Акт от 07.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е

Н И Е

N 93

Гр.Велико Търново 07.04.2020г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев

Ивелина Янева при секретаря М. Н.и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10047 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 620 / 22.12.2020г., постановено по АНД № 20204110201656 по описа на ВТРС за 2020г., с което е отменено наказателно постановление № 536738-F544854 / 14.09.2020г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕООД „Мастерс” е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1, вр. ал.5 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от ТД на НАП –

Велико Търново, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за правилно ангажирана отговорност на един от участниците в гражданското дружество. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, ЕООД „Мастерс” като съдружник с 95% в ДЗЗД „Раховец 66”, не е изпълнило задължението си да подаде Справка-декларация за данъчен период м.01.2020г. в законоустановения срок до 14.02.2020г.

Административно наказващия орган приема наличието на нарушение на чл.125, ал.1, вр. ал.5 от ЗДДС и налага на съдружника имуществена санкция.

Въззивният съд приема, че неправилно е определено административно наказателноотговорното лице, тъй като по силата на чл.9, ал.2 от ДОПК неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица, поради което и наказателното постановление е отменено.

Настоящият състав намира крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за правилен, макар и не по изложените в решението доводи.

Цитираната разпоредба на чл.9, ал.2 от ДОПК действително приравнява неперсонифицираните дружества, каквото е гражданското дружество, на юридически лица. Това приравняване обаче е само за целите на производствата по ДОПК – „в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица”. Следователно гражданското дружество има статут на юридическо лице при регистрация, подаване на декларации, извършване на проверки и ревизии, плащане и възстановяване на данъци и осигурителни вноски. Производствата по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания се развиват по Закона за административните нарушения и наказания, а не по ДОПК, поради което и в тези производства липсва приравняване на гражданското дружество на юридическо лице. В конкретния случай разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗДДС изрично предвижда, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Следователно субект на административно наказателна отговорност не може да бъде неперсонифицирано дружество.

В конкретния случай административно-наказващия орган не представя доказателства както за съществуването на ДЗЗД „Раховец 66”, така и за наличие на регистрация по ЗДДС на този субект и за неизпълнение на задължение за подаване на справка-декларация. Липсата на тези доказателства препятства възможността на съда да извърши преценка за правилното приложение на материалния закон, включваща както субекта на отговорността, така и наличието на административно нарушение. Нито един от елементите на твърдяното нарушение не е доказан.

След като в административнонаказателната преписка и в делото не са представени договор за създаване на гражданско дружество, не може да се установи кои лица участват в него и как е извършено разпределението на отговорностите. Не само процентното участие в сдружението има значение при определяне на лицето, което следва да носи административно-наказателна отговорност. След като нарушението е свързано с неподаване на данъчна декларация, то от значение е кой от съдружниците отговаря за счетоводната отчетност. Следователно и пред съда не са представени от касатора доказателства за основателното образуване на административно-наказателното производство спрямо ЕООД „Мастерс”.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и допуснато при издаване на наказателното постановление процесуално нарушение – неправилно описание на нарушението. И в АУАН и в наказателното постановление е вписано, че в качеството си на задължено лице ЕООД „Мастерс” като съдружник в ДЗЗД не е подало данъчна декларация. Не става ясно кое дружество е регистрирано по ЗДДС - ЕООД „Мастерс” или ДЗЗД „Раховец 66”, както и кое от тях не е изпълнило задължението си за подаване на декларация. Възможно е и двете дружества да са регистрирани по ЗДДС, тъй като за целите на данъчното производство те са различни правни субекти. В тази хипотеза и двете дружества ще имат задължение за подаване на справка-декларация и от наказателното постановление не става ясно кой не е подал справката декларация. Едва от показанията на свидетелите се установява, че отговорността на ЕООД „Мастерс” е ангажирана за нарушение на ДЗЗД „Раховец 66”, но подобно допълване на фактите в хода на съдебно производство е недопустимо – всички факти за нарушението следва да са посочени в наказателното постановление.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620

/ 22.12.2020г., постановено по АНД № 20204110201656 по описа на ВТРС за 2020г., РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.