Определение № 665 от 12.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. С., 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.299 ал.2 ГПК.

Ищцата Е. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „ ЗОНА Б - 5 - 3“ блок 26, ап. 5, със съдебен адрес за призоваване: гр. С., 1517, ж.к. „ Сухата река“, ул. „ Константин Фотинов“, блок 66, вх. Б, ап. 18, чрез пълномощника адв. Д. Х. от САК, е предявила срещу „Е.“ ЕООД, с ЕИК ., с адрес: гр. С., п.к.1766, район Младост, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес Парк С., №1, бл.15, вх.А, ет.4, обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че не дължи следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15640/2012 г. по описа на РС - С.:

100 146,60лв., (сто хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане;

8042,93лв. (осем хиляди четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012г.;

170,96лв., (сто и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г.;

2167,21лв., ( две хиляди сто и шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща държавна такса;

1840,32лв., (хиляда осемстотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, поради настъпила петгодишна погасителна давност.

В исковата си молба ищцата Е. Д. К. излага следното:

Въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012г., издаден на основание чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №15640 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, I-во ГО, 30 състав, 1 ищцата Е. Д. К. била осъдена да заплати на ответника „Обединена Българска Банка“ АД („ОББ“ АД)

100 146,60 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „ОББ“ АД на 20.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2012 г. до окончателното плащане;

8042,93 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.;

170,96 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 28.03.2012 г.;

2167,21 лв., представляваща държавна такса;

1840,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за събирането на които е било образувано изпълнително дело №20128440401873 по описа на ЧСИ Якимов. Покана за доброволно изпълнение била изпратена от ищцата с изх. № 01499/ 09.01.2013г.

Принудителните изпълнителни действия продължили пред частен съдебен изпълнител Д. Петрова - Янкова, с peг. № 711 в КЧСИ, с район на действие ОС – Варна по образуваното изпълнителното дело № 20137110400427.

Със съобщение с изх. №047195/13.09.2016г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов ищцата Е. Д. К. била уведомена, че изпълнително дело №20137110400427 по описа на ЧСИ Д.

Петрова - Янкова е изпратено за продължаване на изпълнителното производство от частен съдебен изпълнител Стоян Якимов и че е образувано под нов № 20168440402654, както и че по делото има присъединен взискател „И.“ ЕАД, с ЕИК .

Ищцата Е. Д. К. твърди, че по силата на договор за цесия от 25.06.2019г. вземането на „Обединена българска банка“ АД по изпълнително дело № 20168440402654 било прехвърлено на „Е.“ ЕООД, с ЕИК ..

В исковата молба се навежда правно твърдение, че по отношение на процесните вземания е изтекъл срокът на погасителната давност, въпреки че срокът бил прекъсван няколко пъти.

На първо място ищцата Е. Д. К. излага доводи за приложимост на краткия тригодишен срок на погасителната давност, основани на цитираната в исковата молба съдебна практика – разрешенията дадени в ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които „периодичните плащания“ по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви,като така посочените признаци се покривали от вземанията по договор за предоставяне на ипотечен кредит, с оглед на което и ищцата поддържа, че приложима по отношение на тях е кратката тригодишна погасителна давност, установена в чл.111, б„в“ ЗЗД, в който смисъл се сочат и 2

Решение № 9 от 12.09.2013г. по т.д. №616/ 2011г. на II т.о.; Решение № 54 от 13.05.2011г. по т.д. № 456/ 2010г., I т.о. на ВКС; Решение № 397/ 14.12.2012г. по гр.д. №520/2012г. на III г.о. на ВКС.

Поддържа, че правните последици на акта по чл.417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което и срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, в случая за вноска по договор за предоставяне на ипотечен кредит, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намирала приложение, в който смисъл сочи Решение № 139/ 28.08.2013г. по т.д. № 98/ 2012г. на II т.о. на ВКС; Решение № 42/ 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/ 2015г. на IV - то г.о. на ВКС; Решение № 94/ 27.07.2010г. на ВКС по т.д. № 943/ 2009г., I - во т.о. и др.

Ищцата Е. Д. К. сочи, че давността, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, но не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На следващо място ищцата Е. Д. К. излага доводи, че по отношение на процесните вземания е изтекъл и петгодишният погасителен давностен срок.

Твърди, че давностният срок бил прекъснат за първи път с издаването на изпълнителния лист на 19.05.2012г. и съответно от тази дата започнал да тече нов /тригодишен/ погасителен давностен срок. Впоследствие давностният срок бил прекъснат и на 13.09.2016 г. с извършване на изпълнително действие по изп. д. № 20168440402654 по описа на ЧСИ Стоян Якимов и съответно от същата дата започнал да тече нов давностен срок, като същият /петгодишен/ изтекъл на 13.09.2021 г.

