Решение № 78 от 10.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Русе, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20234500500093 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Русе против Решение № 1604 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 1857/202 г. по описа на Районен съд Русе в частта , с която са уважени предявените срещу нея от Н. Т. Н. искове за заплащане на сумите в размер на 1191,80 лв. –обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяването на увредените части на л. а. „Ф. П.“ с ДК№ Р ****РН, 500 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес от инцидента, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.02.2022 г. до окончателното плащане и върху нея са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 70,20 лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Излага съображения за недоказаност на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. за неоснователност на изводите на съда, че следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Намира, че съобразно посочения от ищеца механизъм, пак би се стигнало до инцидент и ПТП, дори и на банкета да е имало някакво друго препятствие, тъй като е бил принуден да напусне пътното платно поради предприета маневра от ТИР.

Възразява, че ищецът е следвало да съобщи за процесното произшествие на тел. 112, което не е сторил. В тази връзка се позовава на нормите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, „6, т. 27 и т. 30 ЗДвП и чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като излага съображения, че участниците в ПТП са били двама, като водачът на ТИР-а е избягал.

1

Оспорва обстоятелството, че на мястото на инцидента има пътен банкет или канавка.

Твърди, че това е място с предназначение „друг вид озеленени площи“, а не „път“ по смисъла на ЗДвП, т. е. място, което не е предвидено за движение и маневри на превозни средства. Дори и обаче да се приеме, че е налице „банкет“, то същият бил предназначен за движение на пешеходци, а не на ППС. Позовава се на приетата САТЕ, според която ищецът е имал възможността да шофира с по-ниска скорост от тази, при която бил настъпил инцидента и че при скорост от 50 км/ч инцидентът не би се реализирал. Твърди, че разпитаните по делото свидетели, не са присъствали по време на инцидента и не са го възприели непосредствено, поради което неправилно съдът е кредитирал показанията им относно установяване на механизма на причиняване на вредите. Намира, че същите не са възприели правилно и конкретното място на инцидента след като ищецът е потърсил помощ от тях. Счита за недоказани естеството и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. Позовава се на справка, приложена по делото, видно от която ищецът шофирал доста интензивно и имал няколко наложени наказания за нарушения по ЗДвП. Отделно, намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне изцяло на предявените против Общината искове. В условията на евентуалност иска присъдените обезщетения да бъдат намалени като прекомерни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Н. Т. Н. чрез адв. П. П. АК Русе, с който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и прави искане тя да не се уважава. Моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. С исковата молба ищецът Н. Т. Н. претендира Община Русе да му заплати 1284,85 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяване увредените части на лек автомобил „Ф.П.“ с ДК № Р **** РН и 500 лв.

- неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес от инцидента, влошено психично състояние, безсъние и страх от бъдещ подобен инцидент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.02.2022 г. до окончателното им 2 изплащане. Изложил твърдения за претърпяно от него на 01.02.2022 г. около 17:30 – 18:00 ч ПТП с управляваното от него МПС в района на магазин „Метро“, при който след предприета от ТИР с неизвестен номер маневра изпреварване, бил принуден да се отклони вдясно, в банкета. Усетил удар по ходовата част и чул шум като гръм от гума.

Вследствие на удара, наранил главата си в областта на лявото слепоочие. Когато спрял, видял, че автомобилът е наклонен и разбрал, че е пропаднал в траншея. Установил, че две от автомобилните гуми са спукани. Придвижил колата до безопасен участък встрани и потърсил помощ. Негов близък се отзовал, донесъл две автомобилни гуми, с които подменил спуканите. Прибрал се до дома си, а на следващия ден откарал МПС до сервиз, където констатирали следните щети: повредена броня, повреден преден десен носач, преден десен шарнир, заден мост, задна пружина, 2 стоманени джанти и автомобилни гуми. Намира, че вредите които е понесъл са последица от това, че на пътния банкет била налице деформация под формата на траншея, довела до настъпване на описаните увреждания. Обоснова претенциите си с неизпълнението на задължението на Община Русе да стопанисва пътя, като поддържа, че ответникът не е предприел необходимите мерки за обезопасяване и саниране на пътя и банкета към него, поради което следва да понесе отговорността за причинените вследствие на произшествието вреди. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Русе е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковите претенции.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните имуществени и неимуществени вреди, резултат от ПТП, като твърди, че същите не биха могли да настъпят по описания начин. Възразява, че участниците в произшествието са двама – ищецът, като пострадал и водачът на ТИР, който с поведението си допринесъл за настъпване на инцидента. Заявява, че пътният банкет, като конструктивна част от пътното платно не е предвиден за движение на пътни превозни средства. Заема позиция, че инцидентът е настъпил преди повече от една година и това обстоятелства затруднява установяването на фактите, които обективно констатират и регистрират твърдяните претърпени имуществени и неимуществени вреди. Поддържа, че не е конкретизирано мястото на настъпване на увреждането.

