Определение № 878 от 22.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. София, 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500709 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. Д., чрез процесуалния му представител – адв. Ц. С. от САК, срещу разпореждане № 1371 от 28.08.2023 г. на ДСИ към РС – Сливница, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната жалба му против постановление за прекратяване на изпълнително производство № 10/2014 година, по което е взискател.

В частната жалба се твърди, че постановлението на ДСИ към РС – Сливица от 26.04.2019 г., с което е прекратено изпълнително дело № 10/2014 г., не е било изпратено на М. Д. – взискател по същото.

Също така се сочи се в постановлението не е отбелязано дали може да се обжалва, пред кой орган, в какъв срок и по какъв ред. Поради тези причини в подадената срещу постановлението жалба от 24.08.2023г., както и в настоящата частна жалба, се прави искане срокът за обжа лване да бъде възстановен. Поддържа се, че незаконосъобразно ДСИ се е произнесъл по жалбата, като я е оставил без разглеждане. Отправено е искане за отмяна както на постановлението, така и на разпореждането на ДСИ.

Частната жалба е администрирана по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, като препис от нея е изпратен на Л. Д..- Т. (дъщеря на взискателя). В законоустановения срок тя е изразила становище, че се присъединява и поддържа подадената частна жалба, в качеството си на взискател по делото.

С допълнителна молба от адв. С. е уточнено, че взискатели по 1 изпълнителното дело са М. Д. и Л. Д.. – Т., като искането им е за отмяна на разпореждането и връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Съдът, след като разгледа частната жалба и допълнителната молба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 10/2014 по описа на ДСИ към РС - Сливница е образувано по молба с вх. № 103/20.02.2014 г. от взискателя М. Х. Д., въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2014 г., издаден по гр. д. № 507/2014 г. по описа на Сливнишки районен съд, срещу длъжниците И. В.Г. и Л. С. Г. за следните суми: 1 520,40 лева – разноски пред първоинстанционен съд;

1 400,00 лева – разноски пред въззивна инстанция; 5 лева за издаване на изпълнителен лист; 500,00 лева – адвокатски хонорар.

С постановление от 26.04.2019 г.на ДСИ изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. Съдебният изпълнител е приел, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 29.10.2014 г., поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (не са поискани изпълнителни действия в продължение на две години) е констатирал настъпилото по силата на закона прекратяване на производството.

Съобщение за прекратяване на производството е получено лично от взискателя М. Д. на 27.05.2019 година.

В съдържанието на това постановление липсва отразяване дали същото подлежи на обжалване и ако подлежи в какъв срок и пред кой орган.

Жалба с вх. № 469 срещу постановлението е подадена от взискателя на 24.08.2023 г. чрез ДСИ до Софийски окръжен съд.

С разпореждане № 1371 от 28.08.2023 г. ДСИ към РС – Сливница е върнал подадената срещу постановлението жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като е счел същата за просрочена. Разпореждането за връщане на жалбата е съобщено на взискателя на 12.09.2023 г., който в законоустановения едноседмичен срок го е обжалвал с настоящата частна жалба.

При така установените факти съдът прие следното от правна страна.

Предмет на настоящата въззивна проверка е разпореждането на ДСИ, с което е върната жалбата срещу постановлението за прекратяване.

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жа лба е основателна поради следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва: 1. отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния 2 изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Редът за подаване на жалбата е посочен в чл. 436 от ГПК, който в уредбата си към датата на издаване на постановлението - 26.04.2019 г., е предоставял на жалбоподателя едноседмичен срок за обжалване. В ал. 1 на цитираната норма е посочено, че срокът започва да тече от деня на извършване на подлежащото на обжалване действие, ако страната е присъствала при извършването му, като във всички останали случаи, срокът започва да тече от деня на съобщението. В компетентността на съдебния изпълнител е преди да администрира подадената жалба, да извърши формална проверка за допустимостта й – подадена ли е в срок, от страна която има право на жа лба, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена ли е дължимата държавна такса.

Предпоставките за връщане на жалбата са визирани в чл. 262, ал. 2 от ГПК, към съответното приложение на която разпоредба препраща чл. 436, ал. 4 от ГПК. Съгласно посочените норми жалбата се връща от администриращия орган ако е подадена след изтичане на срока за обжа лване или когато не са отстранени в срок допуснатите нередовности.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че срокът за обжа лване не започва да тече, ако той не е посочен на страната в съдържанието на акта, който подлежи на обжалване.

В настоящия случай жа лба е подадена срещу акт, който законът определя като обжалваем – постановление на съдебен изпълнител, с което е прекратено изпълнителното производство (чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК).

Пропускът на съдебния изпълнител да посочи реда и срока за обжалване на така издадения от него акт, не може да се третира във вреда на взискателя.

След като нито в постановлението, нито в съобщението, с което взискателят е уведомен за прекратяването, е посочена възможността за обжалване, то срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г) не е започнал да тече и не е изтекъл, както погрешно е приел съдебният изпълнител.

Ето защо в случая не е било налице соченото от съдебния изпълнител основание за връщане на жалбата, напротив – за него е съществувало задължение да я администрира и след като проведе процедурата по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК да я изпрати за произнасяне по съществото й на Софийски окръжен съд.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане за връщане на жа лбата като просрочена следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата на взискателя от 24.08.2023 г. - върната за администрирането й от съдебния изпълнител.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 1371 от 28.08.2023 г. на ДСИ към РС – Сливница, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната жа лба с вх. № 469/24.08.2023 на взискателя по изпълнително производство № 10/2014, против постановление за прекратяването му.

ВРЪЩА изпълнително дело № 10/2014 г. на ДСИ към РС – Сливница за администриране на жалба с вх. № 469/24.08.2023 г., съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4