Протокол № 556 от 07.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 556 гр. Пазарджик, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора А. Й. А.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно наказателно дело № 20265220200641 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 16:30 часа се явиха:

Обвиняемият А. Б. Щ., редовно призован- явява се лично и със защитниците си- адв.П. Б. от АК- Пловдив, редовно упълномощен и мл.адв.К. Т. от АКПловдив, редовно преупълномощена от адв.Б..

За РП-Пазарджик се явява прокурор А. А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото. Заявявам, че съм се отказал от защитата на адв.И. К. и адв.А. У.. Желая да ме представляват само адв.П. Б. и преупълномощената от него- адв.К. Т..

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:

А. Б. Щ.- роден на ****г. в гр.Стамболийски, обл.Пловдив, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с висше 1 образование- маркетинг, безработен, неосъждан, ЕГН: **********, л.к. № ****, издадена на 07.05.2020г. от МВР- Пазарджик.

На обвиняемия се разясниха правата по НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах си правата.

Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО за изменение на наложената на обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест“.

АДВ. Б.: Поддържаме молбата.

АДВ. Т.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

Страните /по отделно/: Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: материалите по ДП №916/2025г. по описа на РУ- Пазарджик.

Страните /поотделно/: Да се приключи делото.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Уважаема госпожо районен съдия, в качеството ми на процесуален представител- защитник на обвиняемия А. Б. Щ. завявам следното. Депозирал съм на основание чл.62 от НПК, вр. с чл.65 от НПК молба, а именно на подзащитния ми октомври 2025 година или по-точно на 21.10.2025г. му е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“- най-рядко 2 срещаната мярка за неотклонение, непознато „животно“ в нашия апелативен район. Тя продължава повече от 6 месеца, като знаем, че нейната продължителност може да бъде максимум 8 месеца. Оставаме продължителността на страна. Считам, че на този етап не можем да направим изискуемото обосновано предположение, което законодателят е поставил като предпоставка да се вземе мярка за неотклонение, още повече тежка такава като „Домашен арест“. По ДП са разпитани множество свидетели по почин на държавното обвинение и по искане на защитата. В показанията на разпитаните свидетели се установява, че на една част от инкриминираните дати, посочени в постановлението за привличане, А. Щ. е бил със същите тези хора и въобще не е имал досег до Я.. В крайна сметка, анализирайки внимателно събраното до момента по ДП, не можем да направим обосновано предположение, че това, в което е обвинен, го е извършил. Това е предмет на установяване на покъсен етап в процеса по същество. В крайна сметка мярката за неотклонение е изиграла своята роля и дори към момента на вземането й и следващото й потвърждаване да е имало нужда от нея, то към този момент няма нужда от такава и считам, че една по-лека мярка като „Подписка“ би изпълнила целите на мерките за неотклонение, които цели в чл.57 от НПК законодателят е заложил. По отношение процесуалното поведение на подзащитния ми и по отношение другите две предпоставки- да се укрие или извърши друго престъпление, както и за неговите характеристични данни, аз ще оставя колегата Т. да говори.

АДВ. Т.: Уважаема госпожо районен съдия, присъединявам се изцяло към казаното от адв.Б., като поддържам становището, че не е налице нито една от двете необходими предпоставки, визирани в чл.65 от НПК. Предвид факта, че адв.Б. коментира подробно, няма да се спирам на тях, а ще соча други, които считам за релевантни. В настоящия случай, следва да се вземе предвид безупречното поведение на А. Щ. във връзка с наказателното производство.