Възразява, че не е приложен констативен протокол за ПТП. Възразява още, че ищецът като водач на МПС не е съобразил пътната обстановка и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което е настъпило процесното ПТП. Позовава се на данните от метрологична справка за 01.02.2021 г. Твърди, че общината своевременно е изпълнявала задълженията си, свързани със стопанисване на пътя, като се позовава на споразумителен протокол от 10.11.2020 г., сключен между АПИ и Община Русе, в който са визирани извършените през м. февруари и март, 2021 г. дейности по асфалтиране редица увредени участъци, между които и бул. "Б.". Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като счита същите за недоказани по основание и размер. В 3 условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на уврежданията от страна на ищеца, обосновано с обстоятелството, че е управлявал МПС с несъобразена с пътните и атмосферните условия обстановка. Претендира разноски.

Между страните липсва спор, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ф. П.“ с ДК № Р**** РН, а това се установява и от приложеното по делото свидетелство за регистрация.

Към доказателствения материал е приобщена метрологична справка за 01.02.2021 г., видно от която този ден е бил мрачен, температурата - около +4 - +5 градуса, хоризонталната видимост – отлична, имало е затишие до много слаб вятър от северсевероизток (до 1 м/сек), а земната повърхност е била суха.

За установяване на механизма на увреждането, както и на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Г. и И. Г..

Св. В. Г. изнася данни, че бил потърсен от ищеца в края на м. януари или началото на м. февруари да му помогне, тъй като бил претърпял инцидент с управлявания от него автомобил и имал спукана гума. Бил доста уплашен, стресиран, говорел нечленоразделно по телефона. Помолил свидетелят да потърси сервиз, защото било около 18 ч, а те вече затваряли. Дава показания, че помолил работниците в „Интерсериз“ да останат до по-късно, а самият той отишъл на мястото на произшествието. Малко след м-н „Метро“ видял автомобила на ищеца в канавката, както и че бил със спукана гума. Бил спрял вдясно. Н. му казал да отмени сервиза, тъй като вече се свързал с друг негов приятел, който щял да донесе гуми. Според свидетеля, ищецът все още не бил разбрал, но се оказало, че и предна, и задна десни гуми били спукани. Свидетелства, че Н. бил доста уплашен и шокиран. Изнася данни, че ищецът бил професионален шофьор на ТИР и според него очевидно инцидентът не бил маловажен. Постоял с него да го окуражи. Предложил му да остане у тях, тъй като Н. живеел в Б., но той отказал. Показал му мястото на инцидента- около 20-30 метра назад в банкета имало вдлъбнатина. Н. му обяснил, че е бил притиснат от ТИР в неговото платно и това наложило да се дръпне в банкета. Тогава чул трясък. В крайна сметка се оказало, че по автомобила имало и други повреди- джанти, шарнири, носач, изкривен заден мост.

Св. Н. Г. дава показания, че в началото на м. февруари бил потърсен от ищеца.

Обадил му се по телефона и бил много разстроен. Обяснил му, че на излизане от Русе някакъв ТИР му е пресякъл пътя и го е принудил да излезе от лентата, в която се движел, да навлезе в банкета и така попаднал в огромна дупка. Това било в тъмната част на деня. Искал помощ, търсел джанти, защото при преминаването през тази траншея били окривени двете десни джанти, а гумите срязани. Имало и други поражения по автомобила- предна броня, преден носач, задна пружина. Закарал колата 4 по-следващия ден в Б. и свидетелят тогава видял, че действително джантите били изкривени и не ставали за ремонт. Показал му снимки от мястото на инцидента.

Свидетелят дава показания, че също пътува често по този участък и без да е спирал е виждал дупката. Била голяма, около метър, дълбока около 30-40 см. Доста време стояла незапълнена. Сега вече била запълнена, но кръпката си личала. Била на изхода на магазин „Метро“, в посока Б., на 5 метра от магазина. Своидетелства, че Н. бил доста стресиран и известно време не ходел на работа, тъй като нямал кола.

От приетите по делото справки се установява, че ищецът е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП.

По делото е приета, като неоспорена САТЕ, вещото лице по която дава заключение, че от извършения от него оглед, към момента процесната неравност не съществува в десния пътен банкет. Според експерта, по делото липсват обективни доказателства, както за определяне скоростта на автомобила, така и за определяне на скоростта му на движение при навлизане в процесната траншея. Вещото лице приема че при описания от ищеца механизъм на ПТП, той е нямал техническа възможност да възприеме процесната траншея в банкета. Приема още, че ищецът би имал техническа възможност да възприеме процесната неравност и да предотврати ПТП при скорост на движение до 50 км/час. Разяснява че в процесния участък ограничението на скоростта на движение е до 60 км/ч. Изчислена е пазарната стойност на уврежданията по лек автомобил „Ф. П.“ с ДК № Р **** РН – 1191,80 лв. Вещото лице поддържа, че уврежданията по МПС са в причинна връзка с пътния инцидент от 01.02.2022 г. и отговарят на механизма на ПТП.