Определение № 16276 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16276 гр. Варна, 21.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П.а като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №

20243110109752 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по отрицателен установителен иск от В. Ф. В. срещу В. Д. П., с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по 3аповед за одобряване на КККР РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на

АК, с адрес на имота гр.Варна,с.о.

„Зеленика",п.к.9000,територия:урбанизирана,НТП:ниско застрояване /до 10м./, площ на имота

637кв.м.,стар номер

5453022,при граници имоти

№№***;***;***;***;***;1013.

С подадения от ответната страна отговор на искова молба е направено възражение за недопустимост на исковото производство.

С молба вх. № 93373/20.11.2024 г., подадена от В. Ф. В., чрез адв. Д. Г., е направено искане за присъждане на разноски за производството, тъй като ответникът е станал причина за завеждането му.

С Определение № 14184/14.12.2024 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 9752/2024 г., като недопустимо. Същото е потвърдено от ВОС и недопуснато до касс. обжалване по ч.гр.д.№1718/25г. на ВКС.

По направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, ответникът изразява становище от 13.01.2025 г., че в полза на ищеца не се следват. Възразява, че не е станал причина за завеждане на иска срещу него и по настоящото производство, по никакъв начин не бил оспорвал правото на собственост на ищцата. Моли искането за разноски да се остави без уважение, в случай че бъдат присъдени такива прави възражение за прекомерност.

Видно от писмо рег.№ АУ071410BH 015BH от 06.12.2024г. Община Варна, към датата на подаване на исковата молба в съда– 02.08.2024 г., ответникът В. Д. П. е бил подал на 19.07.24г. искане за заверка на молби декларации и издаване на удостоверение от Кмета на Община Варна за придобиване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Ето защо, към датата на предявяване на иска за ищеца е съществувал правен интерес.

В конкретния случай съдът намира, че с поведението си ответникът е станало повод за завеждане на иска. Основание за освобождаване от отговорността за разноски би било налице ако се бяха сбъднали двете кумулативни предпоставки визирани в правната норма – ответникът да не е дал повод за образуване на делото и да е признал иска. Липсата на която и да е от тези две предпоставки безспорно води ди възлагане на разноските в тежест на ответника, какъвто е и настоящия случай.

1

Към молба вх. № 93373/20.11.2024 г. от ищеца, с която е заявена претенцията за разноски, са представени договор за правна помощ сключен между В. Ф. В. и адв. Г. за процесуално представителство пред РС Варна по спор за собственост и е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1696 лева, с отразяване че са платени при подписване на договора в брой. Представен е и списък по чл. 80 ГПК с претендирани следните разноски: 1969 лева адвокатско възнаграждение, 144,76 лева държавна такса, 15 лева такса преписи и 15 лева такса вписване.

Съдът следва да разгледа и отправено от ответника в становище от 13.01.2025 г. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съобразявайки, че производството е прекратено след първоначалната размяна на съдебните книжа, преди да е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, цената на иска, както и извършените от ищеца действия, чрез процесуалния му представител – подаване на Искова молба и допълнителна молба от 20.11.2024 г. съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Същото следва да бъде редуцирано до размер от 480 лева, като за определянето му съдът е ползвал само ориентировъчно размерите на адвокатското възнаграждение посочени в чл. 9 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На ищеца се следват и останалите посочени в списъка по чл. 80 разноски, 144.76 лв. за дж.такса, 15 лв. преписи иск.молба и 15 лв. вписване иск.молба.

Предвид изложеното, ответникът следва да заплати разноски в полза на ищеца в общ размер на 654,76 лева.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Перник” 2, вх. Б, ет.3, ап.

14 ДА ЗАПЛАТИ на В. Ф. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. “Цар Асен” № 39, ет.

2, ап. 4, сумата от 654,76 лева (шестстотин петдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2