Решение № 3590 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3590 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110206403 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № ***** на заместник кмет на Столична община, на *** **, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.4, ал.1 от същата наредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, а в условията на евентуалност за намаляване размера на имуществената санкция. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а именно несъответствие съдържанието на наказателното постановление с чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като се сочи, че описанието е бланкетно и не става ясно по какъв начин наказващия орган е констатирал описания пропуск. Изтъква се, че не е установено дали към датата на съставяне на АУАН, ***** ** вече не е било изпълнило задължението си, като се прилага депозирано заявление за работно време от дата, следваща деня на проверката. На следващо място в жалбата се излагат подробни съображения за маловажност на случая, доколкото нарушението е отстранено още на следващия ден, алтернативно се моли за редуциране на имуществената санкция.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, 1 намира за установено от фактическа страна следното:

*** **, ЕИК *********, е търговско дружество регистрирано в Република България, със седалище и адрес на управление- гр. ***, ул. ***, представлявано от изпълнителните си директори.

На 10.09.2024г. от страна на служители в дирекция „Икономика и търговска дейност“ на Столична община- М. И. и свидетеля Н. А., била извършена проверка на търговски обект- магазин, находящ се в гр.***, бул.***, търговски център ***, стопанисван от дружеството- жалбоподател *****. В хода на същата проверяващите установили спазване изискванията на Закона за защита на потребителите, в частност табела по чл.8 ЗЗП, обявени цени на стоките, както и издаване на документ за извършените продажби. При това обаче на експертите от дирекция „Икономика и търговска дейност“ при Столична община не било представено Заявление за работно време на стационарен обект, като такова не било депозирано в районната администрация.

Във връзка с проверката от страна на главен експерт И. бил съставен Констативен протокол № 2970/10.09.2024г., връчен на служител в обекта, като в същия била инкорпорирана покана за съставяне на АУАН по чл.40, ал.2 ЗАНН.

На 11.09.2024г. от страна на дружеството жалбоподател, в *** община, район *** било депозирано Заявление за работно време на стационарен търговски обект, регистрирано под номер РТР24-ТД26-1813/11.09.2024г., съгласувано от кмета на района на 13.09.2024г.

На 17.09.2024 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 236 от страна на М. И.- главен експерт в дирекция „Икономика и търговска дейност“, Столична община, с който срещу *** ** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 10.09.2024г. извършва в търговски обект магазин, находящ се в гр.***, бул.***, ***, без заявление за работно време на стационарен търговски обект, квалифицирано като нарушение на чл.4, ал.1 Наредбата.

Актът бил съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, в отсъствието на представител на санкционирания субект и на 09.10.2024г., връчен на представител на дружеството по пълномощие, като срещу същия са депозирани възражения.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № ***** на заместник кмет на Столична община, на *** **, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.4, ал.1 от същата наредба.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Н. А. дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 236/17.09.2024 година, Наказателно постановление № *****, Констативен протокол № 2970/10.09.2024г., Заявление за работно време на стационарен търговски обект вх. № РТР24-ТД26-1813/11.09.2024г., Наказателно постановление № ***** и съдебния акт, с който е потвърдено, Заповед № СОА24-РД09628/10.01.2024г., Заповед СОА23-РД09-2665/19.12.2023г., известия за доставяне, покани, пълномощни.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля А., като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са подробни и достатъчно детайлни, като те по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, показанията на свидетеля А. съдържат сведения за участието в проверката и установените в хода на същата обстоятелства, в частност факта на описания в АУАН и НП пропуск. Приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, съдът възприема в цялост, като не намира основание за съмнение в автентичността или 2 достоверността, на който и да е от приложените документи. Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни, като от тях безпротиворечиво се установява фактическата обстановка възприета от съда, която не се спори и от страните. При това и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не се налага по-подробното обсъждане на всеки един от доказателствените източници.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административнонаказателната санкция, в рамките на преклузивния срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, с оглед, на което се явява се допустима, а разгледана по същество налага изменение на издаденото наказателно постановление по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 236/17.09.2024 година, който е съставен от главен експерт в дирекция "Икономика и търговска дейност" на Столична община, изрично оправомощен със Заповед № СОА23-РД09-2665/19.12.2023г., издадена на основание чл. 35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.2 Наредбата. Наказателното постановление № *****, също е издадено от компетентен орган, съгласно чл.35, ал.3 Наредбата вр. чл.22, ал.5 ЗМСМА и Заповед № СОА24-РД09-628/10.01.2024г. на кмета на Столична община.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като същите са съставени в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. На следващо място АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, в частност достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и нарушената правна разпоредба, като не се констатират дефицити нито в съдържанието, нито в процедурата по съставянето и предявяването им, които да се определят като процесуални нарушения от категорията на съществените. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, като същите съдържат данни за всички съставомерни елементи на нарушението по чл.4, ал.1 от Наредбата, а именно време и място, както и факта на работа на търговския обект, за който не е заявено работно време в местната администрация. Начинът, по който са установени описаните от АНО факти, респективно извършените проверки на място или по документи, не е част от описанието на нарушението и задължителното съдържание на наказателното постановление, предвид на което и отсъства соченото в жалбата нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

С обжалваното наказателно постановление (НП) № ***** година на заместник кмет на Столична община, на дружеството-жалбоподател ***** ** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за допуснато нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата.

Посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт, регламентира изискването за подаване на информация до районната администрация чрез депозиране на Заявление за работно време на стационарен търговски обект. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение на правилото на чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, като безспорно е констатирано, че към момента на извършване на проверката в работещ търговски обект на ***** **, находящ се в гр.***, бул. ***- 10.09.2024г., по отношения на същия пред местната администрация не е било депозирано Заявление за работно време на стационарен търговски обект. Предвид на това са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството- жалбоподател, като доколкото задължението 3 за подаване на посоченото заявление следва да бъде изпълнено преди обекта на започне да функционира.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не се налага изследване на субективната страна на деянието.

При това правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството за извършено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата. За нарушаване на посочената разпоредба чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.

Наложената имуществена санкция от 1000 лева е в размер по близък до минималния, който обаче съдът намира, че не е правилно индивидуализиран. От една страна, действително са налице данни за предходно извършено нарушение, а именно констатираното с Наказателно постановление № *****, влязло в сила на 13.09.2023г., което формално прави настоящото нарушение реализирано в условията на повторност по смисъла на §1, ал.2 ЗАНН. Това обстоятелство по правило води до приложимост на по-тежката санкционна норма на чл.36, ал.2 Наредбата. Пропускът на наказващата администрация не може да бъде коригиран в настоящото производство с оглед забраната за reformatio in peius, но факта на предходното нарушение следва да бъде отчетен при индивидуализация на санкцията, като отегчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна следва да се отчете, че пропускът за подаване на заявлението е бил отстранен още на 11.09.2024г. т.е. още в деня следващ този на констатирането му. Наред с това следва да се държи сметка и за обстоятелството, че конкретният търговски обект се намира в търговски център тип "мол", предвид, на което нито работата, нито зареждането и обслужването му въобще, са свързани с неудобства за обитателите на жилищни сгради или натоварване с допълнително паркирани на части от пътна мрежа МПС. Видно от изложеното налице са редица смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на санкцията, което не е сторено от наказващия орган. С оглед на това съдът намира, че са налице основания за изменение на наказателното постановление в насока редуциране размера на имуществената санкция, отчитайки наличието не едно отегчаващо и няколко смекчаващи обстоятелства, като намира, че съответна на целите на чл.12 ЗАНН се явява имуществена санкция в размер на 600 лева. Същият от една страна е двукратно по-висок на предходната санкция, а от друга отчита по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение.