Решение № 98 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение 585/23.04.2025 г. по т.д. № 968/2023 г. на СГС, „Геострукт“ ЕООД е осъден да заплати на „Амакс Газ“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 530 075,05 лева, представляваща възнаграждение по договор 20.03.2019 г. с включен ДДС, съгласно фактури № 1000059478/03.02.2020 г. за 3 532,82 лева;

№ 1000059480/03.02.2020 г. за 95 932.12 лева; № 1000060392/09.04.2020 г. за 39 799.37 лева;

№ 1000063045/14.09.2020 г. за 106 371.31 лева; № 1000064715/17.11.2020 г. за 213 878.18 лева; № 1000077060/18.01.2023 г. за 70 561,25 лева, заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване; 132 581,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежите на задълженията по всяка фактура, до 18.05.2023 г., като е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва над 132 581,09 лева до пълния предявен размер от 133 392,22 лева, представляваща мораторна лихва върху сумите по фактури № 1000059478/03.02.2020 г. и № 1000059480/03.02.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: 125 357,27 лева, представляваща възнаграждение по договор 04.05.2020 г. с включен ДДС, съгласно фактури № **********/11.01.2023 г. и № 1000077059/18.01.2023 г., заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване; 15 052,84 лева, представляваща мораторна неустойка по чл. 7.2 от договора за периода от деня, следващ падежите на задълженията по всяка фактура, до 18.05.2023 г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 81 057,46 лева, представляваща продажна цена на стоки с 1 включен ДДС, съгласно фактури № 100006315317.09.2020 г. за сумата 5 315,48 лева, с падеж 17.09.2020 г., № 1000063881/16.10.2020 г. за сумата 30 249.05 лева, с падеж 26.10.2020 г., № 1000064720/18.11.2020 г. за сумата 1 031.52 лева, № **********/01.12.2020 г. за сумата 23 114.08 лева, с падеж 01.12.2020 г., № 1000065562/30.12.2020 г. за сумата 10 228.44 лева, с падеж 30.12.2020 г., № 1000066240/15.02.2021 г. за сумата 11 118.89 лева, с падеж 15.02.2021 г., заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване; 20 750,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежите на задълженията по всяка фактура, до 18.05.2023 г., а върху вземането по фактура № 1000064720/18.11.2020 г. - за периода 29.12.2020 г. – 18.5.2023 г., като е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва над 20 750,03 лева до пълния предявен размер от 20 761,51 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по фактура № 1000064720/18.11.2020 г. за периода 19.11.2020 г. – 28.12.2020 г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:

32 011,40 лева, представляваща продажна цена на стоки с включен ДДС, съгласно фактури № **********/14.09.2020 г., с падеж 24.09.2020 г. и № 1000076972/11.01.2023 г., с падеж 11.01.2023 г., заедно със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване на задължението; 1 375.86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежите на задълженията по фактурите до 18.05.2023 г. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски съобразно чл. 78 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Геострукт“ ЕООД против тези части от горното решение, с които са уважени осъдителните искове за парични вземания по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по неплатени фактури, както и във връзка със сключен търговски договор между въззивника и въззиваемото дружество „Амакс Газ“ ООД. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и процесуалните изисквания, като от САС се иска да го отмени в атакуваните части и да отхвърли изцяло осъдителните искове, предявени против „Геострукт“ ЕООД. Претендира разноски.

С писмен отговор по чл. 263 ГПК, „Амакс Газ“ ООД оспорва жалбата като неоснователна и счита, че решението на СГС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът е оставил без уважение доказателствени искания към САС направени във въззивната жалба по съображенията, изложени в Определение 722/19.11.2025 г„ при което пред въззивния съд не са приемани нови доказателства.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Ищецът „Амакс газ“ ООД твърди, че между него, като изпълнител и продавач, и ответника „Геострукт“ ЕООД, като възложител и купувач, били налице облигационни правоотношения по силата на два договора изработка и два договора за продажба. На 20.03.2019 г. бил сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши СМР на обект, находящ се в гр. София, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, както следва: 1/ монтаж на вертикални коаксиални димоотводни системи - 10 броя, за димоотвеждане на хибридни кондензни газови котли; 2/ доставка и монтаж на сградна газова инсталация; 3/ доставка и 2 монтаж на отоплителна и охладителна инсталация за апартаменти 46 броя, всички описани в Приложение № 1, срещу възнаграждение от 1 120 791.76 лева с включен ДДС. Изпълнил задълженията по договора точно, работата - приета без възражения, но ответникът не заплатил част от дължимото възнаграждение в уговорените срокове - 5 дни от подписване на приемо-предавателни протоколи. Възнаграждението за извършените СМР на стойност 1 115 576,82 лева с ДДС фактурирал в 10 броя фактури. Неплатени били 530 075,05 лева с ДДС по 6 броя фактури, както следва: № 1000059478/03.02.2020 г. - 3 532,82 лева; № 1000059480/03.02.2020 г. - 95 932.12 лева; № 1000060392/09.04.2020 г. - 39 799.37 лева; № 1000063045/14.09.2020 г. - 106 371.31 лева; № 1000064715/17.11.2020 г. - 213 878.18 лева; № 1000077060/18.01.2023 г. - 70 561,25 лева. Възложителят изпаднал в забава, поради което в полза на ищеца възникнало и вземане за мораторна лихва в общ размер на 133 392,22 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 18.05.2023 г. На 04.05.2020 г. бил сключен договор, по силата на който се задължил да извърши СМР на обект в гр. София, кв. „Манастирски ливади - Запад“ - доставка и монтаж, вкл. тестване и въвеждане в експлоатация на отоплителна и охладителна системи на офиси № 1-12, описани в Приложение № 1. Макар да изпълнил точно задълженията си, ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение в общ размер на 125 357,27 лева с включен ДДС по 2 бр. фактури: № **********/11.01.2023 г. - 90 914,56 лева и № 1000077059/18.01.2023 г. - 34 442,71 лева. Уговореният срок бил 5 дни от датата на издаване на фактура. Съгласно чл. 7.2 от договора при забава в плащането възложителят дължал неустойка в размер на 0,1% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. За ответника възникнало и задължение за плащане на мораторна неустойка върху вземанията по описаните фактури в общ размер на 15 052,84 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 18.05.2023 г. По договор за доставка на стоки на обект в гр. София, м.

