Определение № 872 от 01.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 872 гр. София , 27.11.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601287 по описа за 2020 година при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното от съдия Букова внчд № 1287 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба от осъдения Н. С. А. и защитника му срещу определение на СГС, 11 с-в от 05.11.2020 г. по нчд № 3672/20 г., с което е оставена без уважение молбата на А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента наказание лишаване от свобода. Направено е искане за уважаване молбата на осъдения, тъй като същият има награди за добро поведение без да е наказван за престоя си в затвора и затворническото общежитие. Не бил отчетен фактът, че работи, като му е предложен постоянен трудов договор след излежаване на присъдата, което сочи за трайно поправяне. Неправилно съдът е взел решение и изградил вътрешното си убеждение въз основа на даденото отрицателно становище на началника на СЦЗ.

Същото не почивало на пълен анализ на поведение на лишения от свобода, с когото не е бил провеждан разговор с психолог или социален работник, които да установят актуални проблемни зови за преодоляване. не е отчетено и семейното му положение на многодетен баща, както и че съпругата му е с ТЕЛК.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:

Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от 1 легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.

Лишеният от свобода Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода от осем години, определено му по нчд № 1/17 г. на РС Ихтиман като общо такова за престъпления по чл.115, вр. чл.18, ал.1, по чл.339, ал.1 НК и по чл.191, ал.2 НК, като преди това е търпял наказание пробация за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, а през 2005 г. му е наложено наказание глоба за престъпление по чл.129 НК. Началото на изпълняваното наказание лишаване от свобода е поставено на 25.05.2016 г., като към 05.11.20 г. след зачитане на предварителен арест и положен труд осъденият е изтърпял 6 г., 8 м и 18 дни, а остатъкът от същото е в размер на 1г., 3 м. и 12 дни. Според приложения по делото доклад А. няма констатирани нарушения на реда и наложени наказания, а е награждаван общо шест пъти. След първоначален престой в Затвора гр. *** на 10.06.2016 г. е бил преразпределен в ЗОЗТ „***“, където от 20.02.2019 г. е прекатегоризиран в открит тип. Адаптирал се лесно и имал дължимото поведение без агресивни прояви. Освен това бил трудово ангажиран като общ работник във фирма „Макро кор“, където се справял добре с възложената му работа. Като дефицитни зони при него са очертани уменията му за мислене и конкретно за пълно осъзнаване на проблемите, което води до известни затруднения при решаването им, неосъзнаване в пълна степен на последиците от собствените действия, импулсивност и непризнаване в пълна степен вижданията на останалите хора в социума. В тази връзка от първоначалните стойности на риска от рецидив – оценен на 39 т. е отчетен спад до общо 32 точки в зоните на образованието, начина на живот и обкръжение, както и междуличностни проблеми, но не и в умения за мислене. Планът за изпълнение на присъдата не е реализиран в цялост, тъй като били заложени цели, свързани с отчетените дефицити, като е акцентирано на необходимостта за се затвърди и реализира корекционния процес в условията на лишаване от свобода, като се мобилизират и развият уменията за самоконтрол, последователност и целеполагане, обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение, постоянство и изграждане на трудови навици, както и придобиване на умения за справяне с житейските проблеми. Даденото по молбата на осъдения становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е посочено, че макар да са налице формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, все още рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен и не са изпълнени в цялост целите и задачите в плана на присъдата. За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е отчел изтичането на повече от половината от наложеното наказание, но е приел, че не е налице поправяне в нужната степен с оглед несъществената промяна в риска от рецидив при неколкократното осъждане на лицето, както и неизпълнения план на присъдата.

Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция, 2 като прие, че законосъобразно е отчетено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1, т.1 от НК по отношение на осъдения А., но не и тази по чл.439а НПК за наличието на достатъчно доказателства за поправяне на лицето. За да мотивира решението си, СГС е обсъдил изготвения доклад за лицето, позовавайки се и на даденото становище по молбата от страна на затворническата администрация, което е напълно логично, след като именно лицата, натоварени с дейността по изпълнение на наказанието имат найнепосредствени и преки впечатления от този процес. Тяхното мнение, макар и необвързващо преценката на съда, следва да бъде отчитано и е от значение за изводите относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, още повече когато то е подкрепено и от останалите данни по делото и не е опровергано дори и от самите твърдения на осъденото лице. В процесния случай в жалбата се акцентира на безспорно установената негова трудова ангажираност, както и на очевидно отчетения като започнал поправителен процес. От решаващо значение е обаче обстоятелството, че все още не са преодолени очертаните проблеми, свързани с начина на мислене, разпознаване на проблемите и способностите за решаването им, заради което в тази дефицитна зона не е настъпила промяна в точките от първоначално отчетения риск от рецидив. Макар настоящият престой на осъдения в пенитенциарно заведение да е първи по ред, осъждането му за тежко посегателство срещу личността, както и предходно налаганите му наказания за други престъпления, сочат за необходимостта от въздействие спрямо него в по-продължителен времеви период, през който да се приложи в пълнота плана на присъдата му и да се гарантира трайност на отчетения като започнал поправителен процес. Поради това без да се отрича настъпилата положителна промяна, както и необходимостта осъденият да участва в отглеждането на децата си, се налага изводът, че към настоящия етап все още се налага продължаване на корекционната работа с него съобразно плана на присъдата с прилагане принципа на прогресивната система.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да потвърди атакуваното определение на СГС като правилно и обосновано.

Водим от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 11с-в от 05.11.2020 г. по нчд № 3672/20 г., с което е оставена без уважение молбата на Н. С. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода, наложено по нчд № 1/17 г. на РС Ихтиман.

3

Председател:

Членове:

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4