Решение № 222 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500365 по описа за 2025 година На 09.04.2025 г. директно в Плевенски Окръжен съд е постъпила изпратена по пощата на 07.04.2025 г. молба от А. Л. Б., към която е приложено съобщение от 20.03.2025 г., адресирано до молителя по изп.д.

№20178150400977 на ЧСИ Т. К.. С него А. Л. Б. е уведомен, че във вр. с негова молба за заличаване по давност на задължения и за вдигане на запори, ЧСИ отказва да прекрати изп. дело поради липса на правно основание и липса на искане за прекратяване на изп. дело от страна на взискателя. От молба става ясно, че изп.д. №20178150400977 на ЧСИ Т. К. е образувано срещу А. Л.

Б., „без да е подписвал договори за заем и да е получавал кредити“.

На 09.04.2025 г. Плевенски Окръжен съд е счел, че ст.д. за жалба по чл.436 от ГПК и е изпратил същата на ЧСИ за администриране.

На 30.04.2025 г. А. Л. Б. е подал възражение, целящо уточняване предмета на обжалване и е внесъл ДТ 25 лв.

На 02.05.2025 г. във вр. с жалбата на А. Л. Б., взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е депозирал писмени възражения, в които сочи, че изп. дело е образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. №176/2012 г. на Кнежански Районен съд в полза на „БАНКА ДСК“ЕАД-гр. София срещу В. С.

1

М. и А. Л. Б. като солидарни длъжници. „БАНКА ДСК“ЕАД-гр. София е цедирала вземането на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, съгласно договор от 16.08.2012 г. и именно „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД е поискало на 10.07.2017 г. образуването на изп. дело №20178150400977. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД е цедирало вземането на „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД, съгласно договор от 30.10.2017 г. и на 22.06.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е конституирано като взискател по изп.дело.

„ЕОС МАТРИКС“ЕООД счита, че правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнението, защото той не следи служебно за изтекла погасителна давност и защото ако бъде направено такова възражение, то следва да се разгледа от съда по исков ред.

На 30.04.2025 г. директно в Плевенски Окръжен съд е постъпило възражение и от другия длъжник В. С. М. с искане да бъде прекратено изп. дело №20178150400977.

На 30.04.2025 г. Плевенски Окръжен съд е счел възражението на В. С. М. за жалба по чл.436 от ГПК и я е изпратил на ЧСИ за администриране, но няма данни такова да е извършено. Така е вероятно защото във „възражението“ от 30.04.2025 г. на В. С. М. фактически се съдържа искане до ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, по което няма данни за съответно произнасяне /т.е. няма обект на обжалване по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК/.

Със съобщение от 08.05.2025 г. ЧСИ е изпратил в Плевенски Окръжен съд за разглеждане по компетентност само молбата от 09.04.2025 г. на А. Л. Б., имаща характер на жалба. Настоящото производство цели разглеждане само на тази жалба. Същото следва и от писмените обяснения на ЧСИ Т. К. от 07.05.2025 г. В тях се твърди, че въз основа на изп. лист първоначално е било образувано изп.д. №20138150400692 на ЧСИ Т. К., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че по новообразуваното изп.д.

№20178150400977 са постъпвали молби от взискателя за извършване на изп. действия и такива са били извършвани, както са конкретно посочени – така че да няма основание за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. ЧСИ се позовава на ТР №2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно погасителната давност ЧСИ сочи, че не е в неговите правомощия да преценява дали е изтекла и дали е настъпил погасителния ефект.

Чрез проверка относно редовността на жалбата при съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК, както и 2 относно допустимостта на жалбата, предвид лимитативните възможности, визирани в чл.435 от ГПК, Плевенски Окръжен съд намира, че жалбата е редовна и допустима, защото:

ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:

Съгласно чл.433, ал.1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.

439 или 440 ;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В случая длъжникът с молба от 21.02.2025 г. е поискал ЧСИ „да заличи всички задължения по давност“. Не е посочил откога докога е текла 3 погасителната давност, нито е представил съдебно решение по чл.439 от ГПК, установяващо погасяването по давност на процесните вземания, за чието принудително събиране е образувано изп. дело. В тази молба длъжникът не е твърдял, че взискателят не е искал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, т.е. не се е позовавал на настъпила перемпция и по този въпрос съдът не дължи произнасяне.

Отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение е обективиран в съобщението от 20.03.2025 г. /приложено към жалбата/, което е било връчено на длъжника на 24.03.2025 г. и е правилен, тъй като посоченото от длъжника основание за прекратяване не е сред изброените изчерпателно в чл.433, ал.1 от ГПК.

Ако А. Л. Б. счита, че вземането на взискателя по изп.д.

№20178150400977 на ЧСИ Т. К. е погасено по давност, започнала и изтекла без да е прекъсвана след издаването на изп. основание, то следва да сезира съда с отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК. Едва ако този иск бъде уважен, съответното решение може да му послужи пред ЧСИ като основание по чл.433, ал.1, т.7 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, обективирана в молба с вх.рег. №4276/09.04.2025 г., подадена директно в Плевенски Окръжен съд от А. Л. Б., с ЕГН: ********** – длъжник по изп.д. №20178150400977 на ЧСИ Т. К. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство въз основа на негова молба с вх.

№9021 от 21.02.2025 г., обективиран в съобщение изх. №17330 от 20.03.2025 г. по посоченото изп. дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5