„Витоша ВЕЦ- Симеоново“ съгласно фактура № **********/14.09.2020 г. /с падеж 24.09.2020 г./ и фактура № 1000076972/11.01.2023 г. /с падеж 11.01.2023 г./ ищецът изпълнил точно, но ответникът не заплатил цената в размер на 32 011,40 лева в уговорените срокове.

Възникнало и задължение за мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 18.05.20232 г. в общ размер на 1 375,86 лева. По договор за продажба на стоки на обект в гр.

София, кв. „Манастирски ливади“ съгласно шест броя фактури, а именно: № 1000063153/17.09.2020 г. за сумата 5 315,48 лева/с падеж 17.09.2020 г./, номер №1000063881/16.10.2020 г. за сумата 30 249.05 лева /с падеж 26.10.2020 г./, №1000064720/18.11.2020 г. за сумата 1 031.52 лева /с падеж 18.11.2020 г./, № **********/01.12.2020 г. за сумата 23 114.08 лева /с падеж 01.12.2020 г./, № 1000065562/30.12.2020 г. за сумата 10

228.44 лева /с падеж 30.12.2020 г./, №

1000066240/15.02.2021 г. за сумата 11 118.89 лева /с падеж 15.02.2021 г./, ищецът изпълнил точно, но ответникът не заплатил цената в размер на 81 057,46 лева в уговорените срокове.

Възникнало и вземане за мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 18.05.20232 г. в общ размер на 20 761,51 лева. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до погасяване, като и разноските по делото.

3

Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношения по описаните в исковата молба договори, вкл. като оспорва подписите на управителя, положени върху двата договора за извършване на СМР /предвид неизпълнението на указанията, дадени с определението по чл. 374 ГПК - л. 294 от делото/. Поддържа, че ищецът изпълнил неточно в качествено, количествено и времево отношение. Навежда възражение за недостатъци в газовата система.

В първото редовно открито заседание от 05.06.2024 г. сочи, че при извършена проба на системата в два апартамента в сградата на бул. „Симеоновско шосе“ /№ Б8 и А1/ същата не могла да постигне зададените градуси на отопление и на охлаждане, както и че тези недостатъци били установени през лятото на 2023 г. и зимата на 2024 г. Евентуално поддържа, че вземанията за продажна цена и възнаграждение били погасени по давност.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззивният съд счита, че са предявени осъдителни съединени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

След събиране на писмени доказателства и изслушване на заключение по ССчЕ, съдът е уважил предявените искове с изключение на иска за мораторна лихва за сумата от 11,43 лв.

/разликата между над 20 750,03 лева до пълния предявен размер от 20 761,51 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по фактура № 1000064720/18.11.2020 г. за периода 19.11.2020 г. - 28.12.2020 г./, в която отхвърлителна част, решението на СГС е влязло в законна сила като необжалвано от никого.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба, а именно:

Ищецът /понастоящем въззиваем/ е представил договори от датите 20.03.2019 г. и 04.05.2020 г. за извършване на строително-монтажни работи. Въззивникът счита, че представеният от ищеца Договор от 20.03.2019 г. не е подписан от ответника. С оглед на това се твърди, че между страните не е налице валидна облигационна връзка, доколкото не е обективирано съгласие от страна на възложителя, тъй като същият не е положил подпис върху процесния договор. Поради това, се моли да се приеме за неправилно виждането на първоинстанционния съд, че е налице валидна облигационна връзка между страните.

Първоинстанционният съд бил приел, че облигационната връзка между страните е доказана и обосновавал изводите си с издадени и платени фактури, които не били предмет на настоящото производство, осчетоводени били само част от процесиите фактури и приемопредавателни протоколи, които не били и подписани от представител на ответника.

На следващо място, се твърди, че заплащането на фактури, вземанията, по които не били предмет на настоящото производство, не би могло да доведе до извод за валидна облигационна връзка въз основа на процесния договор от 20.03.2019 г. Ответникът не оспорвал, че е имал предходни облигационни отношения е ищеца, е оглед които са издадени фактури. Същите обаче са касаели други дейности, които са били възложени и приети в 4 предходен за процесния период и именно защото са приети, са били заплатени от ответника.