Решение № 149 от 27.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201910 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. Б. В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Бургас, * против Наказателно постановление № 251а-719/29.10.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР– Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 9 от Заповед № РД-01-124/20.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят е излязъл за съвсем кратко време в градинката пред блока си, за да разходи кучето си. Допълва се, че животното е било с временно неразположение, което е налагало по-честото му извеждане, а отделно жалбоподателят е полагал грижи и за малкото си дете.

Сочи се, че В. е бил поставил шал около устата си, както и че край него не е имало никакви други хора.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.

Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са 1 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 09.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 12.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.04.2020 г. около 10.30 часа св. Д.В. – полицай при 05 РУ-Бургас, изпълнявала служебните си задължения в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, когато забелязала, че в градинката до бл. 24 се намира жалбоподателят, който разхожда куче, без обаче да има поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки въведените изисквания с цитираните по-горе Заповеди.

При тези факти св. В. преценила, че с поведението си В. е нарушил разпоредбата на чл.

209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с т. I подточка 9 от Заповед № РД-01-124/20.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място му съставила АУАН с бл. № 548949/30.04.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I подточка 9 от Заповед № РД-01-124/20.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал в градинка пред блока, без да има поставена маска, но уточнява, че това е било за кратко време, без до него да има други хора.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма 2 степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 10).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита, че в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвеждат съответните изисквания.

По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби, от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен).

В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“ (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).

На съда е известно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната същност на процесните заповеди, като въпреки това се придържа към виждането, че заповедите на министъра са общи административните актове, поради следните причини.

3

Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.

От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в последствие е отменена, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.).

Първоначалното действие на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването до 26.04.2020г., а в последствие със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. до 13.05.2020г. (и трите 4 цитирани в АУАН и НП), поради което и към 30.04.2020г. е пораждала правно действие.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на „открито обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. под „обществено място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване.

Няма спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно – градинка пред блок, поради което и забраната по т. I.9 е важала. В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са приели, че формално се касае за административно нарушение.

Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.