Решение № 748 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104908 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Ник-Маш Трейд“ ЕООД, ЕИК 204163235 против „Стойчев и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1227, 10 евро /2400 лева/ с вкл. ДДС – главница, представляваща незаплатена сума по фактура № ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до – 15.03.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 121, 69 евро /238 лева/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода ****** г. – 15.03.2024 г.

Ищецът твърди, че продал на ответника стока – вентилатор втора употреба, за което е издал фактура № ****** г. в размер на 2400 лева с вкл.

ДДС. Стоката била предадена в деня на издаване на фактурата, като била доставена от ищеца на служители на ответника в гр. П.. Посочва, че въпреки многобройните разговори, електронна кореспонденция по електронна поща, както и разменена кореспонденция по вайбър между управителите на двете дружества, плащане от ответника на процесната фактура не е постъпило.

Излага, че тъй като управителят на ответното дружество престанал да 1 отговаря на телефонните обаждания и на изпращаната писмена кореспонденция, с писмена покана от ****** г. управителят на ищеца поканил ответника да заплати фактурата в срок до ****** г., но въпреки това плащане отново не постъпило. Поради неизпълнение в срок на паричното задължение, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове.

Твърди се, че на ****** г. ответното дружество не било получило от ищеца вентилатор на стойност 2400 лева с вкл. ДДС, съответно не било получило и фактура.

Ответникът посочва, че е закупил вентилатор от ищеца, но на ****** г., за което била издадена фактура № ******/****** г. за ел. двигател на стойност от 1440 лева с вкл. ДДС и вентилатор на стойност 2400 лева с вкл. ДДС или на обща стойност от 3840 лева с вкл. ДДС, която била заплатена от страна на ответника на ****** г. Този вентилатор бил монтиран още през ****** г. във фабриката на ответното дружество.

Твърди, че през ****** г. управителят на ищеца изпратил запитване дали вентилаторът по тази фактура е заплатен, при което управителят на ответника проверил, че закупената от дружеството вещ е заплатена още през ******г.

Въпреки това, без знанието и съгласието на ответника, била издадена процесната фактура от ****** г. за вентилатор на същата стойност на продажната цена на закупения вече такъв с фактура от ****** г.

Оспорва да е получавал процесната фактура, като твърди, че същата не е осчетоводявана. Оспорва да е била осъществена продажба на вентилатор на сочената от ищеца дата, т.к. втори вентилатор ответникът нито бил заявявал, нито бил получавал.

Сумата за главница не се дължала по изложените съображения, поради което не се дължала и лихва за забава. Отделно, във фактурата не бил посочен падеж на задължението, за да се претендира обезщетение за забава от датата на счетоводния документ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Спорният въпрос по делото е налице ли е изобщо валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, а оттам и налице ли е задължение на ответника за плащане на процесната сума по фактура № ******г .

С проекта за доклад на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба, по което е престирал – предал е на ответника уговорената стока в посоченото количество, съобразно издадената фактура, 2 като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, която не е погасена, въпреки настъпване на падежа за плащане.

По делото е представена Фактура № ******г., издадена от ищеца „Ник – Маш-Трейд“ ЕООД с получател ответника „Стойчев и Син – ДС“ ЕООД.

По делото не е спорно, а и се установи от заключението на вещото лице по основната и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен състав, като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, че процесната фактура не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневника за покупки за съответния данъчен период и не е включена в справката-декларация по ДДС при определяне на резултата за съответния данъчен период. От заключението се установи още, че ищцовото дружество е включило процесната фактура с № ****** г. в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /дневници продажби, подадени от ищеца за м. **/****** г. към справка – декларация по ЗДДС с вх.

№ ****** г.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., ІІ т. о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. І т. о. на ВКС и много други, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата.

Това е така, доколкото договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му.

Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в това число и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по 3 делото.

Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена от ответника „Стойчев и Син - ДС“ ЕООД и не е ползван данъчен кредит по ЗДДС не води до извода, че между страните липсва облигационна връзка, доколкото нейното наличие може да се установи с всички способи на доказване. В настоящия случай, видно от представената по делото онлайн кореспонденция, събрана надлежно по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК, след изпращане на фактурата на управителя на ответника, същият не е възразил, че не дължи сумата, а е отговорил, че ще провери дали сумата е заплатена.

В този смисъл са и показанията на водения от ищеца свидетел В. Н., ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК. От неговите показания се установяват конкретните обстоятелства, наложили продажбата на процесния вентилатор и предаването му, заедно с фактурата, на служител на ответното дружество – В. Т.. От показанията на свидетеля Н. се доказа и предаването на процесната вещ.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н., доколкото същите са в унисон и с представената по делото онлайн кореспонденция. Видно от същата, още на ******г. на управителя на ответното дружество – на Д.С. е изпратена процесната фактура, заедно със снимката на предадения вентилатор. Стоката е получена от служител на ответника – В. Т., който е действал без представителна власт. При това положение, приложение следва да намери нормата на чл. 301 ТЗ, съгласно която ако едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

В настоящия случай, видно от онлайн кореспонденцията между страните, на ******г. – първата дата, за която са налице доказателства за узнаването от ответника, липсват доказателства управителят на дружеството да се е противопоставил на извършените без представителна власт действия.

При това положение, искът се намира за доказан по своето основание и по размер, доколкото размерът на исковата претенция не е спорен между страните – спорна е дължимостта на сумата.

С оглед основателността на иска за главница, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава.

Неоснователно е възражението на ответника, че в процесната фактура не е посочен падеж на плащане, поради което неоснователно се претендира законна лихва от датата на счетоводния документ.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако уговорено друго. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че предаването на стоката и на фактурата е станало в един и същи ден – на ******г. без между страните да е уговорено „друго“ по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ , поради което денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за ищеца на 4 основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като видно от представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, същият е направил разноски в настоящото производство и в производството по обезпечение на иска по ч.гр.д. № 4062/2024г. по описа на ПРС, XVIII гр. състав в общ размер на 1336, 54 евро /2616 лева/, които следва да му се присъдят с решението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СТОЙЧЕВ И СИН - ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439 да заплати н а „НИК – МАШ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 204163235 сумата от 1227, 10 евро /хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента/ с вкл. ДДС – главница, представляваща незаплатена сума по сключен между страните Договор за търговска продажба от ******г., за която сума е издадена фактура № ******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до – 15.03.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 121, 69 евро /сто двадесет и едно евро и шестдесет и девет евроцента/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода ******г. – 15.03.2024г.

ОСЪЖДА „СТОЙЧЕВ И СИН - ДС“ ЕООД, ЕИК 200513439 да заплати н а „НИК – МАШ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 204163235 сумата от 1336, 54 евро /хиляда триста тридесет и шест евро и петдесет и четири евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по обезпечение на иска по ч.гр.д. № 4062/2024г. по описа на ПРС, XVIII гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5