Решение № 40 от 21.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600072 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата Д. И. Т., чрез защитника й адв. В. Р. от АК – Бургас, срещу присъда № 36/11.06.2024 г., постановена по НОХД № 492/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимата Д. И. Т. е призната за виновна в това, че на 31.08.2022 г. в гр. Приморско, като непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното, и е могла да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително, съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва:

0,385 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 9,30% на стойност 2,31 лева /два лева и 31 стотинки/;

- 0,138 грама кокаин, със съдържание на бензоилметилекгонин 45,30% на стойност 11,73 лева /единадесет лева и 73 стотинки/;

0,025 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 10,30% на стойност 0,15 лева /15 стотинки/;

-

0,359 грама коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 8,00% на стойност 1

2,15 лева /два лева и 15 стотинки/, всички на обща стойност 16,34 лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., поради което на основание чл.354а ал.1 изр.1 предл. четвърто вр.чл.63 ал.1 т.3 и т.5 вр.чл.58а ал.1 от НК е осъдена шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата с обезличени лични данни на страницата на Община Приморско за срок от 15 дни.

На основание чл.354а ал.6 от НК наркотичните вещества - 0,769 грама коноп и 0,138 грама кокаин са отнети в полза на държавата и е разпоредено тяхното унищожаване.

Веществените доказателства - хартиен плик и опаковки са отнети в полза на държавата и е постановено, че същите подлежат на унищожаване поради липсата на стойност и възможна употреба по реда на ПАС.

По отношение на вещественото доказателство - един брой пистолет „Ekol Mod. 2005 Aros Compact i AC6100057“ с пълнител, е постановено да се съхранява в РУ на МВР Приморско до изтичане на едногодишния срок по чл.112 ал.1 от НПК, след което в случай, че не бъде потърсено, да се отнеме в полза на държавата.

На основание чл.189 ал.3 вр.ал.1 от НПК подсъдимата Д. И. Т. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сторените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 203,07 лв., а по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса в размер на 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на разноските.

Във въззивната жалба, депозирана от подсъдимата Д. И. Т., чрез защитника й адв. В.

Р. от АК – Бургас, се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, поради което същото се оспорва изцяло. Обосновава се тезата, че след задължителната замяна на наказанието настъпваща по силата на закона, същото с оглед неговия размер, отговаря на едно от условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 б.”а” от НК, а именно: за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и доколкото са нелице и останалите предпоставки в посочената разпоредба, подсъдимата е следвало да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а ал.6 от НК. Заявява се, че в подкрепа на тази теза е налице обилна съдебна практика, като същевременно се признава, че има и множество решения, в които се застъпва друго становище, според което за да се приложи чл.78а ал.6 вр.ал.1 НК за непълнолетно лице, се преценява колко е наказанието предвидено за това престъпление т.е. дали е до три години лишаване от свобода за умишлено престъпление или до пет години за непредпазливо, без същото да се редуцира по реда чл.63 НК. Изразява се категорично несъгласие с второто становище и в тази връзка се сочи, че редукцията настъпва „екс леге”, т.е. чл.62-63 от НК съставят "кодекс" в кодекса - досежно санкционирането на непълнолетни и се навеждат доводи, че разпоредбата на чл.63 е част от правната квалификация на обвинението и има същия смисъл и същото предназначение, когато фигурира в него, какъвто има посочването на всяка норма от особената част, съдържаща освен диспозицията и 2 санкция. Цитира се разпоредбата на чл.63 ал.3 от НК, според която в пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета, както и разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, която е включена в глава пета, според която съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част и по този повод се заявява, че нормата на чл.63 от НК несъмнено е свързана с наказуемостта на деянието, а тази на чл.78а от НК е включена в общата част на НК. Аргументира се извод, че непълнолетните извършители изначално носят облекчена отговорност спрямо пълнолетните за извършено престъпление и по тази причина, при ангажиране на наказателна отговорност по общия ред, конкретното наказание се определя след редукцията по чл.63 от НК, а не преди това, така както се прави и при преценката за налагане на наказание при условията на чл.66 от НК и съответно ако се приеме, че приложението на чл.78а от НК спрямо непълнолетни извършители ще се извърши без редуциране по чл.63 от НК, това би пълнолетните и непълнолетните лица да бъдат поставени в еднакво правно положение. Настоява се да бъде постановено решение, с което да бъде изменена атакуваната присъда, като се приеме, че са налице условията за освобождаване на подсъдимата Д. Т. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а ал.6 от НК.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че жалбата срещу присъдата на Бургаския окръжен съд, както и наведените възражения са неоснователни. Сочи, че относимата към казуса практика на ВКС е категорична и последователна и по този начин съдът не е нарушил закона. Намира, че първоинстанционният съд много обстойно е анализирал и коментирал както приложимото право, така и съдебната практика относно приложението на чл.63 от НК относно това кога следва да се редуцира наказанието, както и действителния смисъл на текста на чл.78а НК, а именно, че тази разпоредба се прилага за предвиденото от законодателя наказание „лишаване от свобода“. По отношение на факта, че подсъдимата е била непълнолетна, прокурорът обосновава извод, че в конкретния случай съдът правилно не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като предвиденото наказание за извършеното деяние, за което тя е призната за виновна, не попада в границите на нормата на чл.78а от НК, но се е съобразил с възрастта на непълнолетната извършителка и съответно е намалил предвиденото наказание. Настоява за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд - Бургас.

