Определение № 5010 от 19.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 19.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Частно касационно гражданско дело № 20268003102107 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 1608 от 31.03.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 430/2026 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 17106 от 08.12.2025 год., постановено по гр. дело № 5756/2025 год. по описа на Районен съд – Варна, с което е върната исковата молба на Ж. И. Д. на основание чл. 130 ГПК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е предявен иск за установяване на престъпни обстоятелства по чл. 124, ал. 5 ГПК във връзка с договор от **.**.**** год. и договор за групов строеж от **.**.**** год. за строителство на парцел *, кв. ** и ДДД от **.**.**** год. на новопостроена жилищна сграда на парцел **, *, *, *, кв. **, *-ми п.р. на [населено място]. Д. И. Р., в качеството му на заместник директор на Районна дирекция Български спортен тотализатор при Б. и Н. Г. Р., в качеството й на главен счетоводител, ги били принудили да подпишат тези договори в полза на поделението на едно държавно предприятие /РД Български спортен тотализатор при БСФС/, което към 01.01.1984 год., 22.08.1984 год. и 15.02.1989 год. твърдяло собственост на [улица] имот пл. № * върху магазин с фурна построен на ** кв.м. с кубатура ***.** куб.м., въз основа на нотариален акт № ** от **.**.**** год., която собственост реално била погинала през месец октомври 1983 год. в изпълнение на разрешение за строеж № 129 от 07.10.1983 год. Правния си интерес жалбоподателката обосновала с това, че установяването на престъпното обстоятелство е от значение за отмяна на влезли в сила съдебни решения, 1 които са постановени въз основа на тези договори – чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Неправилно въззивният съд бил приел, че релевираната претенция е недопустима, поради липсата на правен интерес, както и че в случая се касае за трето лице, извън участниците в производството по делата, по които са постановени решенията, чиято отмяна ще се претендира, а обстоятелството, че лицата Д. И. Р. и Н. Г. Р. са имали представителни функции спрямо ответника в едно извънпроцесуално отношение или че същите са били страни по договор, са извън обхвата на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложното поле на тази разпоредба включвало случаите на влязла в сила присъда за престъпно създаден документ. С предявения иск се целяло установяване със сила на присъдено нещо, че документите са създадени по престъпен начин с осъществена принуда, като в случая осъществената принуда била престъплението при подписване на договорите /чл. 214, ал. 1 НК/, като правният интерес от търсената защита се извеждал и от нормата на чл. 24, ал. 1, т.

3 НПК /наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност/. В исковата молба били изложени твърдения за наличието на престъпление при подписване на договорите, т.е. източник на неправилността на решението било извършено престъпление при подписване на документи. Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК бил предвиден като самостоятелен иск и нямало ограничения за предявяването му във времето, след като били налице неговите предпоставки за допустимост на иска при наличие на правен интерес за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК касаят престъпно обстоятелство, което е въздействало на преценката на съда, т.е. престъплението да е осъществено в рамките на процесуалните действия на съда/страните/техните представители, тъй като в исковата молба нямало твърдения, че договорите са подписани по време на висящите дела, по които са постановени решенията, чиято отмяна ще се иска. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Съдът процедирал ли е в несъответствие с дадените разяснения в мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 5/2012 год., постановено по тълк. дело № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че общото във всички хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление, като е приел, че „хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК касаят престъпно обстоятелство, което е въздействало на преценката на съда, т.е. престъплението да е осъществено в рамките на процесуалните действия на съда/страните/техните представители; че в случая се касаело за трето лице, извън участниците в производството?

2/ Съдът процедирал ли е в несъответствие с разясненията дадени в Тълкувателно решение № 20/1968 год. на ОСГК на ВС, където е прието, че целта на уредения с разпоредбата на чл.

124, ал. 5 ГПК иск е да се установи дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответната присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние, след като целта на уредения в разпоредбата на чл. 124, 2 ал. 5 ГПК иск е да се установи дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния наказателнопрацесуален път, предвид това, че възможността да се ангажира наказателна отговорност на извършителите по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е погасена с изтичането на законоустановения давностен срок и да бъде постановена съответната присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние от значение за отмяна на влезли в сила съдебни решения?

3/ След като ищецът твърди, че наказателното преследване е изключено по давност според нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство и след като твърди, че основание да не се образува наказателно производство е погасената наказателна отговорност поради давност и след като ищеца твърди, че при невъзможност за осъществяване на наказателно преследване поради наличие на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, предвидено в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, следва ли да се приеме, че е налице твърдяната от ищеца отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК и сочената от ищеца процесуална предпоставка законът свързва ли с наличието на правен интерес?

