Решение № 5 от 09.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002104419 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 3824/01.08.2024 г. по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 834/19.06.2023 г. по въззивно гр.д. № 1281 /2022 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Я. Л. С. срещу ЗАД „Алианц България“ е уважен за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2015 г. и в частта, с която ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на Я. Л. С. сумата 1 036 лева разноски пред СГС съобразно уважената част от иска и ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на СГС сумата 400 лева държавна такса и на САС 200 лева държавна такса..

В останалата част, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните в хода на производството свидетелски показания в цялост и да изложи мотиви защо кредитира 1 една част от тях, а не кредитира друга част?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи.

Двата въпроса са сходни, вторият е по-общ. Въпросите са по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК.

По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС, с която им е даден положителен отговор, отразена и в посочените от жалбоподателя решение № 493/05.03.2013 г. по гр.д. № 236/2012 на I г.о., решение № 97/15.09.2020 г. по гр.д. № 2479/2019 г. на IV г.о., решение № 163/03.02.2021 г. по гр.д.

№ 123/2020 на IV г.о. и решение № 134/08.12.2021 г. по гр.д. № 1081/2020 г. на IV г.о., постановени в производства по чл.290 ГПК, по изложените в тези съдебни решения съображения.

Настоящият съдебен състав приема, че най-пълен отговор на втория въпрос, който е по-общ (отнася се до всички събрани поделото доказателства и съдържа в себе си отговор и на първия въпрос) е даден в решение № 97/15.09.2020 г. по гр.д. № 2479/2019 г. на IV г.о.: В раздел І, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 година изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях… От мотивите към съдебното решение се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл.235, ал.2 от ГПК - да установи правно релевантните за спора факти, като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, като разпоредбата на чл.12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право.

Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои от тях и защо приема за 2 достоверни и защо, и кои не.

Към това няма какво да се добави.

Ответникът по касационната жалба Я. Л. С. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

По делото не се твърди и не се установява влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд.

Срещу водача на автобус по линия № 111 в София е образувано, водено и прекратено предварително производство, т.к. е прието, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК.

Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд.

Поради това за изясняване на механизма на пътното-транспортно произшествие (ПТП), при което е пострадала ищцата, СГС е допуснал съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

От заключението се установява, че за ПТП не е съставен констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП.

Изводът на вещото лице е, че водачът е ускорил от място плавно след спирка, като е достигнал скорост около 20 км/ч, когато е предприел „аварийно спиране поради внезапно възникнала опасност“ (кавичките са поставени и в мотивите на САС). От рязкото намаляване на скоростта е възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на пътничката С. (ищцата), вследствие на която тя се е изпуснала от дръжката, за която се е била хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при което са се реализирали ударни сили по тялото и от интериора на автобуса.

Според въззивния състав изводът на вещото лице, че аварийното спиране е поради внезапно възникнала опасност почива на предположения. При липса на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението, или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първостепенния съд, че водачът на автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е необоснован.

В този смисъл въззивният съд е приел, че САТЕ, на основание чл.202 ГПК, следва да бъде обсъдена заедно с другите доказателства по делото.

Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свидетелката Г. Т., която е пътувала в същия автобус и е била очевидец на рязкото спиране на автобуса и на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия, поради което въззивният съд кредитира нейните показания. Свидетелката не установява да е видяла 3 внезапна поява на друг автомобил, който да е станал причина водачът на автобуса да предприеме маневра рязко спиране с цел предотвратяване на удар с друго МПС.

Ето защо при съвкупна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства – САТЕ и свидетелски показания въззивният съд е приел, че процесното ПТП – аварийно (рязко) спиране на автобус, е в резултат на противоправно поведение на водача, който е нарушил разпоредби на ЗДвП: чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.24, ал.1, чл.132, т.2 на ЗДвП. При липсва на безспорни данни, че рязкото намаляване на скоростта на процесния автобус е било необходимо за предотвратяване на ПТП, е налице противоправно поведение на водача на автобуса. И че не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд е направил изводи за претърпените от ищцата травматични увреждания, причините за тях, лечението, болките и страданията от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от събраните по делото медицински документи и гласни доказателства: в резултат на рязкото намаляване на скоростта на автобуса правостоящата Я. С. е изпуснала тръбата, за която се е държала, блъснала се е в шофьорската кабина и е полетяла напред, претърколила се е, ударила се е в таблото и е паднала по стълбите до първата врата, като си е счупила дясна ключица и третото ребро вдясно без разместване на костните фрагменти. Въззивният съд е изложил изводите си за претърпените от пострадалата Я. С. страдания, неудобства и грижи.

Въззивният съд е изложил мотиви и за наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е неправилно, поради неправилния извод, че водачът на автобуса е нарушил правилата на ЗДвП, който е основан на неправилните фактически изводи за механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП) и причините за настъпването му.

Неправилните изводи се дължат на това, че въззивният съд немотивирано е отказал да кредитира приетото по делото заключение на вещото лице и е основал изводите си на част от събрания доказателствения материал, без да направи извод за причината за настъпването на процесното ПТП (за причината за внезапното спиране на автобуса);

Неправилно са кредитирани отчасти свидетелските показания на свидетелката Г. Т., която не е видяла внезапната поява на друг автомобил; Въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания в частта, в която същата заявява, че към момента на инцидента е седяла с гръб към водача, но от хората в автобуса е разбрала, че е имало насрещен автомобил, защото хората се развикали, че кола го е засякла и тогава разбрала, че кола е засякла автобуса; Въззивният съд не е обосновал защо не е 4 кредитирал тази част от показанията, на които кореспондират на изводите на вещото лице, запознало се с материалите на образуваното предварително производство.

Така жалбоподателят е обосновал довод за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, която се е отразила на правилността на извода за причината за внезапно предприетото от водача на автобуса спиране.

При установената практика на ВКС по правните въпроси и при наведените доводи на жалбоподателя, се налага да бъде извършена проверка как въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката Г. Т., разпитана от първоинстанционния съд.

Основателно е твърдението, че след като описва падането на ищцата Я. С. в автобус № в С., свидетелката Г. Т. заявява пред съда следното: От хората, които пътували в автобуса, разбрала, че е имало насреща автомобил. В автобуса се развикали, защото кола го е засякла и тогава свидетелката разбрала, че кола е засякла автобуса. Колата явно се е движела към Л., свидетелката не знае точно. Автобусът бил започнал да завива, тогава колата е изскочила. Свидетелката била по средата на автобуса, седнала на обърната седалка (с гръб към шофьора и посоката на движение), а пострадалата ищца била права и се държала за дръжката до свидетелката, тъй като нямало свободни седалки в автобуса.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на тази свидетелка са последователни, тя описва пътуването от качването до слизането на свидетелката и пострадалата от автобуса.

Правилно въззивният съд е приел, че свидетелката е очевидец на рязкото спиране на автобуса и на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия за това и че показанията и имат значение за установяване на механизма на произшествието.

Но според настоящия съдебен състав от показанията на свидетелката е видно, че тя има непосредствени впечатления и за реакциите на останалите пътници в момента на рязкото спиране на автобуса и падането на пострадалата (ищцата Я. С.), макар и да не е видяла внезапната поява на автомобил пред автобуса, тя твърди какво е чула от други пътници. Впечатленията от чутото също са непосредствени.

Поради това настоящия съдебен състав приема за основателен довода на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил точно тази част от показанията на свидетелката, които са за обстоятелства, които имат значение за спора.