Подсъдимата Д. И. Т., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. В. Р.. Последната заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Сочи, че по делото няма спор относно фактите, доколкото самата подсъдима е направила пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство, признала е изложеното в обстоятелствената част в обвинителния акт и е съдействала на органите на досъдебното производство и на съда, като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Аргументира, че спорът е единствено правен и се отнася до това когато деецът е непълнолетен, следва ли редукцията на наказанието по чл.63 от НК да се извърши първо и едва след това да се прецени дали са 3 налице условията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а ал.6 от НК или обратното, като обосновава тезата, че редукцията по чл. 63 от НК настъпва екс леге и предхожда преценката по чл.78а от НК. В тази връзка твърди, че това е логично, законосъобразно и справедливо и че е налице и съдебна практика в тази насока, където съдилищата приемат, че при непълнолетни извършители задължителната редукция по чл.63 от НК следва да се приложи преди да се направи преценка по чл.78а от НК. По този повод сочи, че нормата на чл.63 от НК е част от правната квалификация, определя границите на наказанието и е задължителна и следователно всичко друго би било в ущърб за непълнолетния и би уеднаквило положението му с това на пълнолетен извършител, което би било в разрез с целия дух на наказателното право за непълнолетните и тълкувателно решение № 10/1970 г. Заявява, че това подчертава задължителният характер на разпоредбата на чл.63 от НК, която се прилага не по преценка на съда, а автоматично и в момента, в който се установи възрастта на дееца, поради което нямало логика тази редукция да бъде игнорирана при преценката дали е възможно освобождаване от отговорност по чл.78а от НК. Като допълнителен довод в подкрепа на това становище защитата сочи и факта, че чл.63 от НК е част от правната квалификация на деянието и веднъж включен в обвинението, той определя както наказуемостта, така и границите на санкционната рамка. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.63 ал.3 от НК, според която съдът определя наказанието в пределите по предходните алинеи т.е. след като вече е приложил редукцията т.е. прави се извод, че и оценката дали е налице условието по чл.78а ал.1 б.„а“ от НК, а именно предвидено наказание да е до 3 годишни „лишаване от свобода“, се извършва след тази задължителна редукция. Аргументира се и довод, че нормата на чл.78а от НК сама по себе си има различни хипотези, приложими към пълнолетни и непълнолетни лица и ако се приеме, че непълнолетният не може да се възползва от института на чл.78а от НК само защото в особената част на НК наказанието е над 3 години, без да се отчита задължителната редукция, се обезсмисляла разпоредбата на чл.63 от НК и се уеднаквявал режима на непълнолетни и пълнолетни, което противоречало както на структурата на Кодекса, така и на основния принцип на наказателната политика спрямо непълнолетни, а именно индивидуализация, корективност и облекчена отговорност. С оглед на изложените съображения защитата обосновава извод, че са налице основанията за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, доколкото тя е била непълнолетна при извършване на деянието, не е осъждана и не е освобождавана от отговорност по друг ред. Настоява за изменение на атакуваната присъда и за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.6 от НК.

Самата подсъдима заявява, че поддържа оплакванията в писмената жалба, както и възраженията, наведени от защитника й пред въззивната инстанция. Настоява за изменение на първоинстанционната присъда и да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл.78а ал.6 от НК.

Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се 4 запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно: