********** и „Е.“ ЕООД, ЕИК *****, декларация от Д.С.Й. по чл.

313 от НК, съгласно която на 29.09.2025г., 30.09.2025г. и 01.10.2025г. лицето е присъствало в обекта с цел участие обучение/запознаване с работния процес.

Видно от представено удостоверение с № 2023-84 от 27.09.2023г. издадено по договор за сътрудничество с Център за професионално обучение /ЦПО/ „Д.А." към "И." ЕООД, „Е.К. (А.К.), находящ се в **** е материално-техническа база за обучение по професия/ специалност:

„козметик".

За целите на задълбоченото и всестранно доказателствено установяване контролните органи изискали от ЦПО „Д.А." към "И." ЕООД информация,като съгласно получената писмена справка било установено,че Д.С.Й., ЕГН ********** не е записА. в курс към центъра и не участва в обучение. Видно от отговор с вх. № 25153423/07.11.2025г. на Агенция по заетостта /Бюро по труда гр. Бургас за Д.С.Й., ЕГН ********** липсва информация в базата данни, относно регистрацията й като безработно, учащо или заето лице.

В пределите на доказване била приобщена и справка в средата за междурегистров обмен Regіх по ЕГН на лицето, от която не се установили данни за регистриран трудов договор между Д.С.Й., ЕГН ********** и „Е." ЕООД, ЕИК ***** към 30.09.2025 г. – датата, на която това лице е установено да предоставя работна сила.

До приключване на проверката от стрА. на „Е." ЕООД не е проявена инициатива за сключване трудово правоотношение с Д.С.Й., ЕГН ********** (включително не е представен писмен трудов договор) към датата на установяване на лицето на работа на място в обекта - 30.09.2025 г.

Предвид това контролното длъжностно лице формирало извода, че към 30.09.2025 г. в 13:30 часа в горепосочения обект, „Е." ЕООД, ЕИК *****, в качеството си на работодател по смисъла на 51, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.С.Й., ЕГН **********.

От правна стрА. е обоснован изводът,че описаното неправомерно поведение се субсумира по чл.

62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на АУАН на 10.01.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което в логическа и хронологическа последователност била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган в мотивите си пространно е разгледал аргументите на жалбоподателя, изложени във възражението, като ги е приел за неоснователни. Наказващият орган по идентичен начин е индивидуализирал материалноправната квалификация на нарушението на чл.62,ал.1 КТ вр.чл.1,ал.2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 1300 евро.

Сред подлежащите на комплексна оценка писмени доказателства по делото, съдът цени писмените обяснения на Д.Й., в които същата е заявила /л.76/,че е постигнала устна договореност с управителя на „Е.“ЕООД за тримесечно обучение, във вр. с което и заявлението й за обучение ще бъде регистрирано в Бюро по труда-Бургас. Посочила е,че по информация на управителя след сключване договор за обучение с Бюро по труда-Бургас, Й. била убедена,че ще получава възнаграждение в размер на МРЗ /1077лв./, като за периода на обучението ще бъде ангажирА. по 2-3 часа дневно.

2

Съдът оценява като изчерпателни, логични и съгласувани с писмената доказателствена база показанията на актосъставителя А. К. Г..

Предвид информативността на изложението на св.А. Г., чийто преки възприятия са потвърдени от собствения й визуален опит за дейността на обекта „Е.“ЕООД и от проведения разговор с Д.Й., съдът ги оценява като достоверен източник на информация. Св.Г., очерта пред съда, в сихнрон с попълненото обяснение на Д.Й.,че последната е заявила по време на проверката,че от управителя у нея е формирА. представата, че се обучава по европейска програма за срок от 3 месеца по сключен договор с Бюро по труда-Бургас и след изтичане обучителния период с нея ще бъде сключен трудов договор. Според опосредствано придобитата информация от актосъставителя, Д.Й. заявила,че с нея не е сключен договор с Бюро по труда поради здравословно нейно неразположение и изчаквала насочващо писмо. Свидетелката Г. открои,че съгласно изискан график за работното време на датата на проверката, освен рецепционистката, в козметичния център не са работили назначени по трудов договор служители, а клиентите в обекта били обслужвани от т.н. „обучаващи се лица“ без сключен трудов договор,сред които Д.Й..

Няма база, за заключение, че свидетелят А. Г. трансформира спомена си за проверката на процесната дата 30.09.25 г. и че го представя с друго съдържание. Този извод на съда произтича не само предвид пълното хармонично единство и логично равновесие на фактологията в показанията й с писмените доказателства,но и поради длъжностната дистанция и незаинтересовА. нейна свидетелска нагласа.Показанията на актосъставителя са рационални, същевременно са детайлни и последователни откъм конкретна информация, предвид което съдът намира,че те обслужват целта на процесуалното изследване, свързА. с установяването на съществените, релевантни фкти, гарантиращи истината за извършеното нарушение и неговия автор. Тази показания формират логично единство с наличната на л.25 от делото лично попълнена от Д.Й. декларация,според която същата се обучава в „Е.“ЕООД за терапевт, с времева рамка по 2-3 часа на ден и уговорено трудово възнаграждение за периода на обучение 1077лв. след подписване договор с Бюрото по труда.

В случая са налични преки гласни и писмени доказателства в обем и със съдържание, изграждащи логична последователност от факти, която изключва всяка възможност за случайното им комбиниране към различни изключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя дебютни версии, в т.ч. и за наличие на сключен граждански договор за обучение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на А.литично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. разпоредбата на чл.416,ал.5 КТ, предвиждаща,че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите и с оглед оперативната компетентност,заложена в Заповед №3-0864/17.10.2022г. АУАН е съставен от оправомощено за това лице съгласно чл.21,ал.1 и чл.23,ал.1,т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,както и съгл. приложената дължностна характеристика на длъжността главен инспектор. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.В съдържателен план според съда стриктно са спазени задължителните формални критерии относно 3 реквизитите на НП в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.1-т.5 от ЗАНН , а при съставянето на АУАН са намерили отражение съдържателните изисквания,указани в разпоредбата на чл. 42, т.1т.4 от ЗАНН от гледище на дължимо фактическо описание на нарушението . Вмененото на жалбоподателя нарушение е очертано достатъчно изчерпателно, ясно и точно и съдържа необходимата фактическа детайлизация, която е задълбочена до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице процесуални пороци, обосноваващи на формално основание отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осигурено спазване на административно-производствените правила.