Ищцата Е. Д. К. твърди, че след 13.09.2021г. нямало данни за предприети други изпълнителни действия, които да водят до прекъсване и/ или спиране на погасителната давност за процесните вземания. За това твърди, че всички обективирани в изпълнителен лист от 19.05.2012г. по ч.гр.д. № 15640 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 30 - ти състав, вземания са погасени по давност, считано от 13.09.2021г. с правно основание чл.110 ЗЗД.

С исковата молба ищцата Е. Д. К. излага и доводи за настъпила перемпция, тъй като в предвидения в закона /чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ двегодишен срок от 13.09.2016 г. не били предприемани други изпълнителни действия.

Твърди, че след 13.09.2016г. в резултат на наложения запор на вземането за трудово възнаграждение регулярно са постъпвали суми по изпълнителното дело - с платежни нареждания от 07.10.2016г., 09.12.2016г., 29.12.2016г., 09.02.2017г. 09.03.2017г., 10.04.2017г., 3

10.05.2017г., 12.06.2017г., 12.07.2017г., 09.08.2017г., 08.09.2017г., 09.10.2017г., 08.11.2017г., 08.12.2017г., 28.12.2017г., 09.07.2018г., 09.08.2018г., 07.09.2018г., 09.10.2018г., 07.12.2018г. до прекратяване на трудовото правоотношение /считано от дата 22.11.2018г./ Ищцата Е. Д. К. поддържа, че в посочения период, макар взискателят да не е проявявал активност, перемпция не е настъпила, тъй като е имало постъпления в рамките на изпълнителното производство и не е било необходимо взискателят да проявява активност.

Излага още, че приемайки плащанията, постъпващи в резултат на извършено по негово искане изпълнително действие, без да прави искания за предприемане на други изпълнителни действия, взискателят се е съгласил да приеме изпълнение на части, съобразявайки се с възможностите на длъжника, поради което и че не са били налице основания да се приеме, че се е дезинтересирал от събирането на вземането си. Счита, че в случая би могло да се приеме, че такава е настъпила на 07.12.2020г., тъй като от 07.12.2018г.

/ датата на последното постъпление на сума по изпълнителното дело в резултат на запора от 13.09.2016г./ за период, по - дълъг от две години, не са постъпили молби от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия или с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Ищцата Е. Д. К. поддържа, че дори и да бъде отчетена перемпция от датата 07.12.2020г., то това не би се отразило на погасителната давност, тъй като съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС при прекратяване на изпълнителното производство по право поради перемпция новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, в случая това действие било осъществено на 07.12.2018г., а 5 - годишният погасителен давностен срок е изтекъл на дата 07.12.2023г.

Ищцата Е. Д. К. твърди, че давността не е била прекъсната с постъпилата на 26.02.2020г. по изпълнителното дело молба от ответника „Е.“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател с оглед сключения договор за цесия, последвана от налагане на запор /на вземането за трудово възнаграждение или на вземания по банкови сметки с разпореждане от 25.02.2020г., предхождащо по някаква причина постъпването на молбата на цесионера/, тъй като тази молба била нередовна, тъй като в същата не бил посочен изпълнителен способ, не било налице и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Твърди, че не била прекъсната давността и с молбите на ответника „Е.“ ЕООД от 23.04.2021г. и от 25.08.2021г., в които са направени искания за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, само за извършени справки относно имущественото състояние, както и с наложения запор на вземането за пенсия на ищцата с разпореждане от 31.08.2021г., тъй като нямало данни по делото и то да е било предприето по искане на взискателя или да е налице възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

Ето защо, ищцата Е. Д. К. счита, че за нея налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Претендира се присъждане на сторените по настоящото производство съдебно деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от 4

ГПК.

За доказване на твърденията си ищцата Е. Д. К. е направила искания за допускане и приемане като доказателства по делото на представените под опис с исковата молба заверени копия от писмени документи.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника „Е.“ ЕООД и в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника главен юрисконсулт М.М., с който се оспорва предявения иск като недопустим, а в случай че съдът счете предявения иск допустим се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан.

В отговора по допустимостта на иска, ответникът „Е.“ ЕООД излага следното:

Счита, че така предявения иск е частично недопустим за сумата от 61 899,37 лв. главница по договор за ипотечен кредит от 20.03.2008г., договорна лихва в размер 8042,93лв. за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г., наказателна лихва в размер на 2 170,96лв. за периода от 15.05.2011г. до 28.03.2012г., както и разноски в размер на 2167,21лв. за държавна такса и 1840,32лв. възнаграждение за адвокат, които суми представляват разликата между пълния предявен размер на исковете до действително дължимия размер на сумите към момента по изпълнителния лист по образуваното изп. дело № 02654/2016г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№ 844 при КЧСИ.