4/ При изложени твърдения в искова молба и в следващи уточняващи молби, че решение при уважаване на иска по чл. 124, ал 5 ГПК е от значение за отмяна на влезли в сила съдебни решения, стои ли извън обхвата на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, след като извършителите на престъпленията не са били страни в производствата по делата решенията по които ще се иска отмяна, поради което за ищцата липсва правен интерес от предявения иск ?

5/ След като ищецът подробно е изложил факти и обстоятелства, с които мотивира правния си интерес от исковете по чл.124, ал. 5 ГПК от значение за отмяна на влезли в сила решения – обоснован правен интерес от предявените искове за установяване на престъпни обстоятелства с факта, че за извършените престъпления е изтекла абсолютната давност, препятстваща възможността за провеждане на наказателно преследване /чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК/; с посочване също, че решението по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК ще послужи за сезиране на ВКС с молба по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения; и след като в уточняващи молби в изпълнение на подробни указания на първоинстанционния съд, ищцата е индивидуализирала всеки от предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК с предмет, страни, фактически основания на претенцията чрез посочване на конкретни твърдения за извършеното от всеки от посочените ответници престъпления и петитуми на заявените до съда искания, това, достатъчно ли е било да се приеме, че въз основа на изложените в исковата и уточняващите я молби фактически твърдения и формулиран въз основа на тях петитум да обусловят извод за предявени от ищцата обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства по смисъла на чл.

214, ал. 1 НК при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК по отношение съставянето и подписването на договорите, и след като в случая се твърди, че решенията по исковете ще послужат като основание за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на 3 влезли в сила решения по предявени с участието на ищцата съдебни производства, правен интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е налице и искът е допустим?

6/ Поисканата СТЕ в уточняваща молба вх. № 83431/ 06.10.2025 год. относима, допустима и необходима ли е била за разкриване на спора от фактическа страна за установяване на престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 214, ал. 1 НК при условията на чл. 213а, ал. 2, т.

4 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК по отношение на ответниците за съставянето и подписването на договор от **.**.**** год., договор за групов строеж от **.**.**** год. за строителство на парцел *, кв. ** върху държавна земя с получено право на строеж, съгласно Заповед № 129/07.10.1984 год. на Председателя на ИК на ОбНС – В. и ДДД от 15.02.1989 год. на новопостроена жилищна сграда на парцел **, *, *, *, кв. **, *-ми п.р. на [населено място] върху държавна земя, съгласно Заповед № 129/07.10.1984 год. на ОбНС – Варна, като заключението по СТЕ може ли да послужи като основание за установяване по надлежния ред със съдебно решение на престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 214, ал. 1 НК при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК по отношение съставянето и подписването на договорите, които са предмет на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК?

7/ След като в редица решения по чл. 290 ГПК на ВКС на РБ е застъпено становището, че преценката за вероятната основателност на молбата за отмяна на влязло в сила решение въз основа на влязло в сила решение по иск по чл.124, ал. 5 ГПК не е от компетентността на сезирания с последния иск съд, а е единствено в правомощията на съда, компетентен да се произнесе по основателността на молбата по чл. 303 и сл. от ГПК, и след като са застъпени становищата, че преценката за вероятната основателност на молба за отмяна, основана на решение по иск на основание чл. 124 ал. 5 ГПК, не съставлява основание за преценка относно наличие или не на правен интерес от последния установителен иск, въззивният съд процедирал ли е в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че “хипотезите на чл.

303, ал. 1, т. 2 ГПК касаят престъпно обстоятелство, което е въздействало на преценката на съда. т.е. престъплението да е осъществено в рамките на процесуалните действия на съда/страните/техните представители, както и че се е касаело за трето лице, извън участниците в производството“, както и че „ съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 год., молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима“ и тези изводи на въззивния съд имал ли отношение при искане да се постанови решение по иск на основание чл. 124, ал. 5 ГПК от значение за отмяна на влезли в сила решения и част ли са тези изводи от преценката му за допустимост на последния иск?

8/ Правилната преценка за наличие на правен интерес за допустимост на иска следва ли от твърдението ми, че решението по установителните искове ще ползвам като основание за отмяна на съдебни решения по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и въззивния съд процедирал ли е в отклонение с практиката на ВКС и с оглед разясненията дадени в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2012 год., ОСГТК, в което е застъпено становището, че “Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е 4 изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Следователно установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК“?