Същият изключително стриктно спазва мярката, като съдейства на разследващите органи и Прокуратурата за установяване на обективната истина. Няколко пъти е давал подробно обяснение, предоставял е имена и телефони на свидетели, за да улесни настоящия процес. Още повече, че същият никога не е бил осъждан и е с добри характеристични данни и се ползва с добро име в обществото. С поведението си несъмнено е доказал отговорността, с която се отнася към наказателното производство. Дори при 3 наличие на влошено здравословно състояние и нужда от зъболекар, е изчакал два пъти разрешение от наблюдаващия прокурор и е посещавал кабинет след това. Също тала, за целите на наказателното производство му е било разрешавано да напуска жилището си няколко пъти за по 4 часа за извършване на разпит или други процесуално-следствени действия и въпреки че те са били с по-кратка продължителност, в нито един момент не си е позволил противоправно поведение, нито към Я., нито към някой друг. Считам, че изложеното води до несъмнен извод за липса на опасност от укриване на обвиняемия, а така и опасност да извърши друго престъпление. Подзащитният ми е трайно установен в гр.Пазарджик. Не е предприемал никакви действия към отклоняване от наказателно преследване. По отношение опасността да извърши друго престъпление от целия събран до този момент доказателствен материал може да се установи изключително ниска степен на обществена опасност на обвиняемия. В подкрепа на това са обстоятелствата, които посочих- чистото съдебно минало, липсата на други наказателни производство срещу него, добрите характеристични данни, както и процесуалното му поведение. Следва да се отчете и това, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е сериозно ограничение на основни права и свободи и лишава лицето да се придвижва свободно и да упражнява трудова дейност, както и да поддържа социални контакти. Продължителното прилагане на тази мярка води до значителни последици за него. В конкретния случай, те се търпят от него в доста продължителен период от време, без да са налице данни за нарушение от негова страна. Още повече, че подзащитният ми е имал един активен начин на живот, взимал е участие в различни маратони, като физическата му подготовка е била непрекъсната. Така наложената мярка за неотклонение е довела до тежки последици, предвид че Щ. не може да се движи и възстановяването му става по-трудно със всеки изминал ден, дори е възможно никога повече да не може са се състезава в маратон, предвид възрастта си, тъй като е почти на 50 години. Съгласно чл.62 ал.7, вр. с чл.63 ал.4 от НПК, мярката за неотклонение в ДП не може да продължи повече от 8 месеца, както посочи адв.Б.. Подзащитният ми вече повече от 6 месеца е с взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Процесната мярка се явява повече като наказание, отколкото като необходимо процесуално ограничение на права, които следа да обслужат наказателното производство. В настоящия случай една по-лека мярка за неотклонение 4 считам, че не би затруднила по никакъв начин разследването и не би попречила за нормалното развитие и приключване на ДП и с една по-лека мярка биха били постигнати целите, визирани в чл.57 от НПК, поради което моля така взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“ на подзащитния ми Щ. да бъде изменена в по-лека такава.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, считам, че молбата на обвиняемия А. Щ., депозирана чрез защитника адв.Б., за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Към настоящия момент са налице предпоставките за изпълнение на тази мярка за неотклонение. Видно от материалите по ДП, в пълна степен е спазен императивния регламент на чл.22 ал.3 от НПК, като се установява органите на ДП да разглеждат и решават с предимство дела, по които обвиняемият е задържан. До този момент са извършени множество действия по разследването, като е било изпратено за следствен контрол в ОППазарджик и към момента е на своя финален етап и предстои да бъде предявено обвинението на обвиняемия. Считам, че до настоящия момент е налице обосновано предположение, че А. Щ. е извършил престъпленията, за които е привлечен в това му качество. На този извод сочат събраните в хода на разследването множество доказателства. По ДП не са събрани доказателства, които да опровергават наличието на опасността, която съществува към момента на вземане на мярката „Домашен арест“, за извършване на ново престъпление от обвиняемия. При извършване на престъпленията, за които е привлечен, той е действал последователно и агресивно спрямо пострадалата, с която към онзи момент е живял. Отделно от това, обвиняемият е проявил престъпна упоритост, като само в рамките на три месеца се е заканил няколко пъти на пострадалата, което обуславя престъплението по чл.144 ал.3 от НК, за което е привлечен като такова по чл.26 от НК, а именно- продължавано.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с пострадалата имат общо малолетно дете, което налага да имат контакти. Съществува реална опасност обвиняемият да извърши същото по вид или по-тежко престъпление спрямо личността на пострадалата. Към настоящия момент няма данни и не се представиха доказателства, които да обосновават необходимост за изменение на мярката, предвид здравословното му състояние. Същият не страда от сериозно заболяване, което да е несъвместимо с наложената мярка за неотклонение. Изложените от обвиняемия обстоятелства в молбата за 5 изменение не обосновават и не налагат промяна на същата. Действително с тази мярка се налагат ограничения на лични права, както и правото да упражнява различни социални активности, но се дава приоритет на други позначими цели, поради което считам, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ може да гарантира целите на чл.57 от НПК и законосъобразното развитие на производството и в съдебната фаза и предвид, че са налице кумулативните предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК, правя искане мярката за неотклонение „Домашен арест“ да бъде потвърдена, а искането за изменение на същата да бъде оставено без уважение.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия: Уважаема госпожо съдия, през цялото време под „Домашен арест“ имах няколко излизания навън.

Независимо от това, спазвах ограниченият и не съм търсил никакъв контакт с Я.. Дори в този случай, че 5 месеца не съм виждал детето, не съм си позволил действия спрямо майката. Напълно осъзнавам, че и занапред това няма да го правя, с оглед моя личен живот, като не подминавам детето, разбира се.

Същевременно, самата мярка ме ограничава да контактувам с клиентите си.

Вече съм работещ от вкъщи, но независим от това, аз спрях да имам контракт.

Получавам приходи, но все по-малко, защото самите клиенти имат нужда да се срещам с тях. Говоря за дентални клиники. Аз се занимавам с дизайн и се поддържа оптимизация и обучение на персонал, който трябва да се занимава със страниците. На мен ми е необходим достъп. Аз до момента съм показал, че избягвам всякакви ситуации с майката. На първи етап най-вероятно ще се срещам с детето чрез Дирекция „Социално подпомагане“ и в присъствие на други хора ще контактувам с майката. Това ще покаже моето отношение. На мен ми е определящо детето. В името на детето аз винаги съм правил стъпки, независимо, че не се споменават тези стъпки.

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия: Искам по-лека мярка, ако е възможно- „Подписка“.

Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови определението си, след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и протестиране.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 18:45 ч.

6

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

7