Решение № 489 от 01.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Ямбол, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело № 20242330101122 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П. против „Кредирект“ ЕООД с която е предявен иск с посочено правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1от ЗЗД. Претендира се от съда да постанови решение, с което да обяви таксата за експресно разглеждане на договор за потребителски кредит № *** год. предвиждаща заплащането на сумата от 355,50 лв. за нищожна на основание чл.26 , ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Иска се ответника да бъде осъден на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 200 лв. недължимо платена допълнителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит по договор за потребителски кредит № *** год. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че оспорената клауза не е породила правно действие, тъй като е дължима само в случай, че заемната сума се погаси след изтичане на гратисния период, който е от 23.06.23 год. до датата, предхождаща падежа – 06.08.2023 год. Погасяването е извършено на 03.08.2023 год. и не е налице правен интерес от предявяване на иск. Оспорва се основателността на осъдителния иск, като недоказан . Твърди се, че ищцата не е извършила плащане на претендираната сума и няма доказателства за такова плащане След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за 1 потребителски кредит № *** год. По силата на договора заемодателят се задължава да предаде на кредитополучателя сумата от 700 лв. Уговорено е сумата да бъде върната на 1 месечна погасителна вноска от 738,50 лв. Общата сума за плащане до един ден преди датата на падежа, който е на 07.08.2023 год. е 700 лв. При плащане на датата на падежа е 738,50 лв. и отделно е включена и такса експресно разглеждане на кредит в размер на 355,50 лв. в чл.3, ал.2, т. 10 от договора. Определен е фиксиран лихвен процент – 44 %.

По делото не са приложени разписки за извършени плащания, като е представена СПРАВКА от ответника за плащанията по този договор от която е видно, че ищцата е заплатила размера на получения кредит от 700 лв. на 03.08.2023 год.

Няма доказателства, че ищцата е заплатила неустойка в какъвто и да е размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Правните основания на предявените главни искове са чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 , ал.1 от ЗЗД – за връщане на недължимо платеното.

Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена,но ОТЧАСТИ, и само досежно твърденията за нищожност по чл.26 ал.1 от ЗЗД на клаузата за такса експресно разглеждане на кредит, като предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е неоснователен.

Сключен е договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. За да бъде уважен така предявения иск по чл.26 ал.1 от ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за потребителски кредит, с посоченото от ищеца съдържание .

По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното;

Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС

Таксата за услугата експресно разглеждане се дължи въз основа на клауза от договора, който е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК . Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното 2 усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. н. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора.

Съдът намира, че е налице нищожност на уговорката за заплащане на таксата експресно разглеждане на кредита и поради накърняване на добрите нрави на осн. чл. 26 ал.1 предложение 3 от ЗЗД – размерът на тази такса, съпоставен с размера на кредита /таксата е повече от половината от кредита/ и срокът за неговото погасяване – едва един месец, е твърде висок В тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане , а платените по тази клауза суми подлежат на връщане, но само ако са платени , което в настоящият случай не се установи/. Заплащането на таксата от 355, 50 лв. е предвидено само при положение че кредита е изплатен на датата на падежа, който е на 07.08.2023 год., а в случая кредита е изплатен на 03.08.2023 год. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка в размер на 355,50 по чл. 3, ал.2, т.10 от Договора,

В стоящото производство ищцата не доказа извършено плащане на сумата от 200 лева, недължима по недействителна клауза за неустойка по 355,50 по чл. 3, ал.2, т.10 от Договора, поради което искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД е неосноватален и недоказан, поради и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от спора, разноски се дължат и на двете страни, както следва: По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски съразмерно уважената част от иска. В случая е уважен само единия иск и ответника следва да заплати половината от внесената от ищеца ДТ , а имено 50 лв. Следва и да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 200 лв.

На осн. чл. 78,ал.4 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. В настоящия случай не е уважен иск за връщане на недължимо платена сума по договор за кредит, чиито клаузи са били обявени за неравноправни. По делото е приложено копие на фактура № *** год. и опис към нея, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК, видно от които ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Така мотивиран , ЯРС

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. Г. П., ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., че клаузата на чл. 3, ал.2 т.10 от Договор за потребителски кредит № *** год. е нищожна на основание чл. 26,ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал.2 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Р. Г. П., ЕГН ********** с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на „Кредирект“ ЕООД, ДА й ЗАПЛАТИ сумата от 200 лева, по недействителна клауза за неустойка по на чл. 3, ал.2 т.10 от Договор за потребителски кредит № *** год. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на Р. Г. П., ЕГН ********** сумата от 250 лв. – разноски за настоящата инстанция, от които 50 лв. платена ДТ и 200 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН ********** да заплати на „Кредирект“ ЕООД ЕИК *** сумата от 307,18 лв